6 от всеки 10 не вярват на държавата

Бедни и богати - хронология на една разруха

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Избори, обещания партии, активност, бюлетини, резултати.

6 от всеки 10 не вярват на държавата.

Това е погром.

Ето защо…

 

***

 

Изборите отминаха, а усещането по стара традиция е, че всички са победители. В България никой не губи при вот. Кой вдигнал, кой спаднал, кой вкарал, кой изкарал, но недоволни няма.

Студиата в изборната нощ бяха пълни с втръснали муцуни от банкер инженер химик до антрополози и „блогъри“. Скука до втръсване. Ококорена млада жена се опитваше да обясни какъв важен избор сме направили преди години. Нещо за ЕС, ама тя не избирала, нито пък родителите й, нито дори водещия. Но избор имало… И още бля-бля руска пропаганда, бля-бля евроатлантизъм, ценности и прочие.

С други думи, като тримесечен обзор на плямпането, само че този път в рамките на една вечер. От толкова ала-бала чак дистанционното само се плъзга към ръката с умоление да се тури край на всичко.

 

Калкулации, конфигурации и политически ерекции за нечуван успех.

 

Толкова. Избирателна активност 39 на сто. 4 милиона гласоподаватели са отсвирили всички партии. Отбелязалите в бюлетината „Не подкрепям никого“ пък са повече дори от резултата на най-малката партия, влизаща в новия парламент.

Хубавото е, че вотът приключи. Започна циркът по същество. Същите муцуни продължават с ала-балата, а политически лидери се очаква да покажат нагледно що е упражнението „Лижа там, дето съм плюл“. Заявките бяха още преди 2-ри. Сега започна изпълнението.

Четири формации с общ сбор одобрение от 26% от всички имащи право на глас или 65% от онези гласували 39% ще се мъчат да правят правителство. Стартовата позиция никак не е устойчива.

 

Юмрукът по „мутри“ и „шарлатани“

 

Късата памет е като проклятие. Както за отделния индивид, така и за цели нации. Тя обрича на грешки, на провали, дори с историческа повторяемост.

Тя е и нашето проклятие.

От ефира облъчват едни и същи лица-дали политици, дали анализатори или други квази персони, няма значение. Втълпяват, че редовно правителство е необходимо като слънцето и водата за всяко живо същество.

Набиват в кратуните, докато самите кратуни не започнат сами да го искат.

А помните ли 2020-та? Вдигнатият юмрук на президента и призива „Мутри, вън!“.

Радев нарече управляващата партийна прослойка „мафия“.

По-късно похвали свои министри, а след известно време партийният им проект „шарлатания“. Сега „мутри“ и „шарлатани“ постигнаха съгласие. Има председател на парламента. Ще си го менкат. Отново погазвайки Конституцията.

 

Три месеца нашият, три месеца вашият.

 

Всичко е наред. Да има разбирателство, да има правителство.

Чия ръка благославя единение между „мутри“ и „шарлатани“? Вдигната в юмрук или партньорите от онова посолство, които, апропо, също действат от позицията на силата-с юмрук? И с присъствието си в което всите се надпреварват да се хвалят?

Замислете се. Ако изреченото към партийните формации е лъжа, то какъв е този, използвал този наратив?

Ако пък са истина, що за партньори са тези, които благославят брака между „мутри“ и „шарлатани“? Които впрочем заедно прее..ват Конституцията?!

Кой управлява страната и какво цели щом подобни съешения се случват?!

Късата памет, тя е проблемът.

 

Бюлетината води до… диктатурата на прасетата

 

„Сега се разсея загадката какво се е случило с лицата на прасетата. Животните отвън се вглеждаха от прасе към човек и от човек към прасе, и пак от прасе към човек-но вече бе невъзможно да се каже кой какъв е“.

Така завършва „Фермата на животните“. Оруел-бунтът на четириногите е завършил с диктатурата на прасетата, които вече са се изправили на два крака и стискат пури. А единственият останал постулат е „Всички животни са равни, но някои са по-равни“.

