Болки и недъзи: Дупката като стимул за напредък

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Вървях един следобед… То да беше само един. Всеки ден. Вървя и се спъвам, препъвам, пропадам. Разни дупки и осакатени пътища, тротоари за телково решение. Кракът се заклещва, следва псуване, клетви, трудно измъкване, клинична пътека и така. Така по пътеката на ежедневието. Реалностите в малкия град, забравен от всички. Напомнящ за себе си със своите недъзи. И с нашите след време. Болки, синини, счупвания. Лай и нападения от кучета. Кърлежи и фауната сякаш в джунгла.

И няма кого да напсуваш в лицето. Защото лица няма. Има болки.

Суратите са по телевизионните екрани и обясняват за проблемите на Галактиката. И как ще се решат. Но задният двор е като този на жрица на любовта в оборотна вечер.

Разкопана работа, демек.

Малцина не са съгласни с подобно мнение. Но обикновено са на разни маси, коктейли. Иначе казано-софри, част от опоскването. Гладни няма там. Наядени, напиени и доволни. Измекярчета вдигат тостове за светлите бъднини.

А моят крак наболява. Заради дупката. Тротоарът, улицата, храстите, тревите, осветлението.

 

Всичко пречи за това розово бъдеще в този тъй прекрасен свят.

 

В техния преразказ на събитията това отсъства, доволно пропуснато. Накъдето погледнеш нещо не е в ред. И така си я караме. Десетилетия. До пълна разруха.

Но пък имаме самочувствието на някакви „европейци“.

Гнус, породена от комплексарщината на едни дебили.

Балканите са люлката на западния свят. От тук тръгва всичко. Тъмните векове пускат осветлението с литературата. А тя е някакъв „римейк“ на елинистичното творчество.

Да не изпадаме в подробности. Дето викаше един „да не отваряме балъците“. Които си мислят, че пикаещо момченце е върхът в културата.

А какво е положението в завода за нашего брата, който бичи с морно чело…

 

Гената от завода се чуди на 13 000 „баровци“

 

„Тц-тц“-така реагира на новината. Споменаха по радиото, че над 13 000 българи били посетили Дубай само за три месеца през тази година.

Мигом си ги представи парвенютата-направени джуки, татуировки.

„Само леки хора ходят по такива места. Санирани личности, чалга персони, футболисти и прочие“, си помисли.

Слушалките му бяха в ушите, за да не му се тормози слухът от машините в завода. Блъскаше на три смени, а парите бяха смешни. Едва заделяше за една почивка по южното ни Черноморие. Стискаше палци, да не му се повреди автомобилът, че след последния път парите за море отидоха за ремонт.

Блъскаше и се чудеше на останалия свят.

 

„Т`ва са преброили ритнитопковци и „поетесите на плътта“,

 

баровците отдавна си живеят в тази пустиня, превърната в оазис. Черепи-мерепи, такита-свакита, Пеев…“, на последното дори мисълта заглъхна, че да не вземе да настъпи някаква партийна „мина“, че му изгоря и мястото в завода.

Тъй си мислеше Генади. Гената от завода.

Не че завиждаше на тези над 13 000, посетили емирството.

Болно му бе друго. Довечера ще се прибере и пак ще слуша глупости от ефира. Едни милионери ще му обясняват как ще му направят живота розов.

33 години слуша милионери и пак си бичи в завода, молейки се да не се развали автомобила, телевизора, нещо със здравето да не стане…

Не така обаче мислеше колегата му Митьо. Най обичаше да казва, че  „щом не си европеец, трябва да ходиш в Москва“.

-Кое ни е европейското бе, Митьоо?!-питаше Гената.

 

-Имаме банани и дънки на свободния пазар-отговаряше Димитър.

 

Беше му болна тема от детството. Така искаше, пък нямаше.

