Народът в опозиция: Бай Добри, Фатмето, Собакевич и „мъртвите души“

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Покрай пиратките, отбелязващи приближаването на Нова година, из страната си мирише на избори. Ясно дори за кокошките в курника на старица в някое затънтено село, в което кандидати за каквато и да било власт не стъпват. От вот на вот до пълната апатия към „можещите, знаещите, умните, красивите“ и там както се наричат още.

Калкулациите започнаха-брой депутати, възможни и невъзможни коалиции и тем подобни до втръсване сметки.

 

Електоратът премръзнал, уморен и отегчен.

 

Една интересна сцена в романа „Мъртви души“ на Гогол. Главният герой Чичиков се пазари с помешчика Собакевич да изкупи мъртвите му подопечни селяни, съществуващи земно единствено в регистрите. Препирня голяма между двамата. „Имам тука един, дето е голям майстор-карети, брички, всичко може да ремонтира“, хвали се помешчика и иска по-голяма сума. „Ама нали е умрял!“, отговаря купувачът. „Мъртъв, ама майстор“, отвръща Собакевич.

И двамата отдавна с мъртви души, но пазарят починалите. Като в родната политика. Погубена, празна от съдържание, но списъци, листи и коалиции из устите. 39% избирателна активност. Това е доверието във всичките формации. Но процентите нямат никакво значение. Депутатската тежест е важна.

 

Тези „души“ в листите и по креслата, които ще формират представителство на властовата трапеза.

 

Народът отколе е в опозиция. Парламентът с кредит на доверие колкото реклама на врачка, разваляща магии, лепната за уличен стълб. Властта отдавна живее в собственото си умопомрачение, поставило я на пиедестала на непогрешимостта. Няма Шенген, но ще има Еврозона с широко отворени обятия. Електоралните единици, наричани в прав текст „тъпоглави елементи“ от самопровъзгласилия се елит, нямат право на глас. Никой не ги пита и няма да ги попита дали да им измъкне левчетата от портфейлите и прокара там евробанкноти в далеч по-малко количество. Твърдият курс ще остане далечен, мил спомен. Не ги питаха за НАТО, не ги питаха за ЕС. Имат глас само по избори. Но и там народът е излишен.

 

Колкото по-малко пред урните, толкова по-добре.

 

Разпределението на мандатите е важен, а после коалицийката все ще се нареди. Дали експерти, дали разни професори и академици, няма особено значение. Някаква неприязън има от страна на властта към мението на т.нар. народ. Защото и тази дума се изчерпа от съдържание. Остана едно население, което трябва да праща във властта едни хора, без право на собствено мислене извън партийната линия, и да им плаща масрафа.

Изборите ще дойдат като утре. Ей го де е март месец. Меракът на избирателите ще е още по-нисък и отсега започна доволното потриване на ръце. Защото „нашето не се губи“.

А проблемите се трупат. И те са от години. Остана едната ни енергетика да бъде доразтурена и планът е преизпълнен. Половин милиард сме дали военна помощ на Украйна, хвалят се украинците. А доскоро нямаше 90 000 лева за една болница, която щеше да затвори, оставайки без ток. Приоритетите на властта и народонаселението рязко се разминават. Видяхте и какво бе първото гласуване в това Народно събрание-оръжията. Второто бе Изборният кодекс. Задачи и самооблажване. И в този списък със задачи бай Добри и Фатме аблата не фигурират. В тяхното битие патрони, бомби, бюлетини и машини, са слабо застъпени.

Политиката е далеч от светоразбирането на електората.

 

***

 

Една интересна случка, която си заслужава размисли.

Различни по ниво политици са се събрали в ресторант в Родопите. Обсъждат, обменят опит и т.н. каквото правят такъв тип хора. На съседна маса обаче настава масов бой между младежи. Оказва се после, че юмручната схватка е била заради „разпределение на пазара за райски газ“. Този опиат, поставен извън закона, се предлага главно на подрастващи.

Трапези, властимащи, бандити и някаква дрога. Представете си картината. Представете си проблемите, под носа. Изводите сами може да си направите.

 

***

 

И накрая нека пак се обърнем към помешчика Собакевич, дето се пазари за мъртвите си селяни. В един момент огромният персонаж на Гогол има някакво прозрение. Може да изяде сам цял овен и две малки прасенца на вечеря, пращи от здраве, а за 50 години живот дори гърлото не го е заболявало. „Не е добре тази работа. В друг един живот ще има да патя и то много“, мисли си той.

В крайна сметка всичко си има цена. И все някой ще трябва да я плати, сам за себе си…

На снимките:

-Темите пред електората са съвсем различни

-Собакевич

-Цените на пазара са неумолими. Дори тиквата се продава вече на парченца, за да е по джоба