Три лютенички плащат час с Парис Хилтън

Консервирана надежда в силиконова действителност

Жельо МИХОВ

Лятото си замина и започна сезона на големия сеир. Завъртяха се едни телевизионни формати в битка за sms-ите на отпочиналия народ, направо „майкааа, да не чуват", дето викаше оная ромка пред камерите по време на едни отминали избори. Няма да чуят, ама ще видят.

Стартира едно предаване, в което всичко се вижда, хеле излагациите на бг-звездите. И не само, но чуждите поне си знаят келепира.

Поканили в къщата на Биг Брадър една мадама, която не си е преброила мангизите и тя след десет часа грабнала самолета. Барабар куфарите обаче си взела и хонорара от половин милион лева. Такива из нашенско неначетени няма, но все пак да оправим курса. Това са малко под 250 000 еврака. Според запознати договорът на Парис Хилтън не бил за определен период от време и тя можела да си тръгне, когато пожелае. „Ашколсун ма, саръ къз!", викат в махалата за подобен удар. И то си е фатка. Милионерска наследница, прочула се единствено с порно приключенията, заснети на малки клипчета из хотелските стаи, но пък-егаси славата! „Който го няма в главата, го има между краката", думат простаците, но пък това тяхното си е чиста завист. Ами направете го вие бе! Интернет потребители пък негодували в мрежата, че вместо да отделят някой лев за благотворителност, продуцентите са дали безумна сума на глезената Парис. А блондинката очевидно не е останала очарована от България, тъй като побързала да си отлети.

Та, отлетя, като лятото. Сега и колко sms-и ще започнат да отлитат, за да изплатят хонорара на „звездата", че и на другите подобни из различните формати. Тийнейджъри ще докарат хронично главоболие на родителите си след ежегодната есенно-зимна атака от ТВ-ефира върху семейния бюджет. Че кой друг барабани с пръсти по мобилния освен тийновете и роднини на участниците? Знае ли се, пък може и други душмани на парите да има. Все пак сме в страната на неограничените възможности на тарикатската мисъл и безбрежните поля на простотията. „Пред нас са блеснали житата…", а отвъд надежда-хък! И така си я караме.

Есента дойде, започна и разкешването. Панелната действителност по родопските градове не придобива златистия цвят на сезона, а започва да сивее, отчайващо олющена. Дърва се режат пред входа на блока, мини-бригада от комшии ги внасят в мазата, а на паркинга семейство прави лютеница. От съседния блок се носят пушеците на друго огнище, където буркани с туршия очакват да се наредят по рафтовете в избата под марка „Произведено с мерак".

 

Докарахме гората в мазетата на блоковете

 

Кърджалийският квартал „Възрожденци". Стрелките на часовника вече минават седем и лъчите на тръгващото си слънце се губят между блоковете. Чува се тътен. Към паркинг се тътри огромен камион. На каросерията се кипрят няколко кубика дърва-метровки. Гордо до тях е застанал мъж и оглежда за входа, който се търси. Целта е набелязана и след няколко маневри, товарът започва да се изсипва. Миниатюрната градинка пред входа е затрупана и се дава старт на подреждането, както и на една… безсънна нощ. Терзанието е: „Ами ако някой реши да си свие няколко дървета?". Такава е тя в планината. Докарахме гората в градовете.

„Върнаха ни в 19 век. Няма такова нещо никъде в Европа. Живеем в града, а сме го превърнали в село. Токът се вдигаше по два пъти в годината в продължение на две десетилетия, а сега ни плакнат с някакво намаление от пет процента. На сто лева сметка това са пет кинта. А за да се навърти тази сума на електромерите минаха години на увеличение и затягане на коланите. Произвеждаме ток за стотинки, а накрая на месеца се чудим как да го платим. Започва се зареждане с дърва и блоковете заприличаха на складове. Всеки гори каквото му дойде и пожарните после хвърчат заради запушените комини. Това е България в 21 век! Нищета и простотия, а каква зима ни чака само! Преди хората си позволяваха количества. Сега поръчват все по-малко и по-малко или пък на няколко пъти дърва. Нямат пари, какво да правят?", реди шофьор на камионче за разнос за огрев в Кърджали. На обекта работниците цепят цяло лято и чакат клиенти. „Поръчват по тон през август, още толкова през септември и стискат палци за по-мека зима. Иначе идват в най-големия студ и купуват пак с чували. Само, че дървата вече са мокри и те плащат по този начин и товара на… собствената си нищета", коментира шофьорът на съвременното градско топло.

