Така си я караме: Мрънкане, псуване и плюене – до петък, до лятото, до… щастието

Ние сме винаги недоволни. Недоволни сме от миналото, недоволни сме от промените, от съседа, от инфраструктурата, от управляващите, от здравната каса, от полицията, от себе си. Може би има защо да сме недоволни. Държавата ни съвсем не е пример за подражание, но когато има нещо, от което си недоволен - пребори го, промени го, направи го по-добро.

Цяла седмица чакаме да дойде петък, цяла година чакаме лятото и цял живот чакаме да бъдем щастливи. Не виждаме светлина в тунела, песимисти сме и се възхищаваме на историческите ни личности. Но да не забравяме, че когато са били живи и те са били под ударите на нашата народопсихология- завист и злоба. 

Поредните избори отминаха. Но ние сме си същите, даже още по-злобни и недоволни.  Още няма избрано правителство и не се знае дали ще има, но плюенето продължава. Не са пощадени нито победителите, нито победените. Важно е да се плюе. Дори и Господ да слезе от небето пак няма да сме доволни. 

 

Плюенето е национален спорт

 

Да не забравяме, че същите тези политици са част от нас. Допреди дни всички с охота се възхищаваха на българите в чужбина, а сега пишат във фейса, че нямало изтичане на мозъци. Ако попитате някой от плюещите защо не се е кандидатирал за властови позиции, той ще ви отговори, че не му се занимава, отговорно е, влизаш в разни схеми… Затова най-кеф е да плюеш. Имаме си кръчми и социални мрежи, където се плюят упорито всички институции, че не били направили това и това, че било мръсно, имало кучета, кошовете били препълнени,  изпочупени заедно с пейки, съсипани спирки. И за всичко това не сме виновни ние, а управляващите. Най-лесно е така, друг да носи отговорност. Да не забравим, че болшинството от плюещите и недоволните не си е направило труда да отиде да гласува, но иначе с такъв патос се коментират резултатите, че свят да ти се завие от „компетентност“, „познания“ и „грамотност“.   

 

А иначе с мрънкането си започваме от сутринта

 

На пожар, както се казва, излизаме от дома си и отиваме на работа, а децата на детска градина или училище. И започваме да псуваме, и да си късаме нервите. Многобройна колона от коли, справим се с нея и идва ред къде ще намерим място да паркираме. Ужас, ако е паднал и 5 см сняг, пак псуваме. Общината, фирмите за зимно поддържане, а че не са сменени летните гуми със зимни няма значение. После псуваме , за да излезнем от мястото, защото някой си е спрял, както му е кеф. Изобщо псуваме си и нищо не се променя. На работата ангажименти, срокове, трябва обаче да се платят сметки или е дошло ред на вноската за заема, или пък е последният ден, в който ако не платим тока, ще ни  дръпнат шалтера. Ако решим да използваме обедната почивка и други също я ползват и пак опашки, и пак чакане.

 

Царе сме да чакаме последния срок за нещо,

 

не само за сметките за ток. Както се казва, друго си е да ръсиш адреналин в последния момент. Понякога и ние сами си усложняваме живота, а все ни е виновен някой друг. 

Тези, които не са особени фенове на фейса обичат да си го изкарат на телевизора. А най-добре е с комшията, когато, седнали край масата със салатка и ракийка,  и вървят новини. Замезват си, пийват, гледат телевизия и псуват наволя политиците. Сега им  се е паднало, цял ден бачкат, чудят  се как да вържат двата края, но идва и заветният момент –вечер пред телевизора. Псуване, тропане по масата и обилно пиене , така до следващата вечер. За край на вечерта може да има и скандал със съпругата, която не е свършила нещо, а във фейсбук снимката й има над 40 лайка.

Двойствената природа на нашенци е направо очевадна. Едно говорят пред хората, друго вършат, когато са сами. В социалните мрежи и в кръчмите се изказват вещи по всички проблеми, дават акъли, дори си разменят пишейки обидни реплики, за да покажат какви общественици са. Когато са на няколко ракии, като ги слушаш, можеш да съжалиш, че не са станали политици да ни оправят държавата и общината. Но ако сте били на една маса по време на тези дебати, след няколко питиета, на следващия ден положението е различно. Ако се срещнете те са тихи и кротки и все едно не сте били заедно предната вечер и все едно подобни разговори не са се водили.  А пък социалната мрежа е истински рай за тях. Там мощно се плюе и се хвърля помия онлайн срещу някой, но ако го срещне на живо ще му каже, че не е нищо лично.

 

Завистливо племе

 

Обичаме да гледаме другите и да злобеем, без да обръщаме внимание на собствените си недостатъци. Има твърдение, че истински силният човек е този, който познава слабостите си, но за нас това явно не важи. Вместо да се опитваме да ги преодолеем, продължаваме да сипваме масло в огъня, пък после се оплаквай, че политиката и държавата ни е такава. Факт, но политиците също са хора, и то българи. Освен, че сме завистливи, обаче сме и неприлично наведени. Обожаваме да плюем останалите нации, а доброволно им се поднасяме на тепсия, изпълнявайки желанията им, стига да са ни изгодни. И като отидем да работим в страните от ЕС, веднага придобиваме навиците и привичките на съответната страна. Гъвкави сме. Като цяло народът търпи и негодува само под носа си, защото още от турско робство сме научени, че наведена глава сабя не я сече. 

Ние сме индивидуалисти и там ни е силата, когато действаме поединично, но за дадена кауза да се обединим и да отстояваме правата си е почти мисия невъзможна.

Наскоро един писател и журналист припомни какво е казал към края на живота си поетът Иван Динков: „Бих обичал своето Отечество, ако нямах съотечественици“.

И нека мрънкането да продължи…

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Средството за мрънкане

-Ако няма ремонт-лошо, ако има ремонт-пак лошо