И Орфей е родопчанин, но би подал CV в Ла Скала

В търсене на надеждата: От селото в града, от него в…

Жельо МИХОВ

Западнали региони, висока безработица, семейства с поне един гурбетчия зад граница, абитуриенти, които още преди бала са предначертали посоките си за бягство.

Това е в общи линии ситуацията в Родопите, която се доказва в цифрите на статистиците. Зад всеки един процент обаче стоят реални човешки съдби, пропуснати възможности и една постоянна борба в годините на свободен пазар в страната. Представителните извадки често претърпяват пълен крах в сблъсъка си с мнението на лицата зад цифрите, които предоставят проучвания и анализи. И докато едните залитат в правдината на незаетите работни места в списъците на трудовите борси, другите ги опровергават с ниската стойност на труда. Трети пък винаги дефинират кариерната успеваемост с роднинска обремененост или слугинаж към определена политическа доктрина.

Всичко в мисията на оцеляването в Родопите съдържа своята истина. Тук няма неверни твърдения. Една планинска coindentia oppozitorum, едно истинско единство на взаимоизключващи се понятия.

Има „глад" за висшисти за регионите на Кърджали и Смолян. Силно казано, но така поне говори търсенето на хора с академична степен в образованието. Бройките не заемат няколко страници в списъците на Бюрата по труда, но все пак чакат желаещи. Бизнесът търси пък в пъти повече среднисти и работници с основно образование. Вариантите са от медицински работници, през инженери, техници, до сервитьори, шофьори, гатеристи и… неизменно шивачки.

В същото време от месеци наред в Родопите върви обявата за набиране работници за Израел. В обетованата земя на евреите търсят кофражисти, арматуристи и т.н.

Планът е ясен-проба у дома, съседния град, близката държава или далеч по света. 

Малко от цифрите

Когато числата заговорят дори и арфата на Орфей може да замлъкне. В Кърджали е по-лесно да се намери работа отколкото в София. Това сочат данните на статистиката. Според анализите на експертите коефициентът на безработица в Източните Родопи за миналата година е 7 на сто, докато този за столицата-8,3%.

На противоположния полюс пък е Смолян. Регионът е във фаталната четворка на областите с най-много хора без работа. Подрежда се наред с Шумен, Разград и Силистра с над 20 на сто от населението в трудоспособна възраст, но без препитание.

„През последните години Кърджали се напълни с коли със смолянска регистрация", споделят в квартал „Възрожденци" в областния център на Източните Родопи. „Едни от най-добрите ни клиенти и дори най-многобройните са от област Смолян. Търсят жилища във всички квартали, обикновено плащат в брой, но дори и на разсрочено плащане с тях няма проблем", коментират брокери на недвижими имоти край Арда. Определено търсенето обаче не е свързано с изгледа към „Водното огледало". По-скоро отговорът е във възможностите за работа. Макар и скромни, те са началото за вътрешната миграция, която размества пластовете на икономиката в различните региони.

Добрата новина за Кърджали е, че областният център се превръща в притегателна точка за търсещите работа и по-добри възможности в планината на Орфей. Едно добро начало за икономическото отлепяне от дъното. Но дали всъщност това не представлява избор на по-малкото зло? Тук отново реалността обединява в едно и двете истини.

Лицата зад статистиката

„Живея от близо петнадесет години в Кърджали. Дойдох тук със съпругата си малко след като се оженихме. Идваме от Неделинско", разказва Ивелин. Със спестени средства са закупили апартамент в най-големия квартал „Възрожденци". По думите му тогава панелното „бижу" на социалистическото строителство е предлагало най-изгодните оферти за евтино жилище.

„Кърджали дава повече възможности от всеки един град в Родопите. По-голям е, има своите заводи, предприятия. Поне тогава бе така. Но дори и сега нещата са в доста по-добра перспектива отколкото останалите населени места в планината. Плюсовете бяха още два-близко сме с жената до родното място, до роднините и тук контактите са повече", разказва родопчанинът. Най-много обаче му помогнал бумът на строителството.

