Темата+: Приета, а после оспорена: Как диплома стана причина за уволнението на треньорка по плуване?

Михаела Илиева/24smolian.com/Общество

Как се управлява водноспасителната дейност в общинските плувни басейни и кой носи отговорност, когато възникнат съмнения относно квалификацията на човек, работил с деца?

Това са въпросите, които логично се появиха след казуса с треньора и спасител Юлия Войводова - случай, който вече излезе извън рамките на обикновен трудов спор и постави под лупа действията и бездействията на институциите.

След официалните отговори на Община Златоград и Регионалната здравна инспекция, своята позиция представи и Българският червен кръст – организацията, която има ключова роля в системата на водноспасителната дейност в страната. Именно този отговор дава важни разяснения, но и поражда още въпроси, на които към момента няма ясен институционален отговор.

От писмото на БЧК става ясно, че организацията има ясно регламентирани функции - тя обучава и сертифицира водни спасители за плувни басейни и плажове по свои програми, съобразени с Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. В тази наредба са разписани минималните изисквания към спасителите - навършено пълнолетие, преминато обучение, успешно положен изпит и ежегодно потвърждаване на годността за упражняване на дейността.

Същевременно Българският червен кръст изрично подчертава, че не е органът, който признава или отказва признаване на професионални квалификации, придобити в други държави - членки на Европейския съюз. Това правомощие е възложено на държавни институции, определени със закон. С други думи, БЧК не може едностранно да обяви дадена диплома, издадена в друга страна от ЕС, за „невалидна“.

В конкретния случай с Юлия Войводова БЧК потвърждава, че по искане на кмета на Община Златоград е било изготвено писмено становище. В него организацията посочва, че лицето не притежава сертификат за воден спасител, издаден