Даровете в кризата: Джак и Гроздана на хорото, а една хвърлена тенджера…

Жельо Михов/24smolian.com/Общество

Понеже идват празници и понеже нашего народа е убеден традиционалист, та затова кризата бе леко засрамена и натикана в ъгъла. Свела смутено лице, почувствала се като напъден роднина. Защото все е тук, пък няма почетното и заслужено внимание.

Ами няма. Защото у дома дори външният кенеф може да се озари извътре със светлината на айфона, докато държащите го ръце потреперват от напъните на притежаващия ги в опит да изхлъзне непотребностите.

Такава е тя из нашенско.

 

На гол задник, чифте телефони.

 

В последните две седмици на декември всичко се доказва. И едно „пардон“ няма за криза и инфлация. Може би малко съчувствие, но пък комбинирано с „майната му, бе, веднъж се живее“.

Има и ще има харчене. По данни на БНБ из банките народонаселението държало над 60 милиарда суха пара. То затова и напъни за еврозоната. „Абе, имате едни пари, развъртете ги, че трябва някой да плаща масрафа на задлъжнялост в „топ икономиките“. Така де, много от бленуваните държави са в дългова криза, ние що да стоим настрана, дай яко в батака.

Но това е друга тема. Тя ще дойде след празниците. Щем не щем.

Но сега е време за кеф и за купони.

Какво да подарим и какво по традиция пробутваме…

 

Китайският мол

 

Много любим магазин. Навред. Дали за левче или повече, все си е от Поднебесната империя. Дето е уж комунизъм, ама си е по социалистически развит капитализъм. Че чак и дъртите капиталисти завиждат. На печалбите, не на друго.

Та, в „китайския мол“ човек може да блесне с нещо по тялото. Да се дюсдиса с някоя ризка за Нова година, че дори тя да изкара до морето. Ако последното е възможно.

Молът винаги е насреща с конфекция. Става и за подарък, излиза евтино, а кризата започва да изпъва устни в краищата. „Брях, сетиха се и за мен!“, си вика.

От риза до макари за въдица. Всичко има. И за всекиго цена.

 

Телефонче

 

Одеве споменахме за селския клозет, в който навлизат технологиите. Но в него си остава все същото. Тъй де, без значение, да не задълбаваме, че мястото там никак не е подходящо за такива дейности.

Телефонът обаче е важен. Друго си е! Става за рождени дни, за Коледа, Нова година, за имен ден, за любовница, за жена, за дете.

Няма пол, възраст, празници, ограничения. Универсален подарък. Срок на годност-около две години. После нов. Така е конструирана техниката в консуматорското общество. Трябва да се купува, купува, пък ако е назаем, още по-добре!

Нищо не е правено вечно.

 

„Джак“, „Джон“, „Джеки“ блудстват с Гроздана

 

Оборотите в магазините скачат до небесата от продажба на алкохол. Здрав черен дроб има нашенецът. Пука до дупка, оригва, пие един алка-зелцер, две бири на другия ден и всичко му е по шкембе. Шкембе чорба.

363 дни в годината може да обръща всякакви долнопробни питиета, ама за празниците ще фирка „Джак“, „Джон“, „Джеки“ и де що се сетите, които иначе гледа само в брошурите на веригите през другото време.

До Ивановден ще му се мъкнат откъслечните спомени за „супер алкохола“.

Става и за подарък. Към себе си, главно. Интересно решение, но от него остават главно белези, спомените обикновено се губят.

Малко точки за подобен дар. А после и гузност към добрата, стара ракия. „Изблудствена“ от някакъв си ябанджия „Джак“.

 

Той: Искам гуми…

 

И към по-прозаичните неща. Защото битовизмите са се лепнали като тъпи гащи за подарък по задниците.

Мечтата на средностатистическия мъж из панелките-да има нови гуми за автомобила.

