Баловете минаха и… Изпращаме поредна вълна млади и упорити към… Европа

В цялата политическа лудница и ковид-криза да не забравим, че пореден випуск ученици завършва училище и ще се впусне в живота. Миналата година заради пандемията ни липсваха  шумните крясъци, безсмисленото броене, суетата и лудницата около абитуриентските балове. Тази година обаче си припомнихме броенето до 12, което разцепва топлия, пролетен въздух. Насладихме се на красотата на младостта. В социалните мрежи щастливи родители и абитуриенти публикуваха снимки от изпращането и преди баловете. Тези постове се радваха на стотици харесвания и пожелания за светло бъдеще от страна на родопчани. Направи впечатление, че тазгодишните смолянски абитуриенти бяха изключително стилни, красиви и елегантни. Почти всички момичета бяха с красиви, дълги бални рокли, класически прически, а момчетата бяха с костюми.

 

Софри, песни и танци

 

Разбира се, че се спази традицията децата да се изпращат по житейските им пътища с празник и богата софра. Тази илюзия израства в повод за чутовен купон - с песни, танци, красиви дрехи, искри в очите, с бутилка алкохол.

Младите хора са щастливи,  че слагат символичен край на домашните, контролните, несподелените ученически любови и неизвинените отсъствия и не усещат още, че идва символичното начало на данъчните декларации, евентуално учене във ВУЗ,  работа от 8 до 5, семейство, деца,  жилищните кредити, погребенията на приятели, болките в кръста, грижата за възрастни родители и други житейски проблеми.

 

Завършването на 12 клас е като затваряне на задна корица от книга.

 

Когато  говорим за това си разменяме задължителната реплика, че започва нещо ново и  вълнуващо, което никога повече няма да се върне и всеки се чувства носталгично.

В днешните бързо променящи се времена и на абитуриентите не им е лесно. Завършват училище след най-странната година от много време насам. Изправени са пред сложен избор за бъдещето си. Имат нужда от повече окуражаване, не от хули.

В Смолянска област са едни от най-умните деца в страната според резултатите от матурите. Тенденцията е от 10 години. И през тази много млади родопчани  ще изберат чуждите пред българските университети. Най-много зрелостници се насочват към Великобритания. След това са Холандия, Германия и Франция . Сред най-търсените специалности са бизнес и икономика, програмиране и компютърни науки, медицина  и др.

 

Младите хора са напредничави и си знаят цената.

 

Те непрестанно търсят по-добри варианти за себе си и реализацията си. Не ги удовлетворят ниски заплати , които получават родителите им. Готови са и да рискуват да оставят близките си, родината си и въпреки трудностите да заминат в чужбина, където ще бъдат оценени. Други  пък ще отидат в по-големите български градове, където заплатите са в пъти по-високи от Смолян например, където специалисти с 25 години стаж и висше образование взимат около 800 лв.

„Брат ми от три години учи в университет в Лондон. Беше приет медицина в София. Изкара една година и се отказа. Споделяше, че преподавателите са им упражнявали невероятен рекет да им купуват учебниците и в прав текст са им  казвали, че няма да вземат изпитите си ако не ги закупят. Откакто отиде да учи в Лондон фармация е много доволен. Работи и учи,  и даже ни изпраща пари, помага ни”, споделя  Ана. Тя е абитуриентка тази година и ще отива да учи при брат си. Желанието й е да следва бизнес специалности –маркетинг и икономика.  „Жалко, че в България не мислят за младите хора и как да ги задържат“, категоричен е зрелостник. „Ако си кадърен и способен и не те мързи да работиш имаш шанс в чужбина, не е като в България - връзки, даване на подкупи, партийни назначения и други незаконни хватки, за да започнеш работа”, посочва още зрелостникът.

 

„Знаете ли, не искам да се мъча като родителите ми,

 

завършвам и ще отивам в Германия да уча. Майка ми и баща ми са висшисти, заплатите са им мръднали с около 150 лв. за пет години и едва смогват. Когато бях по-малък си спомням как поддържахме среден стандарт на живот, а сега ставаме по-зле. Особено и с тоя коронавирус. Много учих, смея да твърдя, че знам добре английски и немски. Полагах много усилия с единствената цел да се махна от тази държава, която унижава образованите хора, не ги цени и в която дори не можеш да се храниш нормално”, споделя разочарованията си 19-годишният Стефан.

Абитуриентката Елица от Смолян е категорична, че

 

и в България можеш да се реализираш, ако си кадърен и способен.

 

Но в Смолян няма да остане,  ще кандидатства английска филология  в Софийския университет и иска да живее в столицата.

Христина изпитва лека носталгия, че напуска пространството си на комфорт, но смята, че учителите й освен академични знания са й предали редица житейски в помощ занапред.

Тя също е по-склонна да продължи да учи в България, отколкото в Италия, въпреки че е приета в частен американски университет в Рим със специалност международни отношения. Причините да остане в родината си са няколко. На първо място пандемичните обстоятелства, покрай коронавируса, биха я накарали да учи онлайн дистанционно. Това, според нея, е осакатяване, защото смисълът и чарът на такива университети е да се запознаваш и срещаш с нови и интересни хора от цял свят. А и ако остане у нас ще има повече свободно време, което ще доведе до пътувания из различни страни. „При нас е по-различно, сякаш животът е по-суров към нас и имаме по-адекватни реакции към някои неща. В чужбина са мечтатели, а тук не действаме така, прагматици сме“, смята Христина. 

Всеки от абитуриентите  ще поеме по своя път. Животът на родителите направи практични и децата. Те нямат време много за детство, емоции и мечти, защото виждат как всеки ден родителите им се борят за оцеляването на семейството. Тяхната мечта е да живеят по-добре и затова учат и постигат такива високи резултати, за да могат да се реализират у нас и в чужбина. Изборът си е техен. Да им пожелаем успех в бурното море на живота!

Николай Михайлов, 24smolian.com

Снимки: Фейсбук