Живописец разкраси къща в „Устово” като дарение

Петър Пиронков иска да прави изложба в Смолян

 

В смолянския квартал „Устово" се намира една от уникалните възрожденски къщи - Шереметевата, строена през 1866 г. Преди седем години при ремонт на улицата камиони бутат алафрангата (декоративна ниша върху стена на възрожденска къща). Съществувала е реална опасност тя да падне. Възстановява я известният живописец Петър Пиронков, който е устовски зет. Негови съкварталци ни се обадиха, за да разкажем  за благородното дело на популярния художник, син на Енчо Пиронков. Петър споделя, че вече отдавна е излезнал от сянката на баща си и след като ни показа реставрираната от него алафранга ни покани в ателието си, за да поговорим за изкуството.   

 

- Господин Пиронков, благодарни ваши съкварталци ни потърсиха, за да разкажем за Вас и реставрацията на алафрангата на Шереметевата къща. Направили сте я безвъзмездно, какви са мотивите Ви ?   

 

- Идеята беше на целия квартал. Всеки ден минаваме по ул. „Христо Ботев" и на най-хубавата къща алафрангата беше бутната от камиони на ВиК преди седем години и щеше да падне. Възстанових я даром за самите съкварталци, за да ходим по хубави улици. Тук е и едно хубаво духовно място в центъра на Родопите. Мисля, че жителите на такива квартали, които имат съхранена  възрожденска архитектура трябва да я пазят, а не собствениците. Едно нещо, когато е красиво и запазено присъства в нашия живот. Реших реставрацията да я направя даром, защото и моето ателие се намира в близост до къщата. Хората са ми благодарни, радват се и ме подкрепят. Това ми е достатъчно.

 

- А какво доведе Петър Пиронков в Родопите ?

 

- Преди 15 години, когато учих  в Рим, ако някой ми беше казал, че ще си направя ателие тук щях да се изсмея.  Съпругата ми има рода в „Устово", една част от къщата беше наследствена. Залових се за работа и за 8 години я реставрирах в оригиналния й вид, който е от 19 век и е правена по родопски модели. Помогна ми един местен млад дюлгер с голямо бъдеще Кирил Маринов. Той изнесе цялата работа на гърба си. Аз бях идеята, а той ръцете. Благодарен съм му, защото с удоволствие я реставрира. В къщата рисувам, творя и я ползвам за ателие.

 

- Обикновено за хората на изкуството се говори, че трябва да имат муза, за да творят. При Вас така ли е ?

 

- Изкуството е нещо лично, за него музи не се искат. Чрез рисуването се произвежда духовна енергия, която провокира връзката с изкуството. Това е едно усещане между автора и платното. При него няма музи, клиенти и въпроси не се задават. Тук съм в тотално спокойствие. Приятно ми е да творя, със семейството ми по цяло лято сме в Родопите.

 

- Разбрах, че имате идея и в Смолян да направите изложба?

 

- Имам желание догодина да направя една изложба в Смолян, за да покажа моята живопис с последните си търсения, защото аз съм живописец. Ще разговарям и с ръководството на Общината, за да реализираме тази идея. През цялото лято се подготвях за изложба в Париж, която ще се открие на 21 ноември. Доволен съм от постигнатото.

 

- Казвате, че сте доволен от това, което сте сътворили като художник. И фактите го доказват, участвате в общи изложби, имате 14 самостоятелни у нас и в чужбина. Ваши творби се намират в частни колекции в Италия, България, Гърция, Америка, Франция, Англия. Отразява ли се кризата на един творец ?

 

- Криза в живописта няма. Има автори,  които рисуват за поколенията напред, а не творят за поколението, в което живеят. Кризата е преходна, а духовността е енергия.  Не забравяйте, че живеем във века в който най-много се ценят енергиите. Изкуството е вечно при него няма криза. Картината провокира зрителя да изпита духовна енергия. Аз умирам, изкуството остава, хората го пазят и съхраняват. А когато един творец обърка едното с другото става драма и тя не води до нищо градивно. Умират тези художници, които рисуват,  за да продават. Това е моето усещане,  не мога да се натрапвам да се купуват картините ми. Проблемите на битовизма не присъстват в изкуството. Ван Гог не е рисувал, за да продава. Сега обаче като  видите негова картина, казвате-Ван Гог, а не картина на Ван Гог. В изкуството човек се увековечава. 

 

На снимките:

- Реставрираната алафранга на Шереметевата къща

- Живописецът пред своята къща-ателие, която също е възрожденска и реставрирана