„Умея доста неща в този занаят. В Кърджали се търсеха подобни работници. Бях в бригади, работех и самостоятелно по апартаменти. Тогава наистина имаше много работа. Все още не бе замирисало на криза и навсякъде се строеше. Хората не се притесняваха за бъдещето и смело теглиха пари от банки за купуване на жилища, за техните ремонти и така нататък. Тогава идвах аз и десетките хора като мен. Печелеше се доста. Сега също се строи, но го няма това „бране" на пари като тогава. Знаеш ли колко хора започнаха да се занимават с поставяне на ламинат, алуминиева дограма, шпакловка и други дейности? Много. Познавах дори чиновници, които изкарваха допълнително като поемаха такава работа по домове. Днес тук, утре там и така се въртяха парите. Сега е по-сложно", коментира Ивелин. Неговото „утре" вече е свързано с чужбина. В началото на кризата е поемал поръчки в други, по-големи градове в страната, след това обаче периметърът на майсторлъка е започнал да се разширява. В момента той е от Русия до Германия. Зависи откъде ще дойде офертата. Определено обаче трамплинът за него е бил именно в Кърджали. Затова и винаги се завръща в града с носталгия, дори повече отколкото в родното си място.

Когато родната стряха вече не прави сянка

„Градът се напълни с всякакви хора, слезли от баирите. Един като се вклини някъде и води цяла върволица, като кренвирши, със себе си. Дали братя, дали братовчеди, но нищо вече не е същото. И в един момент се оказва, че няма работа за кореняците", недоволства Атанас. Младият мъж е от Кърджали. Безработен, но по думите му, постоянно търсещ своето място на трудовата карта в региона. Пробвал е няколко професии. „Смазва те заемането на работни места по роднинска линия. Много е трудно да се пробие в град, където вече властват други правила. Професионализъм никъде не се търси. Всичко опира до това кой кой е в роднинската или партийна йерархия. Кандидатствал съм за работа. Изпращат ме с усмивка, а след това разбирам, че някакви хора, довчера били на нивите, вече са сигурни за мястото. Как да оцелееш при конкуренцията от типа „брат`чеда, вуйчо, свако". Не гласувам на избори и не членувам в никакви партии, а това също оказва своя негатив. Така, че решението е да се пробва в по-голям град. Където разбира се, си никой. Но по-добре така, отколкото тук, където те познават, но непознати определят свои познати за богоизбрани. Богоизбрани да бъдат цял живот послушници и смълчани агнета, треперещи за поста си ако сменят роднината от отговорното място. Баси икономиката! Върви напред с темповете на изчакване на нов роднина да се появи на бял свят, че после да заеме някое подходящо място. Така не се прави. Докато завършвах средното си образование и после висшето познавах десетки кадърни хора. Нито един не остана тук. Малка част от тях тръгнаха за по-големите градове в страната, други направо я напуснаха", казва Атанас.

Повече от две трети от завършващи своето средно образование родопчани не остават по родните си места. Половината от тях пък търсят реализация зад граница. Другите се преселват в по големите градове-София, Пловдив, Варна. Купуват се жилища с цената на много труд по ниви, чрез малки семейни фирми, продажба на имоти или заеми. Дефинирайки статуквото се получава следното: „Ние не успяхме у дома, дано поне децата имат късмет".

Великото преселение на нашенци из географията на по-добрия живот. В един момент по села и паланки започва да се чува чужда реч, а родопчани упорито изучават западни езици, за да са по-конвертируеми на пазара на труда. Бащината стряха е продадена на англичанин, а продавачът живее във фургон докато бере ягоди за 50 паунда на ден, за да се завърне там, където не е родното му място, но е бил трамплинът му за старт в мисленето, че далеч ще се чувства по-човек.

Според анализи на статистици, след още петдесет години населението на страната ще се концентрира в няколко големи града. Селата ще са напълно пусти, единствено ако цигански катуни не решат да ги заселят, сочат прогнозите. Това обаче е слабо възможно предвид, че дори и ромите търсят близкия достъп до град. Вътрешната миграция ще продължава да размества пластовете на икономиката. А в крайна сметка, според прогнозите, тя отново ще разчита главно на постъпленията от заработеното зад граница. Става така, че дори и Орфей да бе жив, вероятно или щеше да свири по сватби, или да подаде автобиографията си в Миланската Ла Скала.

„Уф, градът се напълни със селяни!", е репликата, която обуславя необратимия процес.

На снимката: Тежката мисия: На път към нивата…