В планината ядеш, пиеш и си носиш… кръста

Бохемски дух в бутилка „Безсъдбовност"

 

Жельо МИХОВ

 

Родопите са пълни с такива образи, навред. Те са ни комшии, част от тях сме самите ние или поне притежаваме частица от техния манталитет. Живот ден за ден. Някои ги наричат лентяи, други не им обръщат внимание. Джакомо Пучини е написал дори опера в четири действия. Е, не точно за такива, но в случая няма значение. Те са основни мотиви от пъзела, съставляващ нашето общество.

Житейската философия на В. Р. обаче започва да владее голяма част от нашенци.

 

„Най-готиното главоболие е след бясна вечер. Овършал си сума кръчми, като си залегнал от рано. Първо в махалата-няколко бири, бъбрене с останалите пред кварталния магазин. Издува ти се корема, усещаш тежест и минаваш на патронче водка. Някой пък може да извади и домашна ракия. В квартала бол да искаш подобни. За да се намират на приказка и да не са с жените си и дюшек ще си донесат от къщи. Поводи много, материалът също не липсва. Хора без работа. Пиеш, а слънцето те гали по лицето. Спокойно и приятно-все едно си на мохабет с небесните сили, ама мисловно и по усещане. Духовността отстъпва с падането на здрача и са нужни по-силни стимули. Намъкваш някакви дънки, бърз отчет на средствата и си готов. Фраскаш една амфета (примерно), пазена за случая и драсваш.

Кръчми, наздравици, докато не почнеш да изпадаш в безтегловност. Движенията на околните стават все по-бавни, силуетите в далечината се размазват, всичко се слива в цяла една отделна, шарена вселена на разгула. Мисълта отдавна е в почивка. На нейно място е само инстинктът. Той кара тялото да се движи само. И така се озоваваш в първия бар, подготвен да се гмурнеш окончателно в твоя свят. А в него са забранени неудоволствията. Всичко е продиктувано от неговото правило. Удоволствието е единствения съдник. Окошарва те на мига, ако престъпиш каноните му. Природа. Басовете дънят, проблемите съществуват само със сутрешното кафе, после онзи „съдник" те гледа и си му подвластен.

След ставането от „щъркела" на бара има няколко варианта: да се сбиеш, да гепиш някоя срамна болест или да се довършиш другаде. И трите схеми завършват с вече споменатото главоболие.

Събуждаш се овъртян целия в чаршафа, полусвалени боксерки, а басовете продължават да дънят в кратуната. Чуват се доста отдалеч, като ехо на фона на жужене от пчели. Клепаш със зъркели към тавана и се мъчиш да си спомниш факторите, които предполагат хващането на срамна болест. Баси, напъваш се, но всичко е разцапано, мътно, неясно и все пак възбуждащо. Значи нещо може и да е ставало. Що ги наричат „срамни" тия неща? Майната им!

Постепенно осеферването започва. Следва гнусно, евтино кафе, поднесено в кухнята от най-нацупената жена на земята. Мята ти го на масата и се почва. Задължително се споменава отвратителната ти миризма на бъчва. „Бе, аз да не съм играл шах, мааа!?", викаш по акъла си. Следват шибаните въпроси с трите К-та: „Как успя да се насвяткаш така? Къде беше цяла нощ? Кога ще спреш?". Ръмжиш унило, искаш още захар, че т`ва черното в кафената чаша горчи, та се не трае. Разговорът поема задължително и към битова икономика. Нямаш работа, няма пари, сметките се трупат, трябва и за издръжка на детето, че бившата напира, това не се издържа… дрън-дрън, ама захар пак няма. Пропилявала си живота с мен-тази, настоящата. „Ма ти знаеш ли с к`ви бях снощи ма, кифло?!", т`ва пак по акъла си де. Така и не си сигурен с кого и как точно. Леле, идат и сълзи. „Аре дай шибаната захар бе, да та е.. в ревлата!", вече не наум и тук е грешката. Мащабите на скандала се увеличават, паралелно с това и ехото от басове в главата. Обличаш се бързо като командос преди акция и бягаш. Имаш нужда от време, докато контраатакуваш.

