Смисълът на битието?! 50 градуса сълза, черен етикет…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

„Куцо магаре, мале-лей, куцо магаре, мале-лей, с четири краченца, мале-лей и едно резервно-олелей…“.

И кънти тази песен, та се не трае. Мазилка и санировка падат от блоковете. Оркестърът е решил да постави рекорд за Гинес по децибели с озвучаването.

Сцената е паркинг в панелния квартал. Въртят се задници около тенекиите на автомобилите. Радост за народа. Влюбена двойка ще вдига сватба, а слуховият терор е предпремиерно изпълнение. Клоните на дърветата чак се накланят от звука.

След „куцото магаре“ следва бавна песен, после фойерверки. Трезвите хора из паркинга са рядко срещано явление. Като градушка да падне над Сахара. Залитат, прелитат, но вдигат победоносно ръце.

 

Любов, в малкия град, където освен крави, бикове, овце, кучета, коне, може и магаре да се срещне.

 

Но е рядкост. Това е животно за работа. В града няма повиквателна. Там е само персонаж от песните.

„Еееех, любов, да са вземЪт младите, ееех“, въздиша разгърден мъж, подпрял се на капака на автомобил на паркинга. Потен, възбуден, уморен, но весел. С пъшкане се запътва към множеството, за да доиграе още едно парче, докато изпуска полупразното патронче от ръката си. Вглежда се за миг в него и въздиша „То па един алкохол, да бе домашна поне“.

 

В дъното

 

Радости, страсти, джангър до дупка, сълзи от радост и мъка с 50 градуса. Черен етикет.

Всичко при нас се полива с алкохол и озвучава с рекордни децибели. Иначе, все едно не се е случило.

Балканите са в дъното на бутилката. А ехото ще я пръсне.

 

Скоро започва…

 

Годината е слаба. Тълкува се по гроздето. Няма много ентусиазъм на прага на брането. Дребни зърна, дъждове през септември, които ще намалят захарността, тогава, когато е най-нужно слънцето. Гроздобер с прискърбие. Удар по нашенеца. Материалът ще е в мижави количества. Ще се оскъпи. Трудно ще е, но не невъзможно.

„Три години поред се радвахме на богата реколта. Сега ще трябва да търпим. Това е природата. Няма как. Но каквото изкараме, това е, все пак ще има“, коментира стопанин с голямо лозе в региона. Като стафиди определя зърната на тазгодишната реколта. Но природата си знае работата. Дребно, а пък със „сили“, защото „няма празно“. Всяко зло за добро. Качеството щяло да бъде по-добро, споделя. Знаете на какво. На ракията и виното, разбира се. Без тях ни джангър, ни къна, ни сватба. Все едно някой да открадне нотите.

 

Сушата

 

„Сушата бе голяма. Кладенците пресъхнаха. Трудно се поливаше. Имаше и болести. Причините лозите да се омаломощят. Но догодина няма да е така. Все пак, Божа работа. Няма да сме на нула. Градушки нямаше. Слънцето бе в повече. Каквото това“, коментира друг стопанин.

Производители на домашен алкохол бол. Дори тези, без лозя. Просто купуват, приготвят, варят, бутилират. Ракия и казани.

 

Всеки ден

 

Всеки ден се гълта масово. От ракия до пропаганда. В огромни количества. Не разбирате ли, че живеете в най-яката и куул държава в Европа? Алкохол на корем и супер цени.

Инфлацията е нещо нормално, редят из ефира на всяка от нац.телевизиите. Дори почти е спряла. Горивата поскъпвали? Да бе, не помните ли преди година, че бяха близо 3,30 лева за литър? Сега какво мрънкате? Те се качват, ама има още до тоталното влизане изотзаде. Демек, резервоара, да не си помислите нещо друго.

Цялата тази информация на фона на Урсулата, която рекла, че някакъв мониторинг отпадал. Той отпадал, ама Австрия и Нидерландия мислят другояче. Винаги ще има някакви австрии и ниски земи, които да мислят така. И винаги едни, които ще ви създават илюзията, че сте равни на тях. Няма такъв филм. На една трапеза не ви искат. Важно е само да се върви по всеобщата свирка. Дори „дийп троут“ да е.

И като е такова дълбоко гърлото, нашенци си я карат по нашенски. Голяма глътка и голяма инфлация. „Ама нямало такава“, редят четци на новини, дето бъркат думите на всяко изречение. Като че ли не го усещаме по джобовете си.

Създаването на илюзии е занаят. Скъпоплатен. С 20 бона заплата ти дреме на въздебелия задник, че несретниците в Родопите получавали по 650 лева чисто, за да събират сметта от контейнерите. Този свят не съществува. Той е излишен. Той няма място в емисиите. Там е розова пръдня.

За*би.

 

Гроздето остана

 

Остана като спасителната глътка на бягство от всеобщата еуфория от илюзията, лъжата и сричането на новини.

Да направим новата реколта, пък ти да видиш…

Тъй си мисли нашенецът. И рони сълзи, които са 50 градуса, черен етикет.

И няма кой да промълви и дума за тях.

Инфлация няма, пичове. Пък горивата как бяха преди, а как сега. Още може да поемете. Още, още…

Пълнете туби с гняв по мазетата. Туршия от спомени. Дъвчете сметките за ток. Плакнете лица с вода в перспектива да стане 5,50 за кубик. Гледайте нац. телевизии, които ви учат да готвите, да оцелявате, в промеждутъка на поредната екзекуция на пътя. Учат ви да не мрънкате, защото това, което става, е най-доброто. Made in Europe.

По-добро няма да видите. Но те ще видят. Те са на последното стъпало, на върха на стълбата на Смирненски. Ще пръснат костюмите. Ще ви пръснат и вас.

Дати на празници, бутане на паметници, Украйна, са по-важни от вашето жалко съществуване и мрънкане. То е шантаж, за най-правоверното правителство в цялата история на страната. Вашите интереси са шантаж! Като този на зърнопроизводителите.

Няма такава гилотина. Такава неприязън към собствения народ.

 

***

Сипи една домашна, че като се е почнало…