И пак, и пак ще се връщаме към тези цитати.

 

Защото не спираме да се въртим в омагьосания кръг на безидейната политическа свинщина.

 

В която партии са се превърнали в бюра по труда за всякакви неудачници, стискайки огромния властови и финансов ресурс.

Шест формации влязоха в новия парламент, представляващи жалък процент одобрение от имащите право на глас. Общият резултат на всички, останали под прага, е 311 457, в това число и извънпарламентарната група на „Не подкрепям никого“.

И никакви идеи, още по-малко идеологии, които да оформят една дългосрочна доктрина, да зададат хоризонт, устойчив, който да формира истински политики за изпълнението му.

Приказки на парче за реформи, инфлации, но нито една разумна програма какво точно да се направи.

Според доклади на Европейския съюз България ще достигне средното европейско ниво на доходи през 2045 година. Тогава що за обещания се ръсят от всички пъплещи към властта?

Предизборните кампании придобиват все по-ясно очертание на едно обикновено пазарене за оцеляване. „Вие ме вкарайте вътре, че да ме закачат, аз все ще намеря по 50 лева да ви дам отгоре“.

Оцеляват и едните, и другите.

С тази разлика, че пурите са за едната каста, както и огромният имуществен потенциал.

Тягостно усещане за крещяща свинщина, легитимирана с бюлетини. До следващия път…

 

А ще има ли такъв?!

 

Повече от 60 на сто неодобряващи нито една партия в сраната. В цял свят на политиците се гледа със съмнение. Тук просто е отворена бездна. Думата политик носи най-негативната конотация, възможна в лексиката на един език. Доверие-никакво. Дори от страна на гласуващите.

Това се прехвърля върху институциите. Те не се вземат сериозно.

 

Вярата е изгубена.

 

А това са колелата, задвижващи държавната машина.

Първо е загубата на доверие. После приемането с насмешка. Следва третото. Което ще „счупи“ държавността. Тогава, когато болшинството ще приеме институциите като свой враг. Като един субект, с размазан образ, който им вреди. Ще настане омразата. От нея до бунта разстоянието се измерва в месеци, дни, часове…

В момента, в който болшинството припознае държавата като враг, то тя е загубена. Народът се превръща в опозиция.

Един пример. Първата и втората политически сили в новия парламент се готвят за общо правителство. Къде е опозицията? Защо са били тези избори, като идеите на опонентите са еднакви?

Тази държава се движи по ръба. И това е резултат от над 30 години безнаказаност за вакханалията на всяка една власт. Власт, превърнала всякакви слуги в милионери. Този процес се оказа загадка единствено за правосъдието.

 

Да сменим вашия с нашия

 

Реформи?! Любима мантра. Окончаващи до това да сменим „вашия с нашия“. И никой да не ни закача.

Болшинството от народа не припознава държавността като свой защитник, а като враг. И това се усеща във въздуха както в селата, така и в най-скъпия ресторант в столицата, изпълнен с парвенюта.

Движим се по ръба. И само лек полъх е достатъчен да започне нещо, което не може да бъде спряно.

 

И тук виновни ще са всички.

 

Тези, които за 30 години успяха да се помислят за полубожества. Дори за цели.

Народът е вече в опозиция. Мижавите проценти от изборите са измамно успиващи. Червената лампа отдавна трябва да свети във всяка партийна централа.

Уви, там трепетите идват от посланията на едно посолство, един Брюксел, един „Магнитски“.

Народът е в опозиция. Започнало е обратно броене.

Впрочем, това се случва в цяла Европа.

Но „господарите“ не успяват, поне към момента, да разтълкуват опасността.

На снимките:

-Да гребеш кал-първобитно, но така се отпушват шахти

-Търговия за оцеляване

-„Стоп“ на всякакъв възход

-И накрая идва „бюлетината за Путин“