„Айде ма, айде ма, сети се!“, си вика в хола, разгръщайки брошурата от веригата, в която от манго до чорапи продават. Прелиства и гълта ракията. Все се заседява на страницата за промоциите за бита. Гумите са включени и там. Жената хвърля едно око, ама двете не се заседяват на темата.

 

Тя: К`ат ти хакна тенджерата…

 

Той иска гуми, а за нея вече е измислил подходяща тенджера. Хили се наум, но не подозира в какво се забърква.

Защото в крайна сметка човек дори добре да живее, се жени. И като обърка и следващата крачка, става…, кракопреплитание с елементи на болка.

„Сега к`ат ти я хакна тази тенджера в главата, знаеш ли!“, казва жената, след дълго дупене под елхата, за да си намери подаръка. Дума, че достатъчно имала, всяка година по една, та не знае къде да ги слага.

Почесване, подръгване по места, дето не сърби. Пак гаф, пак същото, ежегодно.

Тя има къде да я сложи, но се надявала на друго.

„Тоя само за стомаха си мисли“, рече тихомълком и отведе новата тенекия нейде си.

Надявала се е на…

 

Айде на едно СПА

 

Като, да речем, едно СПА преживяване. Понеже във Велинград е малко по-евтино от Дубай, защо не там?!

-Исках да отидем, какви са тия тенджери-вика жената и сълза блесва в едното око.

Другата ръка праща по челото и след като лакътят довършва изразяването на умората, посудата издава гаден тънен от поставянето на масата. Сяда и въздъхва.

400 лева струвала нощувката, преди празниците. Включвала и закуска. Процедури. И всичко, което липсва в едно домакинство, че тенджерите да издават по-весел звук.

Мъжът мисли, мисли, пък рече: С новите гуми к`ъв кеф ще е да карам до там, а?!

После домисля нещо оригинално с „На село също може спа, ще спим хубаво, на въздух. На другия ден спа, а, спа?“.

Жената още повече се натъжава.

Детето ликува. Току-що е намерило подаръка си-китайска реплика на автомат „Калашников“. Вика от радост.

Бащата пак оригиналничи: „Последният беше, аха и него да пратят към Украйна“.

Спа-то остана недоизпълнено. Но пък има нова тенджера.

 

Подаръците от гурбета

 

Гурбетчиите са се прибрали и се озъртат за ново жилище. Предложения бол, стига парите да стигнат. Инвестицията в дом са едни от най-големите. Сделки за над 80 млн. евро само в Източните Родопи през тази година. Очакван ръст и през януари.

 

Над нас са блеснали звездите

 

Страшно много пари се харчат за фойерверки. Бумтежи на всякакъв калибър пиратки стряскат кварталите. Такава наслада, вакханалия на диващината, хорово изпълнение на алармите на колите пред блоковете…

Друго си е да стискаш чашата в ръка, налапал фас, и да речеш на жената: „Глей, ма, к`ва заря съм ти приготвил. Само за теб!“. И дум, прас, пак дум, а джобът олекнал с 200-300 лева за още звезди в небето.

 

Добрите плетени чорапи

 

Стига панелки, време е за традиции.

На село, при старите за празниците. Традицията отново е възобновена. Заради търкането на билетчета от близкото минало бе останала встрани.

Бабата оплела вълнени чорапи. Евала, все улучва размера! По време на Голямото търкане се бе изхитрила. Само билетчета подаряваше с думите „На, а дано ти се падне нещо!“.

Това приключи, та пак обърнала на плетките зимъска. Поне нещо истинско.

 

***

Каквото и да изберете, все ще е купон. Всичко е „ток“ по празниците. Ако не вярвате, януари си вижте сметката.

Впрочем, точно тогава започва мигът на истината. Но и това отминава. Забавлявайте се сега, срещайте се с близки, любими хора, казвайте си поне по две топли думи. Повече усмивки и празни от зло сърца.

Че не остана, ей го де е януари…

На снимките:

-Два подаръка-скейт и тиква

-„Барът“ е зареден

-Накрая всичко завършва с любов