Път в една участ: Те гласуваха и избраха… Юго пред Иго

„Ще се върна през декември. Един прозорец за празниците. За около месец и после пак. Какво, избори ли имахте там?!“.

Обаждане от гурбетчия в Нидерландия към близки в Родопите. Дори не знае водещите теми у дома. Не му и трябват. Въпросите са няколко: „Децата как са, парите стигнаха ли, някакви проблеми с колата?“.

Това е един ритъм на живот, чужд за цялата порода с ликове по плакати и имена из листи с кандидати. Които все спасяват държавата след собственото си управление. И все за обединение говорят. Като виц-чорбаджията да покани на обща софра ратая, пък и да му даде половината имот.

 

В неделя едни хора…

 …се отправиха към секциите, за да избират. Други, няколко дни преди това, направиха своя избор.

Мъкнат се едни куфари, чанти. Тежат като живота. Охкане, пъшкане, набутват се някак си в бусовете. „Тръгваме, че тук знаеш. Ей такова е… Гледай“, споделя една жена. Гони петдесетте. Отива на гурбет. Ще пътува с други дами и мъже. В една посока. Колеги, които ще се опознават още по пътя.

Събраха багажа, натовариха го в бусовете и тръгнаха. Към Франция. Но не на екскурзия, за да се щракнат за спомен под Айфеловата кула, а към полетата на Франция. Да превиват гръб в селското стопанство в земята на Юго. За 60 евро на ден.

Едни хора, на които им омръзна доволно ухилени физиономии по предизборните плакати и гласуваха. Вот на доверие към бягството и на недоверие у дома.

 

Вот

 Такъв е изборът на хиляди. Такъв ще бъде вероятно и на децата им. Отличниците напускат първи. Образование в чужди университети и после край. У дома остават плакатите с нахилените обещаващи вечно едно и също.

 

Ядосаният

 „На мен ми омръзна да чакам светлото бъдеще. Да ми се обяснява как всичко ще се оправи. И всички виждат какво се случва. Едни хора разбогатяват с яростта на диви прасета. Години наред муцуните им ни лъготят за какво ли не. И все ще спасяват държавата, все искат да сме обединени. Второто е висша форма на наглост. Грабят с шепи, а като настанат избори и искат да сме заедно. Първото пък е самопризнание за некадърност. Десетилетия управляваш държавата, после казваш „айде да я спасяваме“. Значи да я спасяваме от теб?

Не мога да си обясня как има тъпанари да продължават да ги държат на власт подобни? За това по-добре в другия свят. Където също има корупция, но не и толкова огромно, нагло разграбване в името на „ближния и отечеството“. Тука си гласувайте и им пляскайте, пък те ще ви шибат както си знаят“, изрича един ядосан човек от региона. И е напълно прав.

 

Примиреният

 „Аз, какво да река? Ами, то, вижда се. На село зле. В града също. Децата трябва да се учат. Пари няма. Тръгвам, пък те като завършат-навън. То, такова е положението“, казва друг един. Примирен, пести думи. Пести сили. Чака го път и труд.

 

Майката

 „Мъжът е в чужбина по 10 месеца. Аз съм тук с децата. Карам ги на училище, прибирам ги. Оправям къщата. Не ходя на работа, защото не мога да смогна. Мъжът праща пари. Децата се разболяват едно през друго, кой ще ме търпи така на работа?“, пита една жена от Родопите. Трябва да я търпят. Но тук е друг свят. Такива като нея са стотици. Ще ги познаете сутрин зад воланите.

 

***

Така се борят една част от нашенци. Такъв избор правят постоянно. Отиване до урните не им е сред приоритетите. Нагледали са се, наслушали са се. Не вярват. Трошат нерви из всяка дупка на пътя, ядосват се на всяка несправедливост, но не се изправят срещу причината за тях. Търсят своя изход. Което пък е добре дошло за едни други хора. Дето все обединяват, спасяват, раздават, осигуряват и т.н.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com