От Тато до Бащиците: Преходът смени само любимия портрет

Депутат от ГЕРБ бе арестуван за търговия с влияние и вземане на подкуп.

Новина! Е, не съвсем. Още от първите дни на въпросния из кулоарите на парламента името му започнало да се замесва във всякакви скандални и съмнителни опити за промени на закони, при които здравата намирисвало на конфликт на интереси. От друга страна народният представител не пропускал де що има мероприятия с рязане на лентички, първи копки, пити със сол и т.н. трудоемки неща из депутатското битие. Ликът на ухилен до уши тъмен субект не бил новост по снимки към медийни дописки. Сега остана само тъмният образ. Олицетворение на доволния политически сурат, омазнен в далаверата, който плоди въображението на правоверния гласоподавател. А, някой помни ли онзи пич-бургаският рапър, чийто рими в миналото му костваха мястото в парламента? Тодор Йосифов-Маниака драсна и няколко реда след като напусна пленарна зала без още да е влязъл: „Фактът, че няколко поред правителства оставиха нас, младите хора, по улиците и никой не мислеше за бъдещето ни, ме накара да изпея песните, които вече седмица някои медии не спират да показват със злонамерени коментари". Дааа, такива са „някои медии" що се касае за излъскването на нечий партиен блясък. Прямостта на уличния социум няма място на трибуната на парламента, въпреки че от там са се плямпали до немай и по-големи глупости. Тази игра е за други „маниаци". Та, този си замина, а останаха „наборите му", добре светнати в далаверата и без да я изливат в мерена реч на фона на панелен бийт от „Меден рудник". Различните никога не са били любимци на тълпата. Дори и в такова скромно общество като това в сградата срещу Цар Освободител. Като споменахме и император Александър Втори-„Ах, тия московци! Като не щяха да останат, що не оставиха барем своите камшици!", е написал преди повече от век Михалаки Георгиев. Бе турил в устата на свой герой и следното: „От умни кроежи и планове-партията няма нужда. Трябват й железни ръце и каменни гърди!". Тъй се печелили избори. Тактиката е, както казахме, преди повече от столетие. Май, май нещата не са се променили много?

Тесногръдието на малкия човек го обрича на провал, без негово участие в нещо „голямо", без закрилата на партията-майка и бащата-лидер. Давид в миманса, Голиат в далаверата, той чувства, че сам е неспособен да оцелее въпреки митологичния индивидуализъм на нашенеца и неспособността му да играе в отбор.

Въздишката по данъците на падишаха, прискърбието за заминалия си московски камшик, мискинлъка на сегашните, сляпата вяра в бъдещите, възторгът от предходните винаги ще рисува в съзнанието ореола над главата на Тато и могъществото на Бащицата. А дали те ще са Тодор, Жан, Иван, Симеон, Доган, Серго или Бойко-няма значение. Всички те са звена от новия синджир на роба. Този, който сам подава камшика, а после моли за помощ силния.

 

От редакцията

 

На снимката:

Любимите портрети от едно време