Болестта е опасна, както за хората, така и за животните, а единственият начин за борба с нея е пълно унищожаване и третиране на площите с препарати, опасяват се местните стопани.
Освен това нивите ще бъдат поставени под карантина и в следващите години няма да могат да се сеят. Местните хора са отчаяни, тъй като картофите са единственото им препитание и храна.
Не е ясно как заразата е поразила двете селища. Засега има три хипотези. Едната е, че болестта е плъзнала от отпадъци от заразени картофи, изхвърляни преди около 15 години от бившия завод за преработка на картофи в село Смилян, втората хипотеза е, че болестта е попаднала чрез новозакупени семена с произход от чужбина. Не е изключено болестта по картофите да е плъзнала от прекомерно използване на нерегламентирани химични препарати.
Според източници се готви план за обезщетяване на пострадалите стопани. Повече информация се очаква да бъде дадена на утрешната пресконференция на Областната дирекция по храните в Смолян. Не е ясно дали и в други селища е констатирано заразяване.
Кметът на село Лъка Емил Кънчев потвърди информацията и обясни,че площите с картофи в селото са малко, тъй като повечето стопани сеят по половин декар. По тревожно било положението в село Подвис, което се намира на главният път Смолян-Кърджали. Двете села са на около километър едно от друго, като ги дели само река Черна.
В четвъртък в Смолянско ще бъде земеделският министър Мирослав Найденов.
Ракът по картофите се среща в Европа, Азия и Америка. За пръв път е установен в Австро–Унгария още през миналият век, а по –късно и в други страни от Европа. След Първата световна война с разширяване на търговските връзки и той се разпространява в много страни по света.
Гостоприемници на заболяването са видовете растения от семейство Картофови - картофи, домати, кучето грозде, беладона, физалис и други видове. Тютюнът и петунията са устойчиви.
Причинител е гъбата Synchytrium endobioticum.
Болестта поразява всички части на картофеното растение без корените. По клубените се образуват едри месести израстъци с различна големина и неправилна форма. Тези образувания се наричат тумори. Гъбата се запазва в почвата. Напролет те засягат растенията, като прорастват в клетките им и образуват торбовиден израстък. След това той започва да се дели, образува многоядрени спорангии с до 200–300 зооспори. Наесен се превръщат в зимуващи спори (зиготи). Запазват се в състояние на покой в туморите на повредените растения или в почвата. Напролет се образуват зооспори, които заразяват растенията.
Най- важните фактори, които оказват влияние върху развитието на тази болест, са температурата и влажността на почвата. Развива се в райони с умерен климат, прохладно и влажно лято. Гъбата губи своята жизнеспособност по бързо в сухите райони, където температурите през лятото са над 30°С. Тя може да остане в почвата 15-18 години. Болестта се пренася и със заразена почва, полепнала по клубените на картофите, с обувките на хората и краката на добитъка, и земеделските машини. Може да бъде разпространена с поливната и дъждовната вода, оборския тор и др. При хранене на животните със заразени картофи, зимуващите спори преминават през храносмилателната им система без да бъдат повредени и запазват своята жизнеспособност 10 години.
Основен начин за разпространение на рака по картофите остава чрез заразени, болни клубени, затова е важно използването на чист посевен материал от райони, в които рака не е разпространен. В борбата срещу него има създадени устойчиви сортове а именно: Ривера, Санте, Дезире, Рикасо, Провенто. Посадъчния материал картофи задължително да бъде изследван за опасни карантинни болести в Лабораторията по картофите в Самоков или в Централната лаборатория по карантина на растенията.
И как само в села населяващи помаци има такава болест.Господ е българин,НАЛИ?
ОтговорИзтриване