Общество без право на аутопсия! С категоричност: Задникът е приоритет!

„Дойде време и в Родопите да стъпи Европа, защото дава „субсидии-мубсидии”. Така казва една 56-годишна жена в едно затънтено село, това са нейните умозаключения, размисли, усещания за ЕС. В същото време тя е безработна. Не че няма работа, такава колкото искаш-грижи се за внуците, обработва земята си, гледа животни.

„Доволни сме от живота!”, споделя родопчанката. От 1981 година живее със съпруга си в едно скромно по мащаби село. Не е убедена, че някога ще вземе пенсия. Мъжът й е безработен. Но пък двамата й сина са в Австрия. „Строят Европа”. Големият е изградил и чудна къща в селото. Тя се грижи за децата на двамата.

„Сами си изкарваме всичко. Мляко от кравата, яйца от кокошките, от градината продукти. Децата помагат. За тях да има работа!”, споделя жената.

„Младите работят. Няма надница под 50 лева в общинския център”, казва пък бившият кмет на населеното място. Изрича обаче, че голяма част са гурбетчии в Западна Европа. С парите от там пък купуват жилища в областния град. Идват на село, за да си почиват.

Така е в едно обикновено населено място в планината…

В градовете – наплив от „селяни“

Какво се случва в градовете? Наплив от селяни. Не толкова за кандидат-граждани, колкота за обратното. Вълна от мечтатели за евро. Да живеят в урбанистиката на съвремието, но да пълнят джобове от пущинаците из баирите. Толкова много “млади земеделци“, че не е истина. И дърти, и всякакви. Европа плаща за нивите. А те пустеят. А едни почти 2 милиарда евро били изхарчени за земеделците в страната. Из Родопите само пресичащите пътни артерии животни са някакво доказателство за развитие на отрасъла. Както и дела срещу ловни дружинки. Задето авджии не отстреляли глиганите, пък те изорали малките площи с картофи. Ама и те секнаха. И делата, и производството. Защото имаме на пазара евтинджос картофи от Полша. Там от обелките дори правят водка. Може би на това се дължи този урожай по тържищата ни. Родопският картоф умря, тютюнът също. Златната продукция е мъртва. Да живеят евросубсидиите. Съдейки по техните параметри, всичко из нашенско трябва да е цъфнало и вързало. Ама не. Защо?

Всеки знае отговора на въпроса, не се нуждае от суперкомпютър.

Инак, по градовете-ниви и градинки, пред нови кооперации се сеят домати, бучат се колове. Ново жилище пък се изплаща със земеделска евросубсидия. Карат се и скъпи автомобили.

Земята, препикана от далавери.

Нова порция „реколта“ за Брюксел

„Най-важното нещо пред нас е да убедим хората да гласуват. Като им посочим ползите за цялата ни страна и конкретно за общините от членството ни в ЕС. Затова във всяка община трябва да се създаде добра организация, всички по места да си свършим работата, за да предизвикаме голяма активност сред населението на предстоящите избори“.

Послание към местните структури на партиите. Послание, спуснато от централите. Послание, наредено от лидерите. За пращане към Брюксел и Страсбург на 17 евродепутати, от които зависи единствено размерът на банковите им сметки след 5-годишния мандат (според огромна част от електоралните единици). Тези, които са ухажвани, от висотата на просветеността. Предизборна кампания, сякаш правена от илюминати. Разкривайки на добра воля облагите на онази Европа, която така и не стъпи дори в техните родни места. С великодушие, но с надменна дистанция, те милват словесно народа, от който собствените им партии са се отказали. Населението, което понесе целия удар на прехода от първи сред равните до равни на първите. Номенклатурното меню, поднесено от всички партийни келнери. Сметката винаги бе плащана от народа.

Партиите препикават цялата свещена българска територия по време на избори. На места дори оакана от преждеизиграни изборни идиотизми. Демонстрират простота в недобра форма, но мъчейки се да застанат с жаден поглед и многобройна чета край пикаещото момченце, символ на Брюксел. Сърцето на Европа.

„Едните избори все са подготовка за следващите”, тъй думат всички.

Само избори им главата.

Много скари, една наденица, един задник

Примери доста. За една залязваща нация.

Скарите са много. Обаче не само наденицата е една. Един е и задникът. Как може да замлъкне едно общество? Когато се замисли за собствения си дирник. Коронавирусът бе именно това занятие. Поне из нашенско. Знаете за колко бройки затвориха хората, знаете с колко сме сега. Тема, преоплождана от слагачите на властта. Медици препикаха дипломите си. Кой от кой се канят да ги късат. Само дето скъсаха нервите на хората, които разчитат на тях. И все мирише на пари.

Масовите тестове бяха отричани, защото при използването им щеше да се гилотинира легитимността на извънредното положение. След това започнаха да ги правят с хиляди на ден. Без да затягат. Но вече се плащат. Плаща се двойно и лечението. А уж лек нямало. Броят се излекувани, без да има илач. Един тест е 100 кинта. Касата поема или зомбираният индивид, който се е прокашлял.

Когато държавата пуши от скандали това е най-удобната тема. Защото преди всичко всеки мисли за собствения си г*з. И когато темата за г*за е от първостепенно значение, оядените дупета на останалите губят смисъл в дневния ред.

Леко, така, става ли ви ясно?

Освен „Разделяй и владей“, но и „Мисли за задника си“.

Дъното на обществото

Тук народът е превърнат в население, в което всеки е сам за себе си. Семейството е племе, отбраняващо бурканите с компоти. Защото в немалка част това остана. Пък един министър се жалвал, че на 30 години още не бил милионер. Бурканите му малко.

Тук всеки вижда нередностите, но всеки отклонява поглед, всеки мълчи. Една корона застрашава задника и… млък!

Ами, турете го в буркани, консервирайте го. За идните поколения-така и така те ще получат само един заголен задник.

Пропагандата на едни замечтали се за милионери запуши всеки г*з, който дори не смее да пръдне, да не би да дойде после някой с каскет.

В същото време изоставаме икономически, дори умствено. Мръсотията превзема всичко. Чувството за срам е оперирано. Без клинична пътека. И е платено петорно.

Вирусът на самоунищожението властва. Това е господарят. Следва ритуално харакири и траур за вече мъртва държава. Единственият народ, който се е самоекзекутирал, мислейки всеки поотделно за собствения си г*з.

Аутопсия няма да има. Ще го пишат на коронавируса.

Жельо МИХОВ,24smolian.com

На снимките:

-Тук всичко е свършило. Иначе има в селото един човек, гледащ крави

-Без думи

-Тато на всякакви места, умопомрачението на едно население, влюбено в диктатори

Бел.ред.: Три дни след публикацията започнаха протестите. Народът поиска „Мафията вън!“.