Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

„Тук са най-големите „баровци“. Строят 5-етажни къщи, но в тях никога няма да живеят хора. Това е разсипия. Надлъгване със съдбата. Надлъгване със самите тях. Това е надпревара на дявола, на демоните“.

Говори възрастен мъж от Родопите и сочи строежите по баира, край пътя за „Маказа“.

„В нормална държава, хора не биха правили домове до път, по който минават хиляди автомобили на ден. Но нашето е комплексарщина. Там да е, за да броят колите ли?“, пита пенсионерът със сромната къща в селото.

Има много комшии. Те изграждат огромни еднофамилни домове.

„Ако единият е направил три етажа, другият ще направи четири. Следващият пет. И така до небостъргачи. Пък имат по едно-две деца. За кого се пъчат? За пред огледалото. То дава винаги обратен образ. Едва ли някога тук ще живеят хора. Жалко е. Това е надпревара с еврото, кой колко изкарал зад граница. Пълно с къщи, но празни. Живея сам, с жената, сред тези огромни здания. И така ще си остане“, споделя мъж, който е останал в Родопите. Дори вече не гледа животни. Няма смисъл за него. Децата отвъд, той тук. Пари има, те имат. Но са разделени. Синът му е решил да се съревновава с комшията. Къщи на тухли. Етаж, втори, трети, четвърти… Няма спиране. А тях ги няма.

Друг мъж се връща от магазина с един хляб и казва:

„Да не съм купил три или четири. Толкова, колкото да стигне за мен и жената. Искам ли повече? Не! Те купуват по пет. После ще хвърлят. А, е грях да се мята храна.“ Споделя пенсионерът.

 

Как е в ЕС

 

Жилищата в Европейския съюз от държава на държава се различават почти по всичко. Според последния доклад на Европейската комисия, докато в свое жилище живеят средно под 70% от европейците, в България този процент е 85. Това ни отрежда седма позиция в класацията по това дали домът е наш или е под наем.

Впечатление прави, че челните места заемат държави от бившия Източен блок. Собствено жилище обитава най-голяма част от населението на Румъния – цели 95%. А Германия пък е единствената в общността, където населението живее повече под наем, отколкото в собствен имот. Това й отрежда и последното място.

Класация, изготвена от платформата за събиране на данни Statista, изчислява съотношението между цената на жилищата и дохода на глава от населението, като разделя първото на второто. Средният коефициент е 124. Всичко над това число показва, че ръстът в цените на жилищата в дадената държава изпреварва този на доходите и определя нивото на трудност, което жителите й имат при закупуването на имот.

 

Защо имаме?

 

„Защо всички имаме собствени жилища? Защото живяхме в социализма. Добър, лош, това бе положението, имаме лична собственост. Но, на фона на държавната политика. Сега какво има? Чутовни богаташи и жалки хора с жилища, които не могат да отоплят. Защото произвеждаме ток, но е скъп. Има кредити и лихви. И ще им ги вземат. За операции, от роднини, за нещо си. Ще изтърбушат това, което имаме, за последно. Това им е разбирането за демокрация. Да отнемат и гащите ни. Да им пикая на промените, на демокрацията. 6000 язовира построихме. Ние, гадните от комунизма, за тях. А те ги разсипаха, в името на измамната им свобода. Имахме армия. Сега имаме гурбетчии. Имахме образование, сега имаме джинджъри“, казва една възрастна жена от Родопите.

Поправяме я на „джендъри“.

Тя отговаря: „Джендъри, джинджъри-все педерасти“.

 


Най-скъпо да си купят собствен дом е в Люксембург, Португалия и Чехия, а последни в класацията са България и Румъния.

 

Това означава, че от целия ЕС, най-достъпни спрямо дохода са жилищата именно у нас и в съседката ни.

България обаче е на първо място в класацията за най-голям процент от населението, което не може да си позволи да отоплява дома си. При средна стойност от 9% за държавите членки, процентът българи, в чиито домове е студено, е повече от два пъти по-голям – 22 и половина. След нас са Кипър и Гърция. А огромният проблем, който ние имаме, за други е нищожен. Едва 1% от финландците например, които са и последни в класацията, нямат възможност да си осигурят топлото.

 

43 000 евро за поляна край пътя за „Маказа“

 

73 евро за квадратен метър поляна, но край пътя за „Маказа“.

Оферта от брокер на недвижими имоти. В регулация, с ток, водопровод, в близост до асфалт.

43 000 евро за 594 кв. метра. Без проект, но наоколо идеи колкото искаш. Огромни еднофамилни къщи, дело на гурбетчии.

Над 1000 евро е вече квадратният метър на жилищата в Кърджали. Купувачи не липсват, но след сделките – блоковете продължават да са празни.

 

Човекът, който никога няма да има комшии

 

Това е един старец. Със средна пенсия. Казва, че всичко му е наред. Моли се само за здраве.

Живее в скромна къща. С по една стая на етаж. Малък двор. Посреща ни в него. Показва с любов градинката. Цветя и марули. Но негови. Гордее се!

Навред огромни здания, на по няколко етажа. Правят му сянка.

Казва: „Ей така бе в Долни Воден в Асеновград. Строяха, строяха, а накрая кварталът пуст. Тук ще бъде същото. Никой няма да се върне. Животът няма да стигне, за да се обзаведат тези палати. Единият иска едно, другият му завижда и ще строи с етаж повече. Така стават тези гиганти. Никой не мисли за семейство. Само пъчльовщина. Призрачният квартал, това е за мен. Вече веднъж съм го виждал“, допълва мъжът, който живее до суматохата край пътя за „Маказа“.

Той няма да има комшии, убеден е.

Защото те работят извън страната и нямат време. Нямат време за себе си…

 


Селцето е затънтено, но с красива гледка от баирите…

 

Живеят едва 25 души, но природата и чистотата им дават сила. В него обаче се правят сделки за стотици хиляди евро!

Осем семейства от Англия са закупили имоти в ардинското Любино през последните години. Идват предимно през лятото. „В момента няма никой, а и от доста време не са били тук“, споделя кметът Съдкъ Ахмед.

Две от британските семейства са решили да се разделят с къщите си. Едната е била продадена на… американка за 90 000 евро. Сградата е на два етажа. Преди години англичаните я купили за 45 хиляди евро, стегнали я, а сега са я продали на двойна цена.

Друг британец пък е спазарил имота си за 36 000 евро. Къщата вече е собственост на нов чужденец.

В Любино живеят около 25 души, през лятото обаче населението достига и дори надминава 100.

„Много хора идват да търсят имоти. Харесва им тук, гледката, природата. През лятото пет млади семейства от София дойдоха да питат за къщи за продан. Оставиха си дори телефоните да им се обадим, ако има желаещ да продава“, допълва кметът. Проблемът обаче е в многото собственици, наследници на семейни имоти, които обаче са пръснати по различни страни.

 

***

 

Нашите бягат, чуждите идват и оценяват.

Тъжно.

Но факт.

„Никога няма да имате в Белгия това, което имате тук“, казва бабичка.

Има собственост, но трудно се отоплява. Имаме сгради, но те са празни, защото хората ги няма. Имаме, но всъщност, какво?

Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I