Смолянчанинът Атанас Пеев: Мога да си изкарвам парите зад граница, но любовта ми към българското ме закова тук

Аз съм от тези родолюбци, които не могат да избягат от корена си, категоричен е 30-годишният Атанас Пеев

 Атанас Пеев е ковач, скулптор и гайдар. Роден е на 6 януари 1984 в град Смолян. През 2002 г. завършва Средното специално художествено училище за приложни изкуства в родния си град със специалност "Художествена обработка на металите". През 2013 се дипломира във Великотърновския университет в специалността "Скулптура". Учил е скулптура и в испанската столица Мадрид. Свири на родопска каба гайда. Това е кратката визитка на 30-годишния пазител на традициите от Велико Търново. Замислям се дали да не отида да си изкарвам хляба зад граница с таланта си, но любовта ми към българското ме заковават тук. Нали знаете, че камъкът си тежи на мястото, и аз съм от тези родолюбци, които не могат да избягат от корена си, разказва при срещата ни Атанас Пеев. За приза, с който беше удостоен през миналата година "Пазител на традициите", казва, че е още една спирачка, за да емигрира. Това е престиж и отговорност, да утвърждаваш и пазиш българското, към занаятите, към традициите ни, посочва синеокият ковач и гайдар.

Става гайдар, за да забавлява гостите на семейните  тържества

 Именно силният му родопски корен и патриархалното възпитание в българските ценности и любов към българщината го подтикнали, когато бил в 8 клас на Художественото училище в родния град Смолян с негов приятел да се запишат да свирят на гайда в ДЮФА "Орфей". Когато кажеш Родопите, по презумпция веднага ти излиза представата и мелодията на гайдата, така е и при мен. Родителите ми бяха купонджии, събираха се семействата и винаги, за да става весел мохабет, имаше гайда. Така се увлякох по нея, че беше недвусмислено и никого не изненадах, когато се записах в ансамбъла да уча този инструмент, разказва Атанас Пеев. След детския ансамбъл е продължил в оркестрите "100 каба гайди" и "101 каба гайди". Участвал е в уникалните надсвирвания на съборите в Гела и има награди от там за индивидуално участие и за камерен състав.

Историята с носията му, с която свири, е прелюбопитна. Подари ми я мой приятел за 18-ия ми рожден ден. Тя е на повече от 120 г. и когато започнахме да проучваме корените й, се оказа, че първоначално е била празничен костюм на мъж от родното ми село Соколовци в Родопите. После носията е била притежание на мъж от друго село, след това пак сменя собственика си, но все остава празнична, не е за ката ден, и накрая аз я нося. Автентична е и много си я харесвам и пазя, разказва гайдарят.

Сам си избрал да учи металопластика

 Атанас Пеев е син на известния смолянски график Иван Пеев. За мен нямаше друго училище освен Художественото. Още от много малък баща ми ме е водил там и когато станало време да ме записват, сам съм пожелал да е в това училище, защото го познавах. Момичетата учиха художествен текстил и облекло, а момчетата бяхме или в металопластиката, или в скулптурата. Така стана – естествен уклон, воден от гените, разказва за началото на образованието си днешният пазител на традициите.

Не помни колко пъти се е удрял, порязвал или изгарял пръстите

Пак от само себе си дошло и решението да продължи образованието си с рисуване. С гайдата е малко трудно да си изкарваш хляба. В България добрите и професионални гайдари са малцина и не можеш да имаш участия всеки ден. Така превес взе по-практичната част. Баща ми е завършил Факултета по изобразителни изкуства във Велико Търново, аз ненавиждам София и не подлежеше на коментар, че ще стана студент в Търново, но се случи трудно, разказва Атанас Пеев. Приели го едва на четвъртия път в специалността "Скулптура". Междувременно заниманията му в Смолян с металопластика продължили. Работих с майстор, който ме научи на много повече неща, отколкото в Художественото училище, и вечно ще съм му благодарен, казва Атанас.

Младият скулптор има няколко престижни награди – от годишната студентска изложба на Факултета по изобразителни изкуства, от пролетната изложба на СБХ за 2013 г. за млад автор. С уникалната си дипломна работа "Гайди" – от камък, дърво и метал, печели наградата на биеналето "Лудогорие" в Разград.

Ковачът си почива от гайдаря, а те двамата – от скулптора

 Атанас Пеев вече не знае кое е занаят и кое е хоби. Така са се оплели, че като ковач си почивам от гайдаря, а те двамата – от скулптора, разказва пазителят на традициите. Правя например скулптура, появява се идея за пластика, изведнъж е участие с гайдата, важното е, че ми е хубаво, с което и от трите да се захвана, казва Атанас и теменужените му очи проблясват.

Със или без наградата, която ми присъдиха единодушно журито и публиката за "пазител на традициите", аз съм категоричен, че имам мисия – да пазя занаятите. Днес няма много творци, които да се занимават с металопластика. Работата е тежка, трудоемка, изобщо – за мъже, и това е важно за мен, казва творецът.

Ако не са и трите ми увлечения – гайдата, скулптурата и ковачеството, трудно ще се издържам, но сега успявам и съм доволен, че все още не ми се налага да влизам в комерсиалното изкуство и мога да чакам с вдъхновението си да ме осени музата, казва Атанас Пеев. Засега се осланям на културата и успявам да избягам от халтурата, но няма гаранция какво ще се случва, защото, за съжаление, всичко в България, като се започне от политиката и се стигне до изкуствата, е несигурно, коментира творецът. Той признава, че все още е идеалист и разчита на музата.

А когато тя дойде, творецът изпада в друго измерение. Разказва, че когато правил трите гайди, ги работил три месеца. Имаше моменти, когато в един ден съм правил нещо и от трите. Сутрин работя в работилницата по едната – металната, по обяд ми идва идея как да променя детайл в другата, отивам в другото ателие, вечер вкъщи решавам, че ще направя фрагмент от третата – дървената, и времето изгуби значение. Понякога повече от час мога да стоя и да гледам някоя от скулптурите си за мъничък детайл до релефа. По-добре така за един ден почти нищо да не направиш, отколкото да не получавам удовлетворение и да сложа кръст на творбата си.

Любимите му материали за работа са камък, дърво и метал, а темите – естествено българската тематика – невести, гайди. Тези работи не се правят много от нашите автори, а на мен са ми любими и ме правят разпознаваем, разказва Атанас Пеев. Той обича да ходи по изложби на свои колеги и казва, че за съжаление изкуството с търговска цел превзема пазара. Има и много хубави творби, но тях по-скоро ги правят автори, които нямат житейските, материални проблеми на ежедневието, разсъждава младият творец.

Здравка МАСЛЯНКОВА 
На снимката: Атанас Пеев (вляво) на концерт