Разговор с дявола: Фауст, доза, хероин и… една душа

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Беше студено. Много. Протегна ръка и напипа камъните, които съграждаха килията.

Поникнал мъх из тях. Грапави, ледени…

-Здравей-се разнесе глас.

От тъмнината, която поглъщаше кожата. Дъвчеше и изплюваше настръхнала.

Ехо отекна.

Страшно!

 

Огледа се в мрака.

 

Нищо!

Не видя гласа, но го почувства. Той обзе всичко. Сърцето му затуптя по-бързо. Душата му дори настръхна.

Гласът повтори.

-Как си?

-Кой си ти?-отвърна младият мъченик.

-Не ме познаваш, но съм ти най-добрият приятел-отвърна.

Ехото разигра хриптене. После смях.

Дълъг, протяжен.

-Нека ти разкажа за мен. Аз съм просто чувство. Помниш ли детските години? Когато си нарани коляното на онзи мач? Аз те изправих.

Помниш ли онова готино гадже, при което си глътна езика? Аз го развързах.

Помниш ли спринцовката?

Аз съм трепета, греха!

 

Аз бях в нея! Аз направих всичко, от което теб те бе страх!

 

-И все пак, кой си ти?

-Не си чел „Фауст“, нали?

-Не.

-Аз съм една зла сила, която все добро твори, бих казал.

-Защо мен?-попита.

-Искам очите ти-отговори.

-Какво видяха те?

-Всичко красиво на света. Но не го оцениха. Ти имаше малко, но жадуваше много. Писа двойка на имането си. Заби инжекции във вените. Прокара мен в теб. Сега си мой. Изцяло. Имаше шанс. Но го пропусна. Сега ида Аз!

-Какво следва?-попита, изпускайки спринцовката с остатъците от хероин.

 

-Затвори очи, лесно е-чу гласа от студените подземия.

 

Отново смях. Зловещ, ненаситен, непреставащ.

-Само едно искам-помоли.

-Какво, глупако? Не се ли насити?-не преставаше ехото.

-Да погледна, за последно.

-И какво смяташ, че ще видиш?-попита.

-Небето, отразено в очите на дете!

-Ха-ха, късно е! Имаш секунда време, след това си мой!

-А, един покер, и който победи?!-попита.

-С удоволствие, но картите ги раздавам, разбърквам и нареждам Аз. Сигурен ли си?!

-А имам ли шанс?

-Нямаш. Откакто заби първата игла, си мой. Кое не ти е ясно?!

-Тъмнината.

-Имаше очи и виждаше. Сега нямаш. Част от играта. Добре дошъл в тъмницата. От тук…

-Ще избягам!

-Ха-ха, как?!

-Все още имам душа…