„Интелектуалният потенциал на електората“, си мислеше шефът на отдела, докато им слушаше глупостите. Отдавна бе партийно обременен. Задачата му бе да „обработва“ подчинените като наближат избори. Справяше се добре. Къде със заплахи, къде с обещания. Почти 70 на сто гласуваха за посочените от него. Партиите го обичаха, той също тях. Така си бе устроил живота. Винаги разчиташе на подкрепа. Никой не можеше да го пипне.

„Пазарна икономика ли? Мъде, ако не са от властта ни бизнес, ни чудо. Всеки изпълнява поръченията“, си казваше, анализирайки съвремието. Чувстваше курвенското в себе си, но не му пукаше. Вратните свински пържоли бяха станали 15 лева за кило. Това бе важно. Пък и детето искаше да ходи в Симеоново. Пара трябваше.

А после… Ех, „Солунските митници“, редуваха се в главата му мечти.

Има време.

Завод като в приказките!

 

Оставете завода, в парламента к`ъв бардак е…

 

„Плюете по ГЕРБ всеки ден, да не мислите, че те няма да плюят по нас? Ние сме в някакво съжителство, съквартиранти и въобще не е задължително да се харесваме… За еврозоната да заобиколим правилата. Ще поискаме външни консултанти за службите… Поне местните избори ще ги правим с наше МВР. Най-добрата сделка…”

Такива неща из записа от „съвета на старейшините“ в ПП.

Наше МВР, външни консултанти за шефове на служби, Областни дирекции на вътрешните работи…

„Бай Ганьо прави избори“ е като житие на гламав пъпчасал тийнейджър.

Това, което електоралните стадни единици чуха, е самопризнание, че България окончателно е превърната в колониална държава. Политическа класа няма, камо ли морал.

 

Има една партийна проституция, „генг бенг“, в който всеки оправя всеки и един ненае*ан няма.

 

Всеки е готов с всеки, само и само да се докопа до властта. От там да изпълнява чуждите повели, които пък да се превърнат в индулгенцията за опоскването на държавата и това, което е останало от нея.

Национално предателство, но няма служби. Ами нали все пак шефовете ще се консултират с Посолството. Пълен таш…

Електоралните стадни единици обаче не се ядосват. Те приемат това като нещо обичайно. Може би, защото и те биха сторили същото. Свалят гащите и скачат в содомистичното разбиране за политика.

Тук вече няма ценности, няма морал, няма национална доктрина. „Външни консултанти“ и „наше МВР, което да ни осигури победа“.

Разбирате ли за какво чудовище иде реч?!

Тази съсипана държава от всякакви ценности на западния морал, опиращи до тотален слугинаж, в който дори не можеш сам да посочиш читави хора за „службите“.

Тази държава е проядена от политически чудовища с морал на проститутки.

Понеже си нямахме селски идиот, та затова се редувахме.

Ротационен принцип на управление. С други думи, всеки ще мине през спалнята на Бившия.

 

Ще се сапунисват и онождат.

 

Арестуващи и арестувани. В името на просперитета, на добруването, на евроатлантизма. В името на захилените в Посолството.

Бардак.

Чудовищен.

Но ще премине и това. Бъдете сигурни. С или без ваше участие. В един момент, дори в най-веселата къща на удоволствията жриците се изпокарват за клиенти.

Тия нашите започнаха още преди сеанса.

Оргазмът ще е като при 90-годишен на пет виагри.

Знаете какво следва.

Бързо и оцъклено.

Следва опело.

Като няма съпротива, природата по естествен път решава проблемите.

Търпение трябва. В България антонимът на тази дума е революция. Също възможност. Като лечение на странното явление „еректирала дисфункция“. Демек, хем не може, хем нещо полустанало, хем му се иска, хем взел стимуланти.

А, бе дупките са си като стимул за напредък. Дали по моста, тротоара, из задните части…

На снимките:

-Хоп, опасност!

-И излезе от задника…

-Размислите на отчаяния