Заразен: На 8-ия ден сърцето и дробовете вкарват в ужаса…

От края на февруари светът е Ковид, само за смъртоносния вирус се говори, промени се животът ни и още ще се променя, защото опасността не отминава. През декември миналата година, когато четяхме и слушахме за епидемията в Ухан, ни се струваше, че това на нас няма да ни случи. Но през март беше въведено извънредно положение и ни затвориха. Пак много не вярвахме, нямаше бум на починали и заразени. Дори нашата страна беше посочвана като отличник в справянето с пандемията. Спазвахме мерките, носихме маски, в джоба дезинфектант, избягвахме контакти. Живо се интересувахме за името на заразения да не би случайно да сме имали контакти с него или хора от обкръжението му.

 

После дойдоха летните месеци, разпуснахме се,

 

маските стояха в джоба или в чантата ни. Започнахме да се събираме, да ходим на почивки. Точно лятото ни говореха, че ще има втора вълна, но в това хубаво време ни се струваше, че това няма да се случи. Продължаваха и теориите, че няма такъв вирус или пък се кара леко с „пилешка супа“ и „аспиринче“. И така дойде есента и изведнъж случаите започнаха да нарастват, а в Смолянска област ги имаше още от началото на извънредното положение. Случаите толкова зачестиха, че вече никой не се интересуваше за името на поредния инфектиран.

 

И данните за страната започнаха да стават стряскащи,

 

беше ясно, че вирусът тепърва ще ни атакува. Това кой се е заразил отстъпи място да наблюдаваме себе си и дали имаме симптоми. Ужасно е, не знаеш дали си болен, страх те е за децата, семейството, колегите и близките ти. Носиш си вече сериозно маската пак, както през март и април, но други не носят. В магазините сте един до друг, по улиците е пълно с хора, в заведенията също. Хваща те паника, че няма как да се опазиш. И така появява се главоболие, но кой не го боли глава. Отпадналост, да нормално е да сме уморени от трудното ни ежедневие. Болки в стомаха, може би прекалих с подправките. Умора, кой не се измаря от безбройните ангажименти. И докато разсъждаваш върху тези симптоми започва суха кашлица, тежест в гърдите и температура 37,5 градуса. Започваш да четеш за симптомите доколкото главоболието ти позволява и вече налегналата те опасност. Да, това са, спомняш си как преди седмица всички тези симптоми си ги имал, но си ги неглижирал. Звъниш на личния лекар, той ти изписва антибиотик, аспирин и антистенокардин. Преценява да не те праща за писиар тест,

 

защото е ясно, че това е ковид.

 

Главоболието, запушеният нос, тежеста в гърдите и отпадналостта толкова са силни, че не ти се говори с никой. Първите дни спиш по 13-14 часа, мериш си през два-три часа температурата и си мислиш дали ще оцелееш. Най-странно е, че сутрин се чувстваш по-добре, а после пак те събаря. Вече те е яд на всички, които пишат, че няма Ковид. А и толкова не ти се стои в социалната мрежа, защото не ти е добре, не вдигаш и телефона на хора, които не са ти близки, защото не ти се говори. Благодарен си, че имаш близки хора, които  ти купуват лекарства и храна, защото не можеш да излизаш не само ти, но и семейството ти.

 

На 6-ия ден изведнъж усещаш, че нямаш мирис и вкус.

 

Главоболието вече поотминава, кашлицата също, започваш да се оправяш. Това, че нямаш вкус и мирис не е толкова страшно. Изведнъж се появява сърцебиене, увеличаваш антистенокардина, по препоръка на лекаря. Гад е тоя ковид, явно търси къде да те удари. Истинският ужас настъпва, когато прочиташ, че 33 –годишен, който се е лекувал вкъщи на 8-ия ден е получи сърцебиене и е започнал трудно да диша, а  впоследствие умира заради ненавременна медицинска помощ. Ами и ти си в 8-ия ден, ужас! Четеш, че просто така вирусът не си отива, за разлика от грипа и другите. Може и повече от 14 дни да си болен. Както имаш подобрения, така изведнъж можеш да влошиш. А заразата може да я предаваш до 28-мия ден. В същото време постоянно четеш за починали хора, че няма места в болниците, че твои познати са починали от Ковид. В един от дните позитивните бяха близо 4000, а колко има още, които са без писиар тест. Всичко това допълнително те шашка, в някои случаи си мислиш за най-лошото. Молиш се на Бог да оздравееш и за хората, които са болни. 21 дни изминаха и още не се чувстваш възстановен и оздравял. Безпокойството още те държи, а и сърцебиенето продължава. Пак четеш, че симптомите в рамките на три месеца може да не отшумят. Може да засегнат и мозъка и да отключат психични разстройства. Дали да се радваш, че си оздравял и си жив, мислиш си, че още е рано.

Вярвал съм винаги, че го има този вирус, но пак ме хвана. Независимо дали вярвате или не, вирусът убива и заразява. Пазете себе си, децата си, близките, колегите и лекарите. Ако се спазват мерките и да се заразите, заболяването може да протече по –леко.

Аз съм от леките случаи. При симптоми потърсете личния си лекар, не прибягвайте до самолечение. И както каза един епидемиолог от Смолян-всички ще се срещнем с вируса, въпросът е как. 

Николай Михайлов, 24smolian.com