Писателят Христо Красин: Какво можеш да научиш от 30-годишен хлапак, истинските писателите са на 60 и нагоре

Мълвата, че авторът на невероятния роман „Коланджа" и на редица други книги, в това число и поредицата за Вълчан войвода, навършва шейсет години, ме наведе на мисълта, че е време да се „проникне" в дома му. Знаеше се, че работното му „писалище"(по-късно се оказа, че приятелите му го наричат „праисторически компютър  от времето на бронтозаврите"), е трудно достъпно, но негови познати ми подсказаха да го помоля уж да видя колекцията му от живописни платна и графики. Оказа се, че уж недостъпният автор на десет четивни книги е и ценител на изящното изкуство, маслени платна, графики, офорти и не се „стиска" да ги показва, ако някой пожелае това. Но аз така или иначе, бях решен да го надхитря и някак си да проникна зад писателската му броня! Разговорът ни започна миловидно, уж по основния повод:

 

Вярно ли е, че в края на септември си навършил 60 години?

Така разправят... Може и да е вярно, макар аз лично  да не го приемам за сериозно... Сутрин се гледам в огледалото и се питам: "А бе вярно ли е, че си навъртял шейсет лазарника? Така като те гледам, не ми се вижда да е истина"... А оня от огледалото ми отвръща: "Бе ти наистина ли си се вързал на тези приказки! Не ги слушай! Пътят все още е пред теб". Въобще, не знам на кого да вярвам - на оня от огледалото или на себе си!

 

60 години е една добра възраст, която вече трябва да бележи житейските постижения, както и годините за отдих в един живот.

Напротив, според мен тази възраст бележи едва началото на истинския творчески път. Не вярвам от един двадесет и пет, тридесет годишен хлапак да може да се научи нещо повече от един шейсет годишен мъжкар, който тъкмо е навлязъл в творческата си мъдрост... Някои смятат, че съм написал най-хубавата си книга - "Коланджа", но аз съм убеден, че големите ми книги тепърва предстоят. Но този въпрос, за най-добрите ми книги, можем да обсъдим в годината в която ще честваме 1373 години от основаването на Българската държава...

 

Защо точно през тази година?

Тогава ще навърша 101...

 

Преди да тръгна към адреса на улица „Родопи"-1... в Ардино, бях проучил, че бай Красимир, бащата на писателя, е вече на 91 години, но все още чете без очила. За майка му, баба Катя, на 86 лазарника говореха, че все още шета около зеленчуците в  двора... Бях склонен да приема оптимизма на събеседника ми, освен ако Господ не решеше друго. Беше ми ясно, че става дума за опасен човек с претенции за дълговечност. Трябваше да съм много внимателен, ако междувременно Господ не измислеше нещо друго за мен. За това реших и забих питането си директно:

 

Твърдиш, че младите в белетристиката не са достатъчно мъдри?

Не точно това. Но виж..., прочетат десетина книги и започват да издават книги! И понеже не им вървят продажбите, тръгват от телевизия на телевизия да ги рекламират, мислейки си, че по този начин печелят пазар и авторитет... Да рекламираш собствена книга от екран на екран е резил, а не авторитет... Скоро в едно свое интервю уважаваният писател и  близък мой приятел, Владо Даверов добре им каза на този тип „творци", че след като походят по телевизиите, е хубаво в даден момент да спрат, да седнат на дупетата си и да се научат да пишат...

Има и такива, дето не са прочели и една цяла книга, а се опитват да поучават цял народ...

Един подобен типаж е моят „приятел" Борисов за когото написах похвална книга, докато беше кмет на София! Не знаех, че не  е прочел дори и седем страници от „Винету" на Карл Май! Та ето, такъв образ се опитва да ни съветва от сините екрани в домовете ни... след като ни лъготи близо четири години от позицията на премиер на държавата...

 

И в литературата ли е така?

Ами да... Ето, в политиката лошо управляваш, прогонват те и те пращат в Банкя... В литературата-калпаво пишеш и никой не те купува. Тогава издателят ти се разделя с теб, проклинайки мига в който те е срещнал...

 

Беше  време да поразсея разговора. В работната  стая на писателя висяха офорти на Владимир Чукич и живописни платна на непознат за мен автор. Реших,че платната на непознатия живописец са повод най-сетне да притисна домакина си до стената!

 

Познавам добре стила в графиките на нашия великолепен Чукич! Но кой е този живописец, който те шашва с колорита си?

А, Иван ли? Това е вълшебникът от Варна, Иван Обретенов. Варналия е, но въпреки това има над европейски талант.

 

А как успя да се сдобиеш с произведенията му, виждам че не са малко...

Бяхме състуденти преди повече от четиридесет години...

 

Важен ли е пазарът в литературата?

А как иначе? Издателят, за да те издава, книгите ти трябва добре да се продават, тоест, трябва да бъдеш талантлив... Така има и за него, така ще остане и за теб... Иначе ти казват „Баста" и те пращат или в Банкя, или в Правец, или въобще там, откъдето си дошъл...

 

Този хитрец май отново иска да ме върне в политиката... Щом ми намекна за Мирослав Найденов, ексземеделския министър при гербаджиите и новата му партия Баста, изглежда че на писателя не му се говореше за литература. Затова реших да го финтирам по друг начин:

 

Бях чувал, че имаш доста голяма живописна сбирка... Но тук виждам само няколко платна...

 

И аз се изненадах от мащабите на удара, който бях нанесъл. Писателят почти подскочи и без да говори ме задърпа към съседната стая. Тя беше пълна с книги, а стените й -отрупани с живописни платна, с графики, с малки пластики и какво ли не... Али баба с неговата пещера, дето се казва, яйца да яде... Тук видях Джемал Емурлов, Емил Пенчев, Николай Тюркеджиев, Ангел Банков, Иван Бъчваров и кого ли не... Видях и малка пластика на Вежди Рашидов! Запитах:

А как е озаглавено това нещо? (Сочех пластиката – б. а.).

„Автопортрет"...

Тази грозотия?

Да. Но ако знаеш колко красота се крие зад нея.

 

От тук нататък?

До 101 има още доста време... Предстои да излязат „Китайско мръсно", "Вехтинската куртизанка" и „Моята балканска история". А когато видите заглавието „Малко черно котенце", тогава може да решите, че литературните ми страсти са започнали да се успокояват... И все пак...много време ще мине до тогава.

 

Бялото вино, което пихме, беше ароматно, но подозрително леко за този тежък човек. Докато коментирахме картините, книгите, писателите, птиците отвън по терасата и бледите облаци над градчето, със сигурност не усетих няколкото чаши...

Петър КАЛЧЕВ, „Родопи войс"

-----------------------------------------------------------------
Истински релакс в хотел Рила", Боровец - цена от 43 лв. на ден