Датата за изборите няма никакво значение, освен ако не е на 1-ви януари. Важни са предхождащите я събития. В този ред на мисли, „кампаниите“ вече започнаха, отпреди месеци. Времето на митинги с аромат на кебапчета отмина безвъзвратно. Без певици за електоралната рая, може би единствен келепир ще има под формата на фланелки и шапки. И чрез други средства, но за тях виновни все няма.

Предстоят избори и те ще бъдат особено интересни. Ще се проведат главно в социалните мрежи, както и електронните медии. Заздравяване на колектива из читалища и площади-едва ли. А и аудитория под строй не носи особен успех. „Онлайн“ кампания, която ще трябва да убеждава. Споровете за датата са просто търсене на подходящ виновник при евентуален неуспех. И всички са готови, бъдете сигурни.

 

Слоганите ще бъдат интересни

 

На какво ли ще заложат този път? Защото се нагледахме на колко ни чува Европа, пък как трябва да спасим България. Как се осъществява първото е повече от ясно, пък за второто си е като самопризнание. Управленци тръгват на поход за мандат със „спасяване“? Значи до този момент какво ли са вършили?

Интересно ще бъде.

 

Лексиката

 

В последните години народът бе наричан как ли не. От какви ли не индивиди, по стечение на обстоятелствата докопали се до власт. Обиди, които в нормалния свят не се прощават. Тук обаче е друга работа. Късата памет и прагът на търпение са най-добрата хранителна среда за съвременния политик.

Но иде време за ухажване.

 


Спящата клетка

 

Площадите наглед бяха усмирени. Но това е просто спяща клетка на недоволството. Ако някой си мисли, че то няма да бъде заявено при вота, хич просто не става за тази работа. Политическата. „Визионерството“ му куца. А куците коне ги пращат на друго място. Площадите в различни градове бяха напълнени с хора, които не искаха високи заплати, по-висок стандарт, а просто нормалност. Това не бе проумяно. Фатална грешка. Дори пратената ответна сила с автобуси от провинцията гледаше с наведени глави. Чиновници сменят най-често господарите си.

 

Калкулации

 

Ще тръгнат по всички партийни офиси. В които клакьори на щат е по-добре да не припарват. Защото паралелният свят съществува единствено в телевизионните студия на „опитомените медии“.

Реалностите са други. И те сочат безкомпромисно-всяка от водещите политически партии губи електорат при всеки следващ вот. Плато там отдавна няма. Двете най-близки към момента едва ли ще преминат прага от по милион гласове. И трябва да им е ясно. Отлив ще има и той ще се усети по брутално болезнен начин. Някои други пък дори няма да успеят да влязат в парламента. Проспаха мандата в шикалкавене и облизване.

Масово гласуване ще срине депутатските бройки на „традиционните сили“, а резерви те нямат. Зад граница са. Заради 30-годишната политика на спасяване на страната.

Някои от извънпарламентарните, към момента, по всяка вероятност ще отчетат добри резултати. Там пък всеки ще се обяви за победител.

 


Скандалите

 

Снимки, записи, чекмеджета, пачки. Не, това не бе част от ранно стартирала кампания. По-скоро някакво предупреждение. Защото в разгара на недоволството просто секнаха. Дали ще се появат отново други? Всичко е възможно в България, абсолютно. Но конкретно това, малко вероятно. Целта бе постигната. Вероятно и ангажиментите изпълнени.

Просто да споделим-руски газ пристигна в Сърбия, американските самолети-предплатени. Просто факти.

 

Избори

 

Ковид, ваксини, мафия и мутри, успехи и евро, тръби за газ, самолети, джипове, села, паланки, чекмеджета, пачки, злато, истини-неистини, клакьори, тулупи, мисирки, матросовци, упадък във възход, измислени писатели, поети на социология и политология, каква ли не логия.

Ключовите фрази на една погубена година. След която идат избори, а кампанията започна още през лятото, на площадите. Продължи в брониран високопроходим автомобил, достигна всеки и всичко.

Свърши ли зимата на нашето недоволство и идва ли пролетта „със славний син на Йорк“?  Политика и реалности, надежди и калкулации, задкулисие и предкулисие. Малко Шекспир за нагласите.

Един Ричард Трети.

 

Гърбавият крал.

 

Изкачва престола с измами, убийства, кроежи. Все злини, представяйки ги като добродетели. Познато, нали?

Една трагедия на Шекспир, след която идват други две, забележителни.

 

Бледият Хамлет поставя квинтесенцията на праха.

 

Всички умираме, всички губим. Дори властта. Някои отъждествяват двете като едно и също. „Напусна ли властта за мен животът свършва“, познато, нали. Принцът датски си иска престола, но по-важна е личната вендета. Ако не бе срещнал призрака на баща си, не би проумял престъплението на чичо си и родната си майка. Личната вендета с цел „светло бъдеще за кралството“. Всичко е лично. „Ту би ор нот ту би“…

 

Лични качества с цел обществена изгода.

 

„Додето Бърнамският лес не тръгне…, не ме е страх от нищо!”, изрича един узурпатор на властта. Вещиците гадаят на Макбет, че ще падне от престола, едва когато гората проходи.

И тя прохожда…

Най-тежкият образ от зрелите трагедии на Шекспир. Най-добрият пълководец, който предава краля, за да седне на мястото му. Нищо общо с „Ту би ор нот ту би” на шикалкавещия Хамлет. При Макбет е само „ту би”.

Докато Бърнамският лес не прохожда…

 

***

Всеки е готов на всичко за власт. От времето на Шекспир. Колко като тях припознахте? Колко пренаписани биографии оформиха родните персонажи? От зрелите трагедии на българското съвремие? На моменти трагикомедии. Май не сме виждали само АлЙо да подкара бус за кренвирши с ваксини и нарича всички кретени, докато ръфа „лионска наденица“.

Има време и за това.

За шутове властта е като родна майка. Милва и глези.

Истината обаче е, че Бърнамският лес проходи. Дори само с изсечените и пратени за нейде си гори. По някои части на страната и камъните проговориха. Срутвайки и помитайки чисто новички подпорни стени. Раздават се милиони, похарчиха се милиарди. Дупките останаха, развитие в застой. От малкия град та чак до столицата. Приказки и послания, които реалността прегазва. Два различни свята и всеки се е вкопчил в някой от тях. Всеки ще припознае героите на родната трагедия. Това, което трябва да се осъзнае е, че реалността не е простила никому. За нея няма ваксина. Рано или късно следва сблъсък и така се ражда трагедията. У дома и в подобен вариант-Хамлет гази с джипа горския Макбет.

Иде пролет. Ще настъпи като утре…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Да бъдеш или да не бъдеш, с малката чанта

-Патриотизъм на сергия

-Пък кучетата си лаят

 

Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I