Отличниците писаха „Слаб” на политиците! На изборите ще има един победител-абитуриентите, тръгнали към Европа

Жельо МИХОВ

В Родопите има много отличници. Учениците в регионите на Кърджали и Смолян са всяка година в класациите за най-добрите по успех на държавните зрелостни изпити. Печелят олимпиади, всякакъв род състезания, трупат медали и купи във витрините на школата си, след което казват „Сбогом!" и заминават. Къде? Навсякъде, където ще бъдат оценени подобаващо. Рекорди след матурите отново ще има, но най-щастливи след месец май пак ще бъдат определени партии и спечелилите им кандидати за европарламент. Те ще бъдат най-усмихнати на снимките по медии, без и да подозират, че са били пренебрегнати от истинските отличници. Защо? Просто е. В страната ни открай време вече електоратът е от единаци. Обединение в глутници правят само партиите. Никой не вярва на никого, а спасението е самостоятелно. Това е дълбоко вкоренено и в младото поколение - помогни си сам, защото никой друг няма да го стори. Собствената битка предопределя и манталитета. Стадото отдавна се овълчи и се пръсна.

***

„Избори? Какви избори?", пита ученик, който само след броени дни ще завърши своето средно образование. Момчето е от Кърджали. Определя се като нелош ученик. Спортувал е през всички тези години в школото. Влюбен е в играта, но няма да продължи напред със спорта. Образованието на по-високо ниво също не го блазни. Иска да работи. Веднага след балната вечер заминава за морето. Вече е приел оферта за Черноморието ни. Мисли за там. Дори не толкова и за бала си.

„Да бе, гледам, че ще има избори. Всяка вечер въртят клипове за разни костюмари, които обикалят по страната и „вършат добрини". Раздават на хората кебапчета и обещания, а феновете им дори не се усещат, че те самите са тяхната мръвка. „Сега ще хапнете вие, после ние от вас", сигурно си мислят чичовците кандидати", смята ученикът. Твърди, че никога не е бил пристрастен към някаква политическа доктрина. Интересува го единствено неговия интерес и добруването на семейството му.

„Не се пиело по време на изборите ли? Няма закон, който да ни забрани. Не съм толкова въодушевен от темата за бала. Някои потръпват, направо са истерични. Какво е толкова особеното? Събираме се, барнати, дюсдисани, и се напиваме. Викане, джангър и после започва истинският живот. Много хора обаче не осъзнават, че за нас той стартира доста по-рано. Ние съзряхме преди години. Времената и трудностите в страната, ни направиха възрастни още докато бяхме 7-8 клас. Така смятам. Не че станахме по-умни, по-отговорни, но заобикалящото ни превърна в свое отражение. Родители - един безработен, друг с ниска заплата. Всекидневно слушаме за проблеми в къщи, за безпаричието, в училище - за липсата на средства, в тренировъчната зала местим кофите, когато протече покривът, пак заради липса на пари. Като си бръкнем по джобовете, резултатът не ни задоволява. И така, с течение на годините, започнахме да мислим като вълци. Как да си набавим „плячка" - това, което нямаме. А това са средства. Аз и мои набори започнахме да вадим пари още преди години. Носим мебели, препродаваме разни неща. Няма работа, която някой не е навит да свърши, стига да припечели мангизи. Много отрано започнахме да мислим за пари или по-скоро, за тяхната липса. Това сякаш осакатява младите. Не може в главата на един 14-годишен да се мъдрят мисли как да вади пари, вместо да крои мащабни планове за бъдещето си. Виждал съм как мобилен телефон сменя пет собственика само за три междучасия в училище. Голяма част от малкия мозък на децата е зает от парите и различните варианти при печеленото им", категоричен е 18-годишният родопчанин.