 

Актуализация на бюджета-първо сеирът, после и зимната тръпка

 

„Компютърът се развали и децата ревнаха. После и телевизорът започна да сдава багажа. Взех тон и половина дърва, остана още толкова, за да изкарам що-годе зимата. Да, ама домашните потреби отклониха средства в друга посока", разказва родител от Кърджали, който се води основна цел за статистиците относно наблюденията им към марша на обществото ни ведно с европейските народи. Мъж, жена, две деца и 20 и кусур години преход.

„По принцип чакам само на заплата, за да боря всички домашни препятствия. Смятах обаче да зареждам втора порция дърва, когато прозорецът към глобалната мрежа сдаде багажа. За ремонт ми искаха почти наполовина от цената на чисто нов компютър. Затова направо купих нов. На следващата заплата щях да отделям за дървата. Тогава телевизорът започна да ме предава. След същите разправии отново достигнах до извода, че е необходим нов. Тряс-още един месец бачкане за това всяка вечер да разбирам от новините какви нещастници сме и какви тъпотии се случват из страната. През това време всички месечни разноски се покриват криво-ляво от жената.

Сега вече иде ред и за топлото. Да се надявам, че нещо у дома няма да сдаде багажа, че… Гледам обаче, че и печката започнала да се еб.ва с бюджета, а време няма за дърва. В същото време трябва и да се изплащат компютър и телевизор. Да не се окаже, че трябва да се топлим зимата само с новини и филми от островите. А и има още месец до следващата заплата", жалва се кърджалиецът. Средностатистическата глава на семейство.

 

Панелките печелят всяка Бурканиада със стил

 

Пенсионерки вървят бавно към дива круша край панелен блок. Вървят, а погледите им гледат клоните. Очите дирят плод. На няколко метра от дръвчето, възрастните дами забързват крачка. Само след миг вадят от джобовете си найлонови торбички и започват събирането на нападалите горчиви круши по земята. Оборката обаче не задоволява нуждите им и двете започват да брулят дървото въпреки угрозата плодовете да наранят главите им. Тресат ствола без страх и отново започва събирането. В крайна сметка резултатът е: две пълни до половина торбички с диви и малки круши. Ако някой обаче търси „оптимист", те това са бабичките. Обръщат се и тръгват да се прибират с улова.

Близо до тях ги наблюдава с интерес друг пенсионер и цъка с език. „Ето до това ни докараха на стари години", дума възрастният мъж и бута още едно дърво в огъня до трафопоста. Прави лютеница. Останала му е финалната фаза-стерилизирането на бурканчетата.

„50 кила чушки изпекохме тази година. Трябва да направим повече защото и внуците се увеличават, няма как. Иначе много мъка. Ай, доматите са лесни, ама чушките! Чистене, пекане, белене, мелене и… всичко останало. 50 кила на тази тенекия докато се изпекат и направо се изпичам заедно с тях. Помагат иначе всички, ама не е лесно. Това е домашна фабрика за туршия. То не е само лютеницата. Това са компоти, фасул, други неща. Няма вече село, добре, че са градинките по града и онази голямата до джамията", хили се кърджалиецът и смига. Говори за пазара, който е точно до мюсюлманския храм.