Отивам отново пред кварталния магазин. Колкото и да бъркам по джобовете, пари няма. Намирам две семки и ги олюпвам доволно. На празните каси са насядали вече и други с кървясали погледи. Пиша на сметка една бира, вземам цигара от друг „кървясъл" и нещата започват да придобиват смислен образ. Пак мохабети, разкази по откъслечни спомени от предната вечер. Пъзелът се нарежда. Вярно, на лекар може и да се ходи, за „срам" на половата система. Бързо самовглъбяване и дотам. Темата не ми допада и пренасочвам мислите си другаде. Получавам обаче и друг удар. Икономиката пак ме цака с тъпите си постулати. Няма кинти. Козът ми срещу съзнанието е зелен, но и той пари струва. Третата записана бира е винаги добро подкрепление. Тази сутрин не изтръсках „четина" в банята и затова не ми хрумна овреме. „Слушай, брат ми, имам един стар бойлер в мазата, аре с твоята кола да направим бърз трафик до вторичните", думам на един от бригадата по касите. Оня почва де се умисля. Нямам време. „Глей с`я! Връщаме го, с парите отиваме до „Нашия" и вземаме една. Закусваме пушек на Ардата и сме бомба". Тоя почва да вдява, че ще е от полза съзаклятието и кима. К`во ли си вика: ще извади пари, пък аз не съм включен? Бе, не съм комунист.

 

Заводът е пандиз за цял живот

Метнахме бойлера. Далаверата-към 15 лева. „Нашият" се чуди бая преди да склони за толкова да даде две „глави" трева. Ама кризата пипа и дилърите на марихуана. Не е за вярване, но и там почна вересията. А и да не е от него, друг ще даде. Няма нещо, което да искаш и да не успееш да си набавиш, няма такъв филм. Малко изобретателност само, а пазарът е пълен със сергии. Всеки мераклия за бързи пари може да заеме своята чаршия. Бизнесът е като водопад, не можеш да го спреш. Да отклониш няколко струи да, ама нишата веднага се запълва с грохот. Жадни за далавера бол. Животът е далавера. Всеки ден се пазариш с него и си принуден да печелиш максимума в надлъгването. Рискуваш свободата си, но не допускаш да те тъпчат и да те определят що за класа си в обществото цени, инфлационни скокове, данъци и прочее. Тактиката е винаги да си с вдигнат гард и да удряш бързо и силно. Това е разбирането на тези момчета с тревицата. Вината им е само в нежеланието да са бедни и зависими като побелял чичка в завод. А тяхното е и природосъобразно. Дилърът едва ли не го смятат за по-голям разбойник от обгазяващо с тежки метали предприятие. Разликата между такъв и бачкатор за 350 лева в завод, е че първият може да загуби свободата си за година-две, но вторият ще е роб цял живот. Много философия след две „глави", мани. Съзнанието попива по-добре заобикалящия го свят, когато зениците са широко отворени. Лекота пич, лекота е думата.

 

Романтиката-удавена в замъгления от алкохола поглед

Постепенно започвам да съжалявам, че още някаква тенекия не замъкнах от мазата, щото парите свършиха, сметката с бирите от сутринта виси, а оная ме чака у дома. Прибирам се, гледам-попреминало й е. Гледа нацупено и си бара косата. Тъпо ми е нещо и й пускам мухата да ходим на кръчма. Само двамата, романтика, туй-онуй. Тя ми скляпа и дума за пари и тяхното съществуване по джобовете ми. Нямам, но нали ще почвам работа. Досега съм водил преговори с патрона. Ще ме взема на един обект. Общ работник, другата седмица стартирам.

Лъжа разбира се, но извадих още една вечер, без да плащам. Не излязохме никъде, но се отпуснахме и в апартамента. Ядене, пиене… Направо съм в стихията си, когато водя подобна „битка". Очарователен, галантен и много фиркан реших проблема дори с развалянето на времето след седмица. Притеснението й бе превърнато в усмивка като казах, че и дърва съм пазарил допълнително. Дотогава я камилата, я… Строежи гьотере навсякъде, все няколко греди могат да се отмъкнат при застудяване. Другата зима ще мислим за по-сериозни мерки. Сега да пия с жената, пък после останалото.

Такова главоболие е най-приятното сутрин. Следва гадното кафе и останалите дестинации. Далавера все ще изкочи. Животът е бомба! Здраво сърце и черен дроб да имаш само…"