Отчаяният има право да умре както намери за добре

Сараево, 28 юни 1914 година. Един изстрел е отговорен за смъртта на 15 милиона души. Сръбският националист Гаврило Принчип убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, което задейства създадената система от военни съюзи и води до Първата световна война. Разбира се конфликтът има много по-дълбоки причини, но в историята именно този атентат е началото. Поредното доказателство на теорията, че Балканите са барутния погреб на Европа. Мястото, където обикновено мечтите са удавени в кръв. Сараевският атентат е извършен на празника на Вида. Видовден…

В новата история на България министър-председатели, министри, поети и писатели са ставали жертва на политически убийства. Началото е поставено със Стефан Стамболов, убит на 15 юли 1895 г. в центъра на София. Следват Димитър Петков, Александър Стамболийски, Андрей Луканов… Несъвместимост в политическите възгледи.

19 януари 2013 година. Едно момче, зовейки се патриот, опря пищов до главата на политик, в чиято визитка приближените му написаха-„строител на българската демокрация". Резултатът влезе във фокуса на медиите и скоро няма да излезе. Анализите се люшкат по полюсите-от атентат до зле скалъпена постановка. България е преживяла какви ли не чудесии и кървища по улиците си, така че учудване не може да предизвика, дори пистолетът да бе воден. Само нещо като да ни стегна от вътре. Такива неща са се случвали и друг път, а дали не е възможно да станат отново? Като че ли това бе немислимо през последните 20 години. Не, след бунтовете пред парламента по време на Виденовата зима, няколкото малобройни „пуча" на по-късен етап, доматената атака на Кольо Босия и арестът с десетки ченгета, май не остана много за вярване в съпротивителните сили на недоволния народ.

Проучване в Източните Родопи сочи, че близо 60 на сто от населението не би участвало в граждански инициативи за коригиране действията на политическия елит. Над 80 пък изобщо не са протестирали за каквото и да било. Същевременно същите посочват като най-големи проблеми-безработицата, малкото пари, мизерния  живот. Вярата в добруването, благодарение на политиците, е умопомрачително ниска. За какво да се протестира? В БГ несъгласието със случващото се звучи като изстрел. Няколко. Да речем четири. Точно толкова, с колкото военният в Пловдив изби семейството си заради борчове и произтичащите оттам тегоби за съпруга, деца. Възрастна жена пък се хвърли от балкон в Русе, пред очите на внучето си. Причините са излишни за упоменаване. Преди време родопчанин заключи семейството си в апартамент в центъра на Кърджали, заплашвайки да скочи. На вратата му почукал съдия изпълнител. Парите от гурбет на мъжа не му стигнаха, за да има покрив над главата си.

Примерите са безброй. Ден след ден нова трагедия заема достойно място в календара на съвремието ни. Нови нерви не издържат, емисиите започват с чернилка, завършват с мътилка, а за средностатистическия домашен наблюдател със синдром „на ръба", остава да се самовглъби, чудейки се в „кой момент да вземе сопата". В крайна сметка най-много да го изяде жената, а той геройски да се провикне към телевизора: „Ей до това дередже ни докараха за тези години. Всички са за разстрел, всички!". Ще се задави с ракията в яростта си, ще удари по масата и докато от ефира му обясняват за N-ти път цифровизацията, средният му пръст ще щръкне в посока екрана, а съвременният недоволен ще просъска „Как да го свържеш ли? Метни единият край на въжето през гредата, а другият вържи на врата си. Това е!". Героят ще се поуспокои с интригите в харема на султан Сюлейман, а малко по-подир ракията ще го унесе до следващата утрин, която ще го направи съпричастен към трагичния Видовден на някой негов съотечественик. Жената пак ще го отнесе, а той отново ще се хване за автомата, с който фикцията му ще установи държавнически ред с няколко откоса. Ако не засече.

Отговорът по-скоро е не. Кауза-национализъм, отчаяние и глад не биха убили политик, не и в тази България. Тук, обезвереният се радва на пълната свобода как да тури край на мъките си, а политикът-него го лови само мръсен бизнес куршум.

 

От редакцията