 

Всеки доволен…

 

Калкулацията на зимнината е трудна. Никой не може да сметне собствения си труд. Но пък всеки е доволен. Радва се на своето. Радва се, че когато напълни мазето с буркани, ще може да устои на всички останали финансови изпитания през трудната зима.

Негово си е. Цялото това оцеляване, всички буркани, които се консервират от години са житейската философия на нашенеца. Няма промяна нито в нея, нито във финансовото му състояние.

Пък Парис Хилтън си тръгнала с половин милион лева за няколко часа престой в една къща с много камери. Боли я… По-скоро ще го понаболее нещо нашият човек, който мъкне чувала с дървата от мазето до апартамента и когато седне и отвори бурканчето с туршия види и сметките за мобилни телефони на хлапетата. Честито за sms-ите до техните фаворити! С тях ще плащат и хонора на тая саръ къз, „дето я кръстили на хотел, да я е…".

И в панелките мечтите водят към небосклона, ама минават и през дим, че и чували. С около три бурканчета домашна лютеница може и да се плати едно есемесче за час гледане на Парис в българска къща.

Пълен сеир. Направо за без пари.

 

 

!! под снимката с цепещия дърва:

Ще ли да ми намалят тока с 5 процента! Я, аз да си „вържа гащите" с дърва за огрев, че зимата не се знае…

!! под снимката с пекането на чушките:

Калкулацията на зимнината е трудна. Никой не може да сметне собствения си труд. Но пък всеки е доволен. Радва се на своето

 

! под снимката с бабите продавачки, към преноса да е:

 Всичко извадено от градската градинка може да подсили пенсийката

 

 

 

!!! за 4-та, долу, надзаглавие, заглавие, снимки с тавата лютеница и бурканите и тази с месомелачката, с пренос:

 

65 на сто от хората затварят буркани за зимата

 

Никола измисли зимнината и тя стана българска традиция

 

Какво най-много отличава българите от останалите народи? Традициите! Няма нищо по-интересно и необичайно за чужденците от родните традиции и обичаи.

Огромен казан, пълен с вряща лютеница, несравним аромат на български зеленчуци, опушени лица и сладки приказки около огъня, а на масата вече чака прясно изпечен хляб – българската класика.

Приготвянето на сладка, туршии и компоти в градовете и селата e нещо, което не може да си види нито в Германия, нито във Франция, нито в Италия в такива мащаби, както у нас. И въпреки че последните две страни претендират да са сред водещите кулинарни дестинации, не могат да ни се намажат и на малкия пръст в това отношение.

Правенето на зимнина в разгара на лятото за нас е повече от традиция, за нас това е вкусът на детството, споменът за баба и дядо, за безгрижните лета, ароматът на студените зимни вечери, когато се събираме около трапезата на туршийка и ракийка.

Каква обаче е истинската причина, скрита зад сантименталния елемент и неподправения чар на домашните консерви, да продължаваме да приготвяме т.нар. "зимнина"? И защо въпреки нарастващото изобилие от стоки на пазара българинът предпочита домашните консервирани храни?

Една от основните причини е автентичният домашен вкус, който не може да се открие в масово произвежданите заводски консерви. Разбира се, удоволствието от собственоръчно приготвената храна, също е ключов фактор.

От друга страна, домашно произведената зимнина означава допълнително спестени средства за зимата.

Въпреки твърденията, че делът на българите, които приготвят сладка, компоти и т.н. намалява, той всъщност расте и над 65 % от българските граждани заявяват, че затварят домашни консерви всяка година. Противно на очакванията, че в най-голямата си част зимнината се приготвя от средностатистически семейства, които не могат да си позволят да купуват редовно консерви от магазина, това съвсем не е чуждо и на хората с висок социален статус. 51 % от българите, с материален начин на живот над средния, открито заявяват, че семейството им не се лишава от домашните консерви и буркани.

 

Евтино или скъпо удоволствие е приготвянето на зимнина?

