Областният съвет на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Смолян набира средства за издаването на книга за 21 –ви Пехотен Средногорски полк, който заедно с легендарния полк. Владимир Серафимов освобождава Родопите по време на Балканската война. Това съобщиха от пресцентъра на Община Смолян.
Необходимата сума е в размер на 3 000 лв., които трябва да се осигурят до месец март следващата година, посочи о.з. полк. Борис Раков, които е председател на местната структура на СОСЗР. Вече са написани 80 страници от книгата от подп. Петър Ненков, който е доктор на историческите науки.
Той не желае да се заплаща неговия труд по написването на книгата, а средствата ще трябват за рецензенти, предпечатна, печатна подготовка и други разходи по издаването й, посочи полк.Раков. Затова се обръща с молба към всички родолюбиви смолянчани, областни, партийни структури и фирми да помогнат с дарения, за да може книгата да види бял свят.
Подп. Петър Ненков произнесе прочувствено слово за подвига и саможертвата на 21-ви Средногорски полк и представи интересни факти от живота на полк. Серафимов, с което просълзи присъстващите при честването на 101 години от Балканската война на 21 октомври т.г на връх Средногорец. Паметната победа на храбрите войни е записана със златни букви в пантеона на българското безсмъртие, посочи в словото си подп.Ненков.
Искаме да увековечим подвига и саможертвата на тези достойни и доблестни войни на нашата Родина, за да знаят за тях и идните поколения, каза още полк.Раков.
Ама да не забравят някой подробности" В края на 1912 г. започнала подготовката за първите насилствени акции по християнизирането на помаците, след като в окупираните територии установено българското военно и административно управление. Изпълнители щели да бъдат военни свещеници и местният екзархийски клир при активната подкрепа на четническите формирования от ВМОРО. В България по това време имало също не по-малко пламенни патриоти, които обаче се застъпвали за помаците. Те били главно представители на интелигенцията, като например писателят Антон Страшимиров.
ОтговорИзтриванеЧаст от мотивите за акцията за християнизиране на помаците са изложени в една статия на “Църковен вестник”, която призовава управляващите да не пропускат момента, за предприемане на мерки за приобщаване на помаците към православната вяра. В статията се посочва, че тук не става въпрос за насилие, а за бързи и енергични действия. Според автора моментът бил удобен. В случая “Църковен вестник” отразява становището на една институция, а не общественото мнение, но въпреки това то било посрещнато с одобрение от правителството, а вероятно и от монарха...."
В доклада на Разложкия архиерейски наместник Н. Саев от 26.03.1913 г. се твърди, че точният брой на населението на Бабешко не могъл да се определи, тъй като не бил известен броят на загиналите при навлизането на войските. Убити най-често имало при съпротива, имало избягали, а също и починали от епидемии, които върлували по това време. В Дьовленско били разрушени и опожарени изцяло или частично 33 села с 3970 къщи. Повод за това била оказаната съпротива на някой от тъмръшките села в първите дни на войната срещу настъпващите български войски. За сломяването на съпротивата и за опожаряването на селата се погрижили 21 пехотен полк, 9-ти пловдивски пехотен полк и първа бригада на Втора пехотна дивизия. Действията им са под направление Карабулак - Ягодина - Буйново - Кожаре - гара Бук - Грохотно - Гьоврен - Настан - Беден - Рожжеен - Карлък. В авангарда на тези действия тук се изявила и съставената предимно от павелска и хвойненска втора погранична рота начело с капитан Стефан Пешев съществувал и доброволчески взвод батачани, кои-
ОтговорИзтриване73
то били в основата на сриването до основи село Тъмръш. В село Триград от 120 хаджии над 70 били убити в триградското медресе по време на войната. Сред убитите били Исмет хаджи Сюлман и Али Мемиш и др. В Дьовлен в местността “Саковица” съществувал общ гроб на стотина изклани от войската месни жители