Гурбетът-кръв, пр*ституция и самота в калабалъка

Нашенци: Всяко начало е трудно, всеки минава през своя ад

Жельо МИХОВ

„Един приятел ми разказа, след като се върна от чужбина, че зад граница могат да се направят много пари. Дори като не работиш. Викаше: „Гладен няма да останеш. Винаги може да се намери нещо встрани". Не знаех какво имаше предвид. „Чужбина не е нито работа до дупка или бране на пари по дърветата. Тя означава възможности", казваше. Беше интересно и отчасти аморално, даже в голяма част точно така. Но това ми беше достатъчно, за да замина", разказва 41-годишен жител на Източните Родопи. Думите му са като преамбюл на роман на Чарлс Буковски. Говорим за съжителство, работа и с*кс. Като „пощальона" на Буковски, започнал бачкане, просто за да изкара Коледните празници, но останал да работи с години нещо, което ненавижда. Мотивите му били-тук се вадят пари, носят се едни писма и може да …спиш с получателите.

Мисълта за лесните и много мангизи тласкат нашенци към приключения във всяка една точка на планетата. Там те са изложени на всичко и са готови на всичко, за да достигнат предначертания план-минимум. Ще спят в паркове, в квартири с неподозирано количество събратя по мечти, ще спят с всекиго, за да постигнат своето и много неща ще премълчат в разказите си у дома, пленявайки други обречени от родното съвремие-непоносими идеалисти на родна почва, мечтатели, готови на всичко, оптимисти без корени.

Да спиш в чужда „казарма"

Изходът зад граница на всеки един нашенец е като един своеобразен Via dolorosa, път на мъките. Доброволно избран, отъпкан от прежде ентусиастите, оформени стилистично от прехода.

Гурбетчии от Кърджалийско финансират с огромни средства имотната мафия в Западна Европа, в която ключови фигури са кюрди от Турция. В стремежа си да спестяват пари от квартири, нашенците ползвали услугите на кюрдите, които ги принуждавали да живеят при мизерни условия – в бараки, стари общежития, ферми и др.

„Спим по 7-8 човека в една стая, леглата са на два етажа. Чувал съм и за по-тежки случаи от нашия в Антверпен – до 12 човека в една малка стая. Големият проблем за гурбетчията е жилището. Семействата нямат избор – плащат скъпо за самостоятелни квартири. Такива като нас обаче, самотни мъже, са склонни на всякакви жертви само за да спестим някое и друго евро. Много често кюрдите ни съдират по три кожи".

Историята е на родопски гурбетчия, който от осем години блъска зад граница. Спи в стая от три квадратни метра, ползва обща баня и тоалетна на етажа. Но има и по-тежки случаи. По-мизерни, по-тъжни и по-онагледяващи… безнадежността у дома.

40 родопчани спят в обща спалня в Берлин. Като едно време в казармата. Обувките са наредени отвън, в коридора. Това е старо общежитие. „Държи го един кюрд, който печели луди пари от нас. А ние пестим", разказва мъж от Кърджалийско. По думите му подобни случаи с нашенци имало и в Белгия, Холандия, Англия и Испания.

Съжаляват ли? Не, просто им е тъжно. Боли ги, че заради „белия хляб" сами се превръщат в черни роби.

Нашенецът е готов на всичко за пари, по-точно, за повече пари.

Да легнеш с непознат за (без)пари

„Бях в Белгия. Трябваше да започна работа в един цех. Отидох на място със заеми. Не се получи", разказва М. Имал дребен бизнес у дома. Не се получило и решил да замине. Разкази на приятели го „кандърдисали". Все можело да се изкарат повече пари. На Запад винаги имало повече шанс…

„Нищо не стана с работата, но не исках да се прибирам. Поне да изкарам пари за борчовете. Живеех с няколко човека, спях на земята. Беше тъпо през цялото време. Стоях, а те работеха. Чувствах се неудобно. Бродех по улиците по цял ден. След седмица един приятел ме светна в една далавера-да съм спял с възрастни жени. Имало всякакви такива в Белгия. „Ръгаш и печелиш", ми казваше. „Ам`, ти що не го правиш бе?", го питам. Пък той отговаря, че вече е минал по този път. Добре де, така и нямаше какво да правя, съгласих се. Тоя вика, че щял да ми намери някаква леля. И намери. След няколко дни ме заведе пред едно заведение, някъде в центъра. И я видях. Няма леля, батко, чиста баба!", разказва родопчанинът. Била седнала в кафенето и го „гледала игриво".

