Защо Том Сойер и шейхът са важни: От „Голф“-а и „баварец“-а направо на магарета…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Художествена литература, христоматии, учебници, дори по френски, а бе един тон знание, изхвърлено на боклука. Не че книгите тежат толкова, но това в тях дори ще счупи кантара.

Уви, това е действителността. Те са на боклука. Поне с малко милост-извън контейнера. Съвестта не е позволила да са в него. За да може поне някой да ги прибере. Като сълза, обърсана в ръкава. Изповядан грях. Анонимен. Някой се е отървал от ненужното. Защото знанието е натирено към боклука. Там, където се разхождат уличните кучета, където свиркащият си по мелодия от мобилния телефон окаяник пребърква. Но търсейки храна или „бакър“. Нещо метално, което ще донесе пари. Тоест, още ноти в това пагубно съществуване.

 

Книгите са подритвани, дори не се вземат за горене.

 

Или това е подсъзнателно проявление на съвестта? Даже неграмотният не смее да ги използва за подпалки, защото това е знание.

Трудно е да се отговори. Тежко е да се понесе картината. Тежки са и книгите.

„Попаднах някъде, но всичко беше истинско…, страхът от удара…, а после кацнах върху мислите…“.

Вметка от една велика песен на Чочо Владовски. За Дон Кихот. Която вече рядко звучи. Защото останаха само „моторите и малките блудници“, не и рицарите. Не и идеалистите. Не и жаждата за знанието.

Честита нова учебна година. След която ще последват тежките анализи за неграмотността. Само матурите да минат. Държава, в която се изхвърят книги е така.

Разрухата на Германия по време на Третия райх бе предопределена с изгарянето на литературата…

 

Том и оградата

 

Лелята на Том Сойер го принуждава да боядиса оградата. Култово! От мързел, не само че кара други да го сторят вместо него, но и да му дадат „богатствата си“, които по онова време са крака от жаби и тем подобни.

Красива книга, за деца. Следващата е още по-яка-„Хъкълбери Фин“. Съвременната американска литература започва с този роман, казва Ърнест Хемингуей. Той е сериозен. Едно момче спасява негър от бесилото, плавайки със сал по Мисисипи.

Ама кой да чете.

Та на Том.

„Тази пък що не си е боядисала сама оградата, а е карала детето да го стори?!“, изрича един нашенски тийнейджър. На 13 години. Не е чел романа, но се възмущава. К`ъв е този робски труд?

Не знаят ни букви, ни работа. Ни какво е истински роби. Камо ли да ги спасят като Хък Фин.

 

Един шейх

 

Някакъв шейх бе рекъл интересно нещо. Дядо му яздил камила, живеел в палатка в пустинята. Бяща му карал „Мерцедес“, отраснал в къща. Той бил с джип, живеел в палат. Синът му бил с „Ферари“, имал два двореца и т.н. Ама правнукът му отново щял да бъде върху гърбицата на камилата. Питали го „Защо?!“. Отговор: „Трудните времена раждат силни личности, които правят живота лесен. Лесните времена, раждат слаби хора, които не знаят какво да правят с живота си“.

Достойно за размисъл.

За 13-годишния нашенец лелята на Том трябва сама да боядиса оградата. Някакъв набор/леля/чичка/батко/кака пък изхвърля книгите защото не е модерно да се чете. Какви личности и какви времена ни чакат?!

От стария „баварец“ или „Голф“-че, обратно на магарето? Защо не…

„Къде започва пътят към надеждата и свърша кръстопътят на умората?“.