Оръжията заредете и приятелите си викнете…

Лудостта на 90-те, в които маските падаха

„Оръжията заредете и приятелите си викнете“.

Така започва една емблематична песен от 90-те. Групата е „Нирвана“, която изръси „мириса на тийнейджър“ за цяло десетилетие напред. Разбирането за свобода, за взаимоотношения, за любовни връзки. Всичко с младежки дъх, в който либидото е „насекомо, мулат“ и какво ли още не. 90-те бяха годините на лудостта, която чупеше глави. Десетилетие, в което падаха стени, падаха забрани, падаше се под масите в разбирането за можене…

Романтизъм срещу реалност

„Колкото и да го тръскаш, последната капка е в гащите“. Творчество в едно водещо училище в Родопите. Надпис в тоалетна. Превърната в пушалня по междучасията. Творчество на бъдещето за един регион, който остана без него още в началото на новия век. Младите просто избягаха. С последна капка или без нея в гащите. Тръгнаха си, за да търсят своето развитие далеч зад граница. Цели випуски на елитните школа вече ги няма. Романтиката на промените се сблъска с реалностите и създаде нов прочит номади. Хора, които прегазваха стереотипите и за които хоризонтите бяха далеч по-далечни. Те тръгнаха да ги гонят. Оставяйки у дома трагизма на едно от изпуснатите поколения. Което отказа да се подчинява на порядките и изгуби девствеността си в жестоката буря на промяната.

Клозетна любов

„Погледни наляво, погледни надясно. Абе, ти да пикаеш ли си влязъл или да се озърташ?“. Надпис в училищен кенеф. Сред купища още интересни послания. Някои за любов. Други приканват за секс с дори посочени телефонни номера. Обиди и злост. От всичко по малко, клозетни чувства, лирика и епос. Като „Сговорна дружина планина из*ира“. „Free свирки“ и какво ли още не.

Лудостта на 90-те. Задръжките са паднали. Гащите също. Всичко е от нов вид. Юмруци в училищната тоалетна, също и ласки. Всеки както разбира смисъла на съществуването си. Сливане на телесни сокове, война, мир, доминация, разгул. Никой не влиза в стола. Всички са в „барчето“. Фрийдъм. Дънките са скъсани, колите „Голф“ с яката музика. Свалките…

Или го играеш този танц или не

Или искаш на пейката в парка, или в храстите докато дънят басовете от дискотеката. Аз ще ти напиша стих, но на куверт за бара. Ще се затрудня да помня телефона ти, затова давай да играем цялата пиеса с дърпане, нежелание и цялостно отдаване, още сега. Утре ще е спомен, в който главните герои смътно ще се разпознават. Аз имам нужда, ти желание. Пари нямаме, всичко е претворено в добро настроение. Фалшивата водка с гаден бананов сок от бара е с доказани свойства на сваляч. Съвременните чувства. Те горят, като нас. Спри с ограниченията. Няма сила, която да ни спре. Кръвта по юмрука само пази ДНК-то на противника. Не мисли за врагове. Всички са едно. И приятели, и душмани. Око за две, зъб за чене. Никой не брои. Ти и аз. В тъмнината, флора и фауна на действителността. Разбитата пейка, басовете от заведението отсреща. Любов и страст, както е според „Нирвана“. Ще ни има и утре, но помъдрели и с един спомен от нашето сега. Ще те превзема и ще запазя бельото ти за спомен.

Утре ще има ново послание в тоалетната за междучасието…

Размисли и свалка. В годините, когато телефоните бяха с шайба, копчета, дълги кабели. Социалният статус бе на лицето, дрехите. Контактите-в бара. Лайкване и хейтване-изписани по тялото. Синини и размазано червило. Цветовете на прохождащата свобода.

Никой не можеше да спре тези млади хора. Със зелените паспорти на 16 и с мечтите, които не интернет даваше. Които изпитаха на гърба си свободата. Да бъдат каквито искат...

Бягството

Поколението, което бе в тийнейджърска възраст през 90-те. Поколението на ръба на две епохи. Крахът на старото, началото на новото. Разюзданата свобода. На тях маски не можеха да бъдат поставени. Те сваляха всичко и всеки. С всички възможни средства. Те не се предаваха.

Сега го няма. Това поколение се развива в друга среда. „Бяхме около 160 души в курса. В момента в града сме около 20 останали. Няма никого от нашите. Заминали. Метаморфозата е някъде далеч зад граница. Умни, способни, интелигентни млади хора, които не се страхуваха от нищо. Вече ги няма“.

Преразказ по преживяно.

Точка. От тук насетне свобода няма. Радикално поставяните постулати на глобализма ще прегазят всичко, а ние нямаме бойци.

***

Това бе поколението на свободата. Утеха? Не търсете. Всяка генерация е просто пресъздаване на реалността. Но тази бе, за която маските бяха маскарад. Светът започва своята нова фаза на развитие с небивала цензура и окови на свободата. Тук, всеки който е нормален е различен. Неговата индивидуалност трябва да бъде смачкана. Онова поколение бе до бруталност откровено.

Сега на ред са маските.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com