„Намърдах се до нея. Тя поръча. Гривните по ръката й започнаха да дрънчат в някакъв отвратителен ритъм докато ръкомахаше, за да повика сервитьора. Нещо ми говори през това време, а аз само кимам, вдявайки само по някоя и друга дума. Докато се прехласваше нещо, аз си праснах кафето на две глътки. Чудех се през цялото време какво ли ме чака. И докато зяпах смутено, тая ме хвана за ръката и тръгнахме. Заведе ме в някакво жилище. Там много прелюдии нямаше. Нали се сещаш, трак-трак и така. Два пъти. Мислех си какви ли не неща по време на цялата операция. Не можеш да си представиш какви мисли могат да дойдат на ума на човек в подобни ситуации. Радостен бях, че всичко бе приключило, но идваше по-сложната част. Трябваше да взема парите. Почна да ми омръзва бръщолевенето й. Да не насилвам нещата, й казах, че съм гладен, а нямам пари. Пък и наистина се бях изтощил много. Тя само ми прави жестове, от които разбрах, че трябва да съм спокоен", разказва нашенецът. Дори не знаел на колко години е жената. Не искал и да знае. Струвала му се на достатъчно.

„Мина време, а тази не излиза от банята. За момент си помислих дали не й е прилошало. „Само това ми липсва", викам си, тая да не вземе да пукне и направо цъфнах, та вързах!

Имах късмет обаче. Дъртата мадама пристига освежена и ми прави знак да излизаме. Тръгнах след нея. Чудя се къде ли ме води и най-важното-защо не дава мангизи. Пак й казвам, че съм гладен, а тя ми прави някакви жестове. Вървим по улиците и по едно време тя се спира пред някакъв магазин. Влезе вътре и след малко излиза с две бутерки, някакви не знам, като банички. Дава ми ги и казва „Лека нощ". Аз я гледам като втрещен и се чудя какво да кажа. Навсякъде минувачи, а тя направо се шмугна в тълпата. Трябваше да съм най-тъпият човек на планетата да тръгна да правя скандал за пари. Аз-чужденецът, с бабата в собствената й родина. Хапнах си гадните закуски и тръгнах да се прибирам.

По-късно разбрах. Съквартирантът ми бе изиграл ролята на сводник. Той бе взел парите. Според него, ако съм се бил „представил добре", тя щяла да ми даде бакшиш. Тези кинти били за него защото не съм покривал необходимото за леговището, в което живеехме. „Не мрънкай щото има хора, които и с мъже спят. Ти поне се пласира на жена", ми каза.

Това е да си пр*ститутка в чужбина. Лашкат те най-често нашенци. След случая, си тръгнах. Прибрах се, а след време заминах пак, но в друга държава. С осигурена работа и при по-близки хора", довърши разказа си М.

Вина назаем сред калабалъка

„Знаеш ли защо ме арестуваха за опит за убийство в Лондон?".

Въпросът е зададен от родопчанин, който още не е навършил и 30 години, но пък има богат опит в припечелването на пари зад граница. Бил е в много държави, спал по пейки, летища, хотели, квартири с много хора от „целия Варшавски договор", по думите му.

„Закопчаха ме защото името ми започва с буквата А. Няма значение в каква последователност са следващите. Просто за тях всички сме еднакви-идваме от Изток и сме готови на всичко заради пари. А дали се казваш Александър или Алексей е без значение, когато стане белята", разказва въпросният А.