„Още от миналата година учители ни агитираха да сме празнували бала в чужбина. Вадиха редица оферти и когато не събраха група, чак ни се сърдиха. Алооо, в кой свят живеем! Как да кажем на родителите си дайте ни толкова и толкова евро, защото на някой даскал му се ходи на екскурзийка? Всеки от нас знае дереджето у дома и никой не си прави излишни илюзии за това, какво може да си позволи. И никой няма да се тръшка и тропа с крак пред родителите си, за да му бъде осигурено подобно пътуване. Всички сме в кризата и всички сме съучастници у дома. Колкото е трудно на родителите ни, толкова е и на нас. Никой не ги обвинява. Ако бяха милионери и нашето положение щеше да е по-различно. Затова агитациите на даскалите не хващат дикиш. Както и тези на партиите. На кого му пука кой ще стане евродепутат? На никого! Ама имало избори, ама било важно за бъдещето и т.н. Бъдещето ни бе важно и преди изборите, но никой не се интересуваше от него. Ако бе иначе, родителите ни нямаше да бъдат на това дередже и нямаше някои от тях да влизат в заеми за костюми и поредното ученическо напиване по време на бала. Бъдете убедени, че никой от наборите ми не иска някакви бляскави церемонии и пищни изпращания. Това е, както казах, поредния купон. Барабар с ранното капиталистическо съзряване, до тази възраст надживяхме и подобни тръпки. Всички ще гласуваме. Но не по време на изборния ден, а веднага след бала. Всеки ще прецени в коя посока да хване, какво да стори с живота си, за да изпълзи от дупката на нищетата си. Ние сме загубени за каузата на партиите. Ако мислеха за нас, първо това щеше да се види в подобряването живота на нашите родители. Тяхното стъпкване предопредели нашия глас. Всеки мисли за себе си и сам се спасява", категоричен е 18-годишният „единак", който заедно с останалите ще сформира малката „глутница" на себеподобните си. И после всеки ще тръгне по пътя си. Той също е към Европа.

Това е Кърджали. Регионът с най-добре представилите се зрелостници на матурите през миналата година.

***

Абитуриентите в Смолян ще купонясват на баловете си заедно с… победителите на евровота. Въпреки изборите, масово прощалната вечер за учениците е с дата 25 май. Изпращането на абитуриентите пък е предвидено за седмица преди бала. По този начин еуфорията на младежите вероятно ще се слее и с първите резултати и наздравиците на победителите на изборите за Европейски парламент, които са предвидени за 25 май.

Това сочат алтернативните графици на смолянските училища за изпращане на абитуриентите и местата, където ще се провеждат баловете.

Пампорово ще се напълни със стотици празнуващи зрелостници, сочат програмите на школата в региона.

„Голям купон ще бъде, никой няма да ни спре да се забавляваме. Пиенето било забранено заради изборите!? Но ние няма да гласуваме. Ние сме дошли, за да вдигаме шум и сътворим най-готиното преживяване на този етап от живота си. Бабите и дядовците да ходят да пускат бюлетини за по-високи пенсии или просто по навик. На нас политици не ни трябват, за да просперираме в живота. Просто никой не трябва да ни пречи. Целият свят ще бъде в краката ни поне за една вечер. След това ще го покоряваме наистина. За умния и кадърния човек няма заключени врати и пречки, той би могъл да се справи с всичко. Да сме живи и здрави и ще го докажем", убедена е 19-годишна възпитаничка на Езиковата гимназия в Смолян. Тя също е кандидатирана за Европа, но за университет на Запад. По думите й едва няколко от нейните съученици ще продължат образованието си в България. „Взорът на всеки млад човек е насочен към далечните хоризонти. Тук е трудно. Навън също, но там успехът не се оценява с най-ниската средна работна заплата. Мечтите ни са да променим нещо. Да осигурим достойни старини за родителите си и по-добро бъдеще за децата ни. Всичко е в нашите ръце. Убедена съм, че никой от нас дори не си е помислял да разчита на политическите обещания. Никой не вярва в обещания и седмокласниците дори", завършва момичето.

***

Работни места, европейски заплати, младите, бабите и т.н. Най-любимата лексика преди всички избори. Купон, пари и далечни хоризонти - въжделенията на същите онези млади, които няма да отидат до урните защото вече смятат, че съдбата им не зависи от никого, а само от тях самите. На предстоящия евровот ще има една-единствена партия победител. Тази на хилядите абитуриенти, които ще празнуват своето встъпване в работните граници и възможности на обединена Европа. Оценки да си правят сами останалите партии.