Пусията за изборите - кебапчета, куршуми и лъжи

Ловният сезон за политици е открит!

 

Годината е 2004-та, месец декември. На едно място в Кърджали се вихри студентски купон. Младежите ядат, пият и се веселят. По едно време някой съобщава, че има мобилния номер на главния секретар на МВР Бойко Борисов. Компанията не вярва и едно от момчетата решава да провери. Обажда се, търсейки „Иван". От другата страна обаче мъжки глас го предупреждават да спре да се „закача". Купонът продължава до следващото веселие. То не закъснява. Няколко дни по-късно, групата отново е в пълен състав и купонът се вихри, този път в Студентски град в столицата. Почерпената компания решава да прати SMS на този номер. Около 2 часа през нощта генералът е получил заплашително съобщение. Текстът гласи: „Не се бъркай в далаверите, защото ще те разстреляме".

Автор бил студентът втора година в УНСС Здравко Здравков.

След съобщението генералът веднага се свързал със зам.-шефа на НСБОП и му разпоредил да направи незабавна проверка по случая. Тя бързо стигнала до Здравков, тъй като той използвал личния си мобилен телефон, за да прати съобщението. Така срещу него било образувано и полицейско производство, по време на което студентът признал вината си. Според заключението на разследващите Здравков е виновен и трябва да бъде наказан за стореното…

 

Решихме да си направим експеримент, с който да добием представа какво е отношението на обикновените хора към властимащите. Наши репортери просто задаваха въпроса „Би ли гръмнал политик?". Нито един от „подпитаните" не знаеше, че участва в анкета, нито че срещу него е представител на медия. Затова и няма да публикуваме имената на гражданите. Това не е социологическо проучване, нито претендира за някаква представителна извадка. Това са гласовете от улицата, кварталната кръчма, махленския магазин…

 

***

„Не знам. Не съм се замислял в интерес на истината. За тях мисля като за една шайка разбойници. Наближат избори и започнат да наобикалят села и паланки. Не излизат от телевизиите, а след това отново същите лай... Може би бих го направил, ако ме е засегнал някой лично, направил е нещо на семейството ми, в момент на ярост може и да се хвана за пищова, ама не някой газов. То всъщност, постоянно политиците правят нещо на семействата ни. Тоест нищо не правят, което е още по-тежко де".

 

***

„Преди години гледах Волен Сидеров в едно телевизионно предаване. Беше още преди да влезе в парламента, даже не знам дали „Атака" изобщо бе създадена. Не беше това неговото предаване дето започваше сякаш предстои обзор на случващото се в Третия райх. Някакво друго. И там Сидеров обясняваше със свъсен поглед как един ден ще бъдат съдени всички виновни за съсипията на страната след 89-а година. Разбира се той визираше себе си като съдник на предателите. Малко след това набра скорост и влетя в парламента, понесен от вълната на недоволството и объркания национализъм. По-късно нямаше и следа от предишния този човек. Почна сапунка „Семейството и моята партия", лъснаха апартаментите на любовници, скъпите обеди, обкръжението от педофили, побойници и откровени човекомразци.

И като се замисля колко подобни има във властта, нещо ми свива стомаха и ми се гади. Не бих ги гръмнал. Отдаде ли ми се възможност, бих избягал от тук. Тук всичко е сбъркано. Далеч от безумните погледи на алчните за власт хищници. Защото не са само те. Цяла армия службогонци ходят по дирите им и са готови на всичко, за да се облажат поне малко от тяхната софра. Както има една приказка: „Колко много идиоти, а толкова малко куршуми". 

 

***

„Втръсна ни от избори, винаги е едно и също. Група жадни за власт, които след кампанията забравят, че стъпват по земята. На някои управници дори и секретарките им стават по-големи началници. То затова е натискането. „Гласувай, гласувай", после за всекиго, допринесъл за идеята, по нещо ще има. Но не за всички. Сладка е властта и заслепява много хора. За нас далавера няма. Аз искам просто едно нещо-да си продам гласа по време на избори. Не ща 300 лева, по 20 да дадат, сума партии се навъдиха. Харчат луди пари за цапане с плакати, билбордове, уволняват се на тях, назначават се-всички еб.си директорите, а пара за нас няма. Парадокс! Пък ние ги правим такива, после-брой ст`инките за хляб и цигари в магазина. Да дават сухото и да гласуват, не само да стават милионерчета там, а ние търкаме подметките по разбити тротоари, прескачаме локвите по калпаво направени улици, обикаляме за работа и накрая-гърч за 300-400 кинта. Всичко скача, редно е и нашата ценова бариера да се вдига. Щом искат власт, да отварят кесията, щото после пак ще е същото за нас, знам си. Всички да дадат по някой лев, пък аз на всичките ще обещая, че за тях ще гласувам сега и на следващите избори".

 

***

„К`ви са тия бе? Политици?! Да не са нещо повече от нас, а? Нещастници пълни. Утре ми писва, купувам оръжие и ги почвам наред. Някакви разбойници, правейки сума пари от далавери, ще обясняват на цял народ как хората не можели да вземат повече от 200 и не знам колко си минимална заплата. Ами бъди и ти с такова възнаграждение. Клатят ни нон стоп с монополистите, готвят се да ни изклатят и с референдума за някакъв АЕЦ, а овчия народ не разбира, че просто гласува у кого да отидат комисионните за извършването на съответната услуга. Всички са за трепане. От до. Но няма да има нито един свитнат. Не и от недоволните. Виж, за неспазване на уговорките по АЕЦ-а като нищо може някой да си отиде след порой куршуми пред дома му, като Луканов. Когато работата се отнася за милиарди и разбира се влияние, тогава нещата добиват други измерения. Знаеш ли колко са евтини куршумите?".

 

***

„Ако ми писне, остана без работа, обземе ме тотално отчаяние, банките ме притискат. Не знам как бих реагирал. Няма по-страшно животно от обезверения човек. За съжаление все повече такива хора има в страната. И започват трагедиите. Кой прострелял семейството си, кой нещо друго. А този процес на навлизане във всеобща депресия, на загуба на общочовешки ценности, затриване на морала, вярата, е започнал и върви от години. Затова и се прокрадват такива теории за разни планове за унищожение на държавата. Каквото и да стои зад тоталната липса на позитивизъм и оптимизъм за бъдещето, обезверяването на народа добива страшни размери.

Ако попадна в такава ситуация и нароча за виновник именно властимащите и безпардонното им отношение, тогава какво губя? Почвам ги и един ден вероятно ще бъда обявен за национален герой.

Само война може да оправи тази държава. Дядо ми казваше още на времето. „Много хора се навъдиха, лоши неща започнаха да се случват. Трябва една война и да се започне да се гради всичко отначало".

Жельо МИХОВ