Той се събуди точно минута преди алармата на телефона. Отвори очи и се взря в тъмнината. Чу мелодията и скочи от леглото. Усмихна се. Беше сънувал, че се хили и насън. Първо отвори вратата на терасата, после прозореца на остъкленото чудо с чудна дограма. Спомни си за миг, че някои я наричаха „Мерцедес“-ът на дограмите. Усмихна се още по-широко. Само осветляването над покривите на останалите блокове намекваше за идвашото утро. Пое дълбоко дъх. Каза си:
„Добро утро, град!
Колко е чудесно всичко!“.
После се отнесе с бодри крачки към кухнята. Приготви набързо
две кафета-за него и съпругата му. Добави мляко. Изцеди фреш от лимон,
грейпфрут, портокал и овкуси с мед. Разбърка. Пак се върна на терасата.
Слънцето вече плъзгаше лъчи по покривите. Огря лицето му. Изпъна ръце. Вдиша
още по-дълбоко и се изкефи. На себе си, на утрото, на живота.
Съпругата му се пробуди и го докосна по гърба. Молеше за още
нещо, но нямаше време.
Работа.
Пуснаха телевизора. Новини с предизвестен край. Всичко бе
наред. Пенсионерите щели да получат още пари. Всички в държавния сектор-по 14
заплата. Оценка на пътищата показваше върхът в инженерната мисъл на отговорните
в сектора. Щял да се открива поредният нов театър, този път в малък град. Една
лоша имаше. Спрели кампаниите с досадните SMS-и за деца. Той и Тя не обичаха подобно лицемерие. В миг обаче
пак усмивките се върнаха по лицата.
Без кампании, защото
държавата поемала разноските за всички болни, общо 5000 деца…
Беше петък. В главата вече се лутаха и противопоставяха
мисли за уикенда. Дали в планината или на морето, пък макар и на прага на зимата.
Просто така, да се вдишат парите.
Решиха и двете.
Беше красота да се пътува покрай живописните баири. Асфалт
като стъкло. Автомобили с чужди регистрации им пресветваха с фарове, поздрав.
В хижата бе повече от прекрасно. Възрастни хора ги
посрещнаха с топли думи. Нагостиха ги, а на следващия ден отпрашиха за морето.
Стигнаха за около два часа по перфектния път.
Ходиха боси по пясъка. Да усетят енергията и в късна есен.
Връщането бе дори още по-бързо.
Седнаха пред телевизора в неделната вечер и чуха-поредни
бонуси за пенсионери.
Зарадваха се. Погледнаха се влюбено и си легнаха…
***
В същото време, в една друга част на града. Един одрипан, премръзнал и некъпан човек потрива ръце в студа.Мечтата му бе да притежава пет лева на ден и да ги изхарчи
както намери за добре. А това означаваше-кафе, бира, патронче с алкохол и малко
хляб. Толкова бе нужно на бездомника, за да продължава да се чувства жив…
И той живя, и умря. Няколко години в търсене на мечтата си.
Всъщност, неосъществимата. Мечтата на един човек умира само
заедно с него.
Часът е около 8 сутринта. Собственици на квартални
магазинчета премитат пред вратите си в очакване на първите клиенти.
На маса, изнесена пред един от тях, има кафе, патронче с
мастика и бутилка вода. Възрастен мъж бърка в найлонова торбичка, в която се
оказва е цялото му продоволствие за деня.
Дажбата на пръв
поглед изглежда хляб и пакетче семки.
Дрехите на мъжа са стари и протрити. Погледът му обаче е
свеж и съсредоточен към някакъв хоризонт, отвъд блоковете. Гледа през тях.
Тишина. От време на време се чува само шумоленето на торбичката, в която мъжът
търси своето. Оказва се, че в нея „лукс" придава и половин кренвирш, който
мъжът нарязва с особено старание с джобно ножче.
Всеки ден е там. От ранни зори. Човек го вижда, когато
нуждата го отведе до малкото квартално магазинче. А той е може би наоколо от
по-сетне. Стои и чопли семки. Посръбва бавно от кафето, сякаш иска да изпитва
вкуса му чак до обед. Припалва цигара, на чийто дим се наслаждава с още
по-голямо усърдие. Проронено междуметие на сладост обаче се чува едва когато
мъжът натопи устни в малкото, замърсено от употреба патронче с мастика. Следват
поредните няколко олюпени семки, кафето, дръпване от цигарата…, цялата
церемония на усамотение в тишината на ранната утрин.
„Аз работя“, проронва.
Останал на улицата, вече става някоя си година. Някакви
роднински прения, прехвърляне на имоти и той е така. Пореден ден с надежда и
малкото упование в кафето, парчето хляб и кренвирш, омесения с вода евтин
алкохол.
Но ще настане вечер. И ще се прибере. Под една ламарина, която
е поставил в края на града. Завит под стар юрган, намерен нейде си. Със съдба
като неговата-носен и изхвърлен.
Въпрос: Колко е необходимо да изкарва, за да бъде доволен
човек?
Отговор: Пет лева на ден са ми напълно достатъчни. Пет лева
като има човек е добре. Купувам обезценен хляб, малко цигари, кренвирши, а за
пиене някой от квартала като почерпи и всичко е наред. В джоба като
имаш-радост, като нямаш и мислиш. Колкото и да умуваш обаче-няма!
Няколко дни по-късно откриха тялото му. Вкочанено до един
пощенски клон. Душата, на която й трябваше съвсем малко, го бе напуснала.
Тя не бе за този свят на имането. Свърши и мечтата, блянът
да имаш поне едни шибани пет лева, за да видиш смисъла.
***
Тя е на 104 години. Родена и отгледана от взора на баирите.
Цял живот прекарала на нивите с тютюн. Докато превивала гръб е отгледала седем
деца.
Тежък живот, тежи като могъщите свидетели. Върховете не се
кланят никога. Но не позволяват и косъм да падне от главите на любимците им.
Защото са видели това, което небесата отпечатват в безкрайните си спомени, за
да послужи там и където трябва.
Най-любимото й правнуче обаче е далеч. Заедно с родителите
си е в Нидерландия.
Последвало съдбата на хиляди, напуснали своите земи.
Погледът на планината осиротява…
Епилог
Утопии колкото си искаш. Хората никога не са били равни. Още
от зората на човечеството. Каквито и лозунги, революции, бастилии и зимни
дворци да падат. Винаги е имало по-равни.
Проблемът, конкретно при нас, е, че едните предопределят
огромната бездна спрямо болшинството останали. Вярвайки в розовото обрисуване
на най-черните лъжи.
Болшевиките са на дъното.
Някои умират по пейките.
Жельо МИХОВ, 24smolian.com
На снимките:
-Едно време от Запад казваха „Така е на Изток“
-Молитва на пътя, за какво, човекът си знае
-На стол или върху керемиди, положението е едно и също
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I