В Комотини питат: Евтино е у вас, но качествени ли са стоките ви?

Ако си пътувал през последните три години за Гърция през ГКПП- Златоград, новият път през прохода Маказа те хвърля в швейцарски унес. Сякаш караш по първокласен път нейде в Алпите. 5-те тунела с обща дължина 1 750 метра пък те карат да признаеш, че гърците са по-добри пътни строители от нас. Нищо, че отсечката от Маказа до Комотини била оскъпена допълнително с 50 на сто.

Панорамният път открива чудесна гледка. Тук там се виждат стада от кози, но 20-километровата отсечка е много по-сигурна от пътищата в нашите Родопи, където „тлъсти крави", както писаха гръцки журналисти, те карат да натискаш до предел спирачния педал.

От двете страни на границата живеят основно мюсюлмани,

 

но забрадените след Маказа са повече.

 

„Тук хората май са по-вярващи", ще ни обясни по-късно Димитрис Алексиу, стар наш познайник от плажовете край Кавала. От 1 юли до 31 август Димитрис продава локумадес (гръцки понички) на плажуващите. В останалото време живее в Комотини.

Местен ресторантьор го наел тези дни, защото знаел „доста български" и можел да увеличи клиентелата. Задачата му е като зърне на улицата пристигнали от България туристи с българска реч и дъмпингови цени да ги „примами" в таверната.

„Как пътувахте, този път май няма нищо общо с „козята пътека" от Златоград до Термес", шегува се Димитрис. Запомнил е постоянните ни оплаквания от лошия път Златоград-Термес-Ксанти и сега си прави изводи и за бъдещето на търговията.

„Сега повече хора от селата в района на Комотини ще пътуват за Кирково, Момчилград и Кърджали. Близко е и пътят е широк. Цели 10 метра, не са като 4-те под връх Костадин", прогнозира приятелят, който през последните три години ни е продал поне 3 килограма гръцки понички.

 

„А вашите стоки качествени ли са?",

 

пита Димитрис и ни шокира със сравненията. „Нали помните как се учудихте колко много шоколад има в нашите локумадес и как се оплаквахте от топинга на вашите казанлъшки понички. При нас всичко е качествено. Хората не търпят ментетата. Мисля, че много гърци ще се опарят от ниските цени на некачествените стоки и нещата ще се наредят постепенно", твърди Димитрис.

Повежда ни към новото си работно място. „В храната е истината. Правете хубава родопска кухня и гърците ще се отбиват в ресторантите ви", допълва той.

 

Врит ли е по-уджуз в Къзълагач?

 

Този въпрос пък ни задава забрадена жена на пазара в Комотини. Иде да рече „Всичко ли е по-евтино в Кирково". Използва думи на турски и на характерен родопски диалект. Самата тя пояснява, че няма проблем, ако ние не знаем гръцки, защото „ще се разбираме на турски и помашки". Къзълагач е турското наименование на Кирково.

В Комотини щом кажеш, че си дошъл от България веднага те питат за цените на това и онова.

Един от търговците на чаршията ни пита дали е вярно, че бизнесменът от Искече (Ксанти – б. р.) Атанасиос Кричинис е отворил супермаркет в Кирково, „за да прави „сечено" на колегите си в Гръцко". Обясняваме му, че има такъв магазин и „кърти добри пари", но не смеем нищо да кажем за качеството на стоките.

Други ни питат за цените на дървата за огрев, за печките, за фризьорските услуги, за бидони за зеле. Възрастен човечец се престраши да научи колко ще му излезе, ако дойде в Кирково да си оправи зъбите.

Това е положението

 

Комотинци питат за цените, а търговците в Кирково, Момчилград и Кърджали си мечтаят

 

за гръцките пенсионери, които пък се тюхкат, че кризата им намалила месечните доходи от 1 200 евро на 900.

Белокосият Никос Хаджиатанасиу държи да го интервюираме, защото „знаел какво ще е тази есен, но и какво ще стане след 3 години". Бай Никос се оплаква от живота, но някак си странно постоянно върти броеница в дясната си ръка. Движението му наподобява на 4-годишно дете, което аха да възкликне „Бръм-бръм, хеликоптерът идва", но не си позволяваме тази вметка. Господин Хаджиатанасиу има осанка на сериозен човек.

„Не се заблуждавайте много.

 

Това още не е международен път, какъвто по план трябваше да се открие преди 3 години.

 

Не знам при вас как е (по-късно му обясняваме, че отсечката от спирка „Джебел" до Подкова още не е готова – б. а.), но тук новият път е до Тихиро. Трябват още няколко милиона евро, за да стане връзката с магистралата, за да може големите товари от Европа да стигнат до пристанището в Александруполис. На този етап граничния пункт е за нас и за вас, за алъш-вериш, за гости, комшулък. А като идвате на плаж, минавайте по-често през Комотини, поне по 10 евро да похарчите, а не само на нас да разчитате", казва Никос Хаджиатанасиу. Вероятно иска да каже, че ГКПП „Маказа" дълго време ще остане като пункт с локално значение. Бай Никос държи да ни покаже, че владее и турски език. Нали животът му е минал сред турци. „Макасът (ножицата – б. а.) клъцна. Тепърва ще се разбере у кого е по-голямото парче, но май вие в България сте отворили по-голяма уста", смята възрастният грък.

Друго виждане обаче има Хюсеин, друг наш приятел. Той ни е давал информация и снимки от строежа на пътя в последната година.

 

„Нашите търговци може да ореват орталъка от ниските ви цени, но фермерите ще се доволни.

 

За земеделието и животновъдството основно ще бъдат наемани работници от Кърджалийско. И досега имаше берачи на тютюн и гледачи на животни, но сега пътят им се скъсява много. В Кирково сигурно няма да има желаещи за гурбет в София, а ще идват в Комотини. И вашите строители са добри, винаги ще има работя за тях", казва Хюсеин.

 

От вестник „Родопи voice"