Свободата на словото в хоремага...

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Въздъхна и погледна нагоре. Към тавана се разнасяше димът от цигарите. Само за част от секундата си пожела да е като него. Да се носи и разпилява. Да се смесва и изчезва.

Но той беше на масата. В селската кръчма. Там, сред множеството. Но сам.

Опря лакти. Стара, но солидна маса. Повехнала с времето. Изподрана от страсти и небивалици. Но опора.

 

Наведе глава и се огледа в мръсната чаша. Размазан. Мутра в сюрреализъм. Изкриви се в опит за усмивка.

 

Пое дълбоко въздух и го изпусна пак толкова шумно.

Чашата бе почти пълна, почти празна. Стигаше докато дойде нова порция „свобода“.

Махна, за да поръча още.

Наоколо смях, карти, крясъци.

Беше свикнал. Така бе откак се помни. Все едно и също.

Сам. На коравата маса. Тя жена, тя любовница, тя майка, тя приятел, тя всичко.

Тя го подпира.

 

От няколко дни се бе решил да каже нещо, но не му стигаше кураж.

 

А и краката не държаха след толкова алкохол.

Този път си рече наум, че трябва…

Стана…

„Еееей, отрепки!“, изкрещя, олюлявайки се.

Всички млъкнаха. Не бе подозирал подобен ефект от гласа си.

Очите потърсиха тавана, сякаш там нещо е написано.

Нямаше букви.

„Отрепкиии“, продължи.

Глътна последното в чашата и махна за още.

Виждаше всеки двойно. Двойни муцуни, двойни устни, двойни очи. И двойно мълчание.

 

„Сега, да ви обясня! Къде сте? В село! Какво ви е? Прееб.. сте.

 

Дори в града да сте, е същата работа. Дори в столицата! Дори в чужбина! Радвате се на партиите, обсъждате политиката. Добре! Ама ония ви еб.. как си искат. Ти си от тази, друг от онази партия, третият не гласувал. Всички сте прецакани. Сега ще тръгнете към домовете си и ще се изпопребиете по пътя. Радвате се когато в чешмите ви има вода. Че някой щял да санира блока на децата ви в града. Ама нямало достатъчно точки. Значи едно време блокове строяха, без ЕС, сега с ЕС стиропорът не стига за всички?! Жалки сте, бре, жалки. Робувате на роби. Децата ви са роби, внуците ви също ще бъдат. Дедите ни строиха блокове и язовири, вие сега се молите за стиропор и вода. Щото и това не могат да осигурят на всички. Роби нещастни! Гласувайте, гласувайте, през ден дори, но няма!

 

Няма за вас. За тях има милиони, милиарди, но за вас-среден!

 

За децата ви среден. За внуците среден. Това е! За партии ли спорите?! За тези, които строят за себе си, не за вас! Страшното е, че сте слуги на прислугата. И оправия няма да има“.

В този момент изтърва чашата си и тя се пръсна.

Парчетата се разпиляха на хиляди.

„Това е народът ни“, изрече за последно и се запъти към входната врата.

„Пак се е напил“, бе коментарът на останалите.

 

***

Само дамаджана ракия дава на 100% свобода на словото!