Грижат се дори за милионери, но получават от 900 до 2500 евро

24smolian.com/Общество

Родопчанки се грижат за старци в Италия, някои от които дори милионери. Въпреки това, възнагражденията за баданте или т.нар. „домашни помощници“ средно е около 1000 евро. Част от заплатите на гледачките на възрастни хора обикновено се изплащат от държавата, като допълнително се дава и от работодателя. В други случаи възнагражденията са изцяло от лицето, за което се полагат грижи или от семейството му.

„Работих при възрастен италианец, който разполагаше с 3 милиона евро в банковата сметка. Живееше в къща на село, съвсем скромно. Заплатата ми бе 900 евро, която ми плащаха негови роднини. Успял е да спести всички тези пари с работа, но и с различни машинации докато е бил управител на голямо стопанство, което е включвало много фермери от региона. Поне така твърдяха близките му. Този човек никога не е ходил на почивка, не е виждал и морето. След като почина всичките му спестявания отидоха при роднини, които най-вероятно също няма да ги харчат предвид начина на живот, който водят“, споделя за 24rodopi.com баданте от Родопите. Жената живее и работи на Апенините от близо 20 години.

„Почти няма пенсионер, който да не разполага поне със 100 000 евро в банка. Грижих се за старец, който бе спестил близо половин милион. Стар ерген, който дори на младини се е хранил при семейството на сестра си, за да спестява средства. Никакви претенции към храната. Винаги искаше в менюто си супа с паста, което по същество си е просто една гола чорба. Нямаше дори телевизор в дома си“, споделя впечатленията си друга гледачка от региона.

Те са на работа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и рядко могат да се връщат в родината си: българките, които се грижат за възрастни хора в Австрия. За тях разказва „Винер цайтунг“.

Журналистите от „Винер цайтунг“ Петра Темпфер и Симон Планк са пропътували с автобус разстоянието от Виена до София заедно с работещи в Австрия българки болногледачки. 16-часовото пътуване те са използвали, за да разберат повече за естеството на работа на тези жени.

Една от тях е 57-годишната Рая. Тя се грижи за 87-годишен дементен мъж от Залцбург. „Работата е толкова тежка, че вече никой не иска да се занимава с нея. Ние сме последните, които са останали“, казва Рая.

Това потвърждава и друга жена, грижеща се за дементна пациентка в Австрия, която не знаела дали е ден или нощ, постоянно обикаляла с инвалидната си количка жилището и всяка нощ по няколко пъти идвала да буди болногледачката си.

Трета тяхна колежка казва, че са я били и карали да работи като чистачка.

„Системата обаче функционира само така – с работна ръка от чужбина“, уверява Рая.

Причината защо се наемат с тежката работа, бързо се изяснява. „В Австрия получаваш чисти 2 500 евро месечно“, казва Рая. Така тя може да си позволи добър живот в родината – с къща с голяма градина и още едно жилище. „Когато се върна, първо ще се заема с градината“, допълва тя.

Гледачките, които са на 24-часов режим, се наемат от австрийски агенции чрез посредници за работа в двете държави. Преди започването на работа в Австрия е необходимо преминаването тримесечно обучение.

Ангажиментите принципно са ясно определени – оказване на помощ в ежедневни действия като миенето, обличането или пазаруването, но не и поставянето на инжекции, например (официално те се наричат придружителки). Освен това агенциите плащат пътуванията с автобус и се грижат за заплащането. Има и агенции, които само посредничат – при тях пациентите плащат директно на гледачките си, пише „Винер цайтунг“.

Австрийското издание обяснява, че има и посреднически такси, които са различни – някои агенции взимат по няколкостотин евро месечно, докато други начисляват еднократна такса. Има и такива, които се рекламират с това, че не взимат такси.