Откъдето и да погледнеш Родопите - все красота. Харно, харно, че чак ти се плаче.
И подушваш из барчинките и край деретата все хора от твоята порода – читави, гостоприемни, честни. Дето се казва, животът е твърде кратък, а родопчанинът знае за какво е дошъл на тази земя. Мъдро приема и радостите, и несгодите, но съхранява името си.
На моменти само очите ти се пълнят с тъга, защото все повече читави хора напускат планината с еднопосочен билет…
Всъщност, напоследък сякаш мрачното взема превес. И не е само за фон на закъсняващата пролет, а си заплюва територия за постоянна величина. При по-продължително взиране в битието на планинците и наистина човек вземе, че захлипа. Безработица, ниско заплащане, кретащо земеделие, планови периоди с розов оттенък (но в далечно бъдеще), мощно ежегодно обезлюдяване, че чак и лекарите побягнаха. По баирите вече се лекуват с билки, а попът и ходжата идват винаги преди линейката. Политици наобикалят вилаетите като замирише на избори, а ръкопляскачите оредяват на всяко следващо събрание.
Оставащата надежда е само в гурбета или в спасителното чиновническо кресло по някоя затънтена администрация. Съвременните илачи за мизерията.
Преди няколко години, един родопчанин изрази гласно дилемата си: „В чужбина или още малко да поостана?". Е, постоя още малко, че стана шеф на общински съвет. При сесия, разделена по равно, следващата му дилема стана „Кой ще ми даде повече, че да килна везната в необходимата посока?". Кметът го обвини, че продавал подписа си срещу 300 лева, а слабо го интересувало за какво решение отивал гласът му. Същевременно местните съветници негодуваха, че градоначалникът не ги пускал да работят, а зала на сесията стояла под ключ. Е, бившият им шеф пък осъди общината за неизплатени заплати за периода на „отчаяна липса на бачкане".
Така се лекуват родопските болежки-с билки и битуване на олющено бюро. Един умира, друг се... нагажда, третите просто не останаха.
Браво на човека, който е написал това. Много е вярно.
ОтговорИзтриване