Грехове в челюсти – прости говеда с бяс

Продадохме просветата, разчитаме на помияри и…

„Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето…“.

Елин Пелин. Така започва „Чорба от греховете на отец Никодим“. Разказът, който се падна на тазгодишните матури. И измъчи част от родопските деца. Защото „Ние чакахме тютюн-мютюн, падна се Елин Пелин, ние искахме друг пример“. Тъй рече един зрелостник след като излезе от изпита. С маска, както беше необходимо, но зад нея нямаше усмивка. Какво ли искаше да каже с това „друг пример“, нямаме си и на идея. Поне похвално-родопските чеда си чакаха тютюна. Навик, ДНК, народопсихология? Пък то-чорба. Пък била тя и от чужди грехове.

Манджа с праз и грехове

Като заговорихме за грехове. Толкова много успя да натрупа образователната ни система. От една, такава, носеща енциклопедични знания, до това, в което представлява в момента. Един съвременен даскал, ако рече да светне един шамар на някой келеш, директно отива на борсата. Но за сметка на това ще бъде овъзмезден от просветната система. Тя нанесе такъв тупаник на децата, че после цялото общество ще получава текметата им. Вече видимо. Да говорим с примери, няма смисъл. Всеки ги знае.

Само два, все пак. Четвъртокласници участват в някакъв проект. Трябвало да оцветяват дъга с различни цветове, спрямо настройката на настроенията си. Върти, сучи, но в крайна сметка дъгата придобива едно към едно цветовете на световното гей сдружение. В същия синхрон.

Лека-полека подготвяме най-малките за нормалността на ненормалността.

За по-големите. В едно учебно пособие трябвало да довършат история. А тя е следната: Някакво ново момиче в класа отива на купон. Харесва си съученик, който й предлага наркотици, щото било много яко. Какво щяла да направи?

Чорба от грехове. В същото време хлапаци признават в анкета в Родопите, че пиели по 11 бири на ден. За друсането също не мълчат.

Манджа с праз от греховете.

Туристи вместо ученици

Бира и уиски край басейна, хващане на тен под звуците на летни хитове… Всичко това се случва в „дворовете” на закрити от години селски школа в Родопите. Ученици вече няма, но за сметка на тях има туристи. Бизнесът с прекрасната природа се развива изключително успешно в региона на Източните Родопи.

В Ябълковец приемат гости от страната и чужбина от години в превърнатото в хотелски комплекс закрито школо в ардинското село.

СПА център пък отвори врати в Пчеларово, а край басейна в бившия школски двор е пълно с гости и в делнични дни, и през уикенда през летните месеци. Тенис корт и волейболно игрище също са част от комплекса. Опасно рушащата се сградата на училището тепърва предстои да бъде превърната в хотел.

Британец претвори закритото училище в Летовник в хостел, който постоянно посреща гости от цял свят.

Руско семейство пък превърна в свой дом бившето училище в ардинското село Правдолюб. Двамата никак не съжаляват, че са заменили Москва с прекрасната природа на Източните Родопи.

Друго британско семейство е закупило сградата на затвореното училище в момчилградското село Седларе и й е дало нов живот.

„Тук бе пълно с деца. Завършили са стотици ученици от селата в региона. Селото се огласяше от гласовете на децата. Сега се чува музика, а автомобили с хора идват постоянно. Как се сменят времената! Ученици няма, а рухналите училища се превръщат в красиви комплекси. Никой не е и предполагал, че ще дойдат такива времена”, споделят жители на родопско село.

По-добре така, отколкото рухнали сгради.

Тенденцията за намаляване броя на учениците в Родопите продължава. Ще се увеличават ли хотелите с басейни?

Селата загиват

Селата постепенно загиват. Въпреки феномена-нашенци бягат в Западна Европа, тамошните идват в Родопите. Десетки британци, руснаци, евреи закупиха имоти в почти обезлюдени села в Смолянско и Кърджалийско. Явно те оцениха това, което ние вкарахме в тежките скринове на баби и дядовци и тръгнахме нанякъде си. Те зарязаха това, към което бъдещето ни се стреми.

Тъжно.

Зъби в градовете и огромен бяс

Селата загиват, а цялата фауна се пренесе в градовете. В някои областни центрове движението на автомобили може да бъде спряно заради пресичащо малко стадо овце, крави, коне. А кучета и котки са просто в изобилие.

Десетина кучета бдят всяка сутрин пред магазин от голяма верига в кърджалийския квартал „Възрожденци“. И се впускат към всеки решил да влезе или излезе.

„Изпуснах си чантата от страх. Връхлетяха ме няколко кучета и се изправиха на задните си крака. Страшно се уплаших. Това е ненормална работа“, казва жена, преживяла „симпатията“ на челюстите.

В същото време десетки хайван защитници отварят още по-големи зъби на всеки дръзнал да се възпротиви на нашествието на кучетата.

Говори се за пари, за дарения, за безотчетност. Социалните мрежи се заливат със снимки на кучета и сърцераздирателни истории за тях, а отдолу са поместени банкови сметки. И те се пълнят ли пълнят. Някои бивши доброволци за подпомагане на бездомни животни твърдят, че в рамките на два часа, след сърцераздирателна история, в сметката могат да постъпят 2000 лева. Други казват, че фондации генерират приход от по хиляди левове на месец, безотчетни.

Защитниците на кучетата пък бранят своята кауза и отричат подобни суми. Твърдят, че всичко се прави в името на животните.

Факт е обаче, че историята на прегазено от влак куче се предаде на няколко пъти като „системно бито, налагано с тръби, инквизирано с резачка“ и т.н., въпреки фактите и разследването. Очите му били избодени, а всъщност-то било сляпо от старост. Те такива работи. Защо, не се знае. Факт, че една доброволка обяви в социалните мрежи как „ще дойде нашият ред“ и щели „да ни убиват по улиците“. Защо е всичко това, каква е тази злоба?

За нахапаните хора, тях… „кучета ги яли“.

„Животните“ в парка

И друг факт. Група пишлегари унищожават системно съоръженията в новия парк в Кърджали. И не само. Същата история и в Смолян. Аха нещо да се поправи, и след това „добитъкът“ минава.

„Направих им забележка. Питах ги защо го правят. Казаха: Кеф ни е беше!

Какво да сторя друго, с бастун вървя. И мен ли да нападнат?“, пита възрастен мъж. Пред очите му хлапетии от близката махала трошат масата под беседка в парк за няколко милиона лева.

Щетите от подобни говеда са в размер на хиляди левове годишно.

В Смолян пияни „майстори на спорта“ се замерват с кашпите на центъра, обръщат пейки след поредното посещение в чалга бара наблизо.

Този път обаче, гепени от камерите за видеонаблюдение.

Няма оправия.

В крайна сметка, кои са по-страшни? Бездомните животни или двукраките примати с жилища?

От килийното в килиите

Първото светско училище в Южна България е в Златоград. Музей на просветата. Има един надпис до вратата за класната стая. На Иречек. Покъртителен. За това какво е образованието за нашенеца. Пълни очите със сълзи. Защото след излизането от двора, реалностите са други.

Тютюн-мютюн, разпродадени училища, за да се спасят сградите, и човещина с елементи на просия и съмнения за далавера към кучетата, но не и към хората…

В такава действителност от килийно образование може да се попадне право в килиите.

Истинска чорба от грехове.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Ха влез в магазина де…

-Окосил пред блока и събира тревата за животните

-„Вземи, прочети“, послание от парка. Малка библиотека. Кой ли чете?