Спомня си за Лондон. Само хубави неща, но има и случки, които влизат в скрина с тежките спомени. Този, в който те прашасват, но никога не изгниват. Не се и вадят. Стоят, за да тежат и някога, някой ден да послужат за самооценка и анализ на миналото. Трупат се, за жалост.

„Когато пристигнах в английската столица, нямаше къде да отида. Приятел от нашата махала в Кърджали ме насочи към една къща. Наем не се плащаше. Не знам как се водеше. Къща, която е необитаема с години. Едни момчета се настанили в нея. Влезли вътре и просто заживели. Плащат си сметките и всичко е наред. Масова практика, разбрах от тях. Звучи горе-долу познато. Като у дома. Цяла фамилия роми се настанява във вила на чужденци, които обаче си идват веднъж на няколко години и после никога повече не стъпват, като видят какво е станало. 

Бяха около 6-7 души. Нашенци, поляци и т.н. Търсех работа по цял ден, а в къщата беше непрестанен купон. Да се завърти някоя далавера и се правеха партита в двора. Барбекю, „райграс" купон и т.н. Всякакви приятели, познати, полупознати, а понякога и напълно чужди се навъртаха. След парти оставаха и да нощуват. Броят на живеещите се променяше постоянно. Понякога пък обичайните ги нямаше с дни. Друг път двама, трима се прибираха по никое време в безобразно състояние. Проскат се по пода, дивани, кой където намери и така до сутринта. Всеки ден там беше различен. Ставаш сутринта и не знаеш къде ще си вечерта и с кого ще прекараш нощта в тази къща, която е чужда за всеки, но към момента е дом за всички. Исках да се махна и да отида на някое по-нормално място, но просто, тогава нямаше шанс", влиза в спомени А.

„И една вечер се случи. Титулярните момчета докараха един нашенец. Всички бяха пияни и дрогирани. Продължиха партито и в един момент му се нахвърлиха. Завързаха го на един стол и започнаха да го бият. Оказа се, че искали да му вземат колата, която наскоро си купил. Караха го да я прехвърли на един от тях. Оня отказваше и в един момент нещата излязоха съвсем от контрол. Единият грабна нож от кухнята и замахна към крака на момчето. Сряза го, а кръвта шурна. Завързаният изпищя, а тия продължиха да се забавляват още повече. Звучи отвратително, но гледката бе още по-потресаваща. Отвързаха го, той се пльосна в един ъгъл, а бригадата му взе ключовете за колата и драсна да се забавлява другаде. Дойде ми в повече всичко. Добрах се до една от стаите и направо припаднах.

Не знам колко съм спал, но ме събуди мощно тропане по вратата. Помислих, че „купонджиите" се връщат. Отворих и ченгетата направо ме проснаха на земята. По-късно разбрах, че раненият избягал малко след това и отишъл направо в полицията. Беше им описал лицето на човека с ножа, казал им и името му. За жалост то започваше с моята буква. Никой не си бе направил труда да помни останалото. Лицето пък нямаше значение. Всички от Изток сме еднакви за тях.  

Следващите 4 часа прекарах в местния участък. Извикаха ми преводач, адвокат. Държаха се предубедено, но въпреки това, любезно. Разпити, обяснения и накрая дойде потърпевшият, за да обясни, че не аз съм виновен. Освободиха ме с хиляди извинения, но със същите погледи, като при ареста. Сякаш казваха: „Ти също си виновен, всички вие сте виновни".

Събрах си багажа и отидох при един приятел. Спях на земята. Работа нямаше и се прибрах в Родината.

Тези премеждия ги е имало преди години, има ги и сега. Те се случват на много от нашенци. Всеки преминава през своя малък ад, но дори и да се връща, никой не се застоява, а пробва отново зад граница, докато намери своето място. Всичко е хазарт. Много е трудно навън. Никой да не си мисли, че парите се берат по дърветата. Да не говорим, че и берачи никой не иска", довършва разказа си А. С име, започващо със злополучната първа буква от азбуката в първия опит за оправия зад граница.

Нито е първият, нито ще е последният с подобен фалстарт.