С появата на огромните супермаркети и разнообразието от стоки в тях, все повече българи започнаха да купуват провизиите за зимата готови консервирани, вместо да влагат труд и пари в домашното им приготвяне. Това е следствие от рекламите и големите промоции, които успяха да убедят средностатистическия българин, че ще му излезе много по-евтино, ако си купи една кофа лютеница от 3,5 кг за 8 лв. или един буркан с компот от праскови около 1600 гр за около 3,70 лв., например. Но дали наистина приготвянето на зимнина излиза много по-скъпо, отколкото закупуването на готови консерви? И дали вкусът и удоволствието са същите?

Кратка справка на цените на зеленчуците на пазара показва, че в началото на сезона на зимнината те се търгуват на сравнително добри цени за качеството си. Първите червени капии, основен продукт за приготвяне на лютеница, са по 1,00-1,50 лв./кг. Доматите и патладжаните могат да се намерят в ценовия диапазон от 0,60 лв./кг – 0,90 лв./кг. Морковите се предлагат за около 0,90 лв./кг, а корнишоните, които превръщаме в кисели краставички, варират от 0,80 лв./кг – 1,00 лв./кг. Зеленият боб и грахът се оценяват на около 1,50-2,00 лв./кг. Вглеждайки се в табелките с цените на зеленчуците и пресмятайки колко още ресурси – допълнителни продукти, време, труд, трябва да се вложат, за да се приготвят домашни консерви, се появява съмнението дали фабрично произведените консерви няма да облекчат семейния бюджет.

Какво обаче показва справката за цените на готовите буркани, предлагани в големите вериги магазини? 1 буркан с кисели краставички около 500 грама се продават за 1,50-1,70 лева; буркан с белена капия около 400 грама – за 3,50 – 3,70 лева; зелен боб около 500 грама – 2,50-3,00 лева; сладката пък варирарат в ценовия диапазон между 2,00 лева и 4,60 лева за бурканче. Най-скъпи явно са консервираните зелеви и лозови листа, които се продават за около 3,00 лева – 4,00 лева. Лютеницата пък във всичките си грамажи и разнодивности – селска, традиционна, едра, семейна и т.н., се предлага от 2,00 лева до около 5,00 лева за буркан.

 

Каква е равносметката?

Всеки обича домашния вкус, но много пъти сме склонни да го пренебрегнем заради доброто на семейния бюджет. Необходимо ли е обаче? Ако вземем за пример приготвянето на домашна лютеница, бихме могли да изчислим скъпо или евтино се приготвя зимнината. За стандартна доза от 40-45 бурканчета ще ни бъдат необходими около: 20 кг капия; 10 кг домати; 5 кг патладжани; 2 кг моркови; 2 литра олио.

Тоест около 20 лв. за капията; 8 лв. за домати; 4 лв. за патладжан; 2 лв. за моркови; около 6-7 лв. за олио и допълнително за сол, черен пипер и подправки. Това означава, че за продукция от 40-45 бурканчета с лютеница ние ще платим около 45 лв., разбира се, без да се смята вложеният труд. Следователно едно бурканче с домашна лютеница излиза около 1 лв. – по-евтино и по-вкусно, отколкото купено бурканче, в което не си вложил нито средства, нито любов.

 

Технологията е създадена от французин

 Свикнали сме да мислим, че бурканите със зимнина са типично българско изобретение. Но технологията е създадена от французина Никола Апер през 1795 г.

Тогава той печели награда за най-добър начин за дълго запазване на продукти. Французинът е удостоен със званието "Благодетел на човечеството" и получава златен медал за технологията си. А тя е много проста – той напълнил метални цилиндри с месо и бульон, други – със сладко.

После ги затворил с капаци и ги варил в продължение на часове. След осем месеца вкусът им бил превъзходен. Това се получило, защото високата температура убила микробите, които "отговарят" за разграждането на храната.

Надя ДЯКОВА, стажант-репортер

-----------------------------------------------------------------
Уникален пътеводител за планинари и туристи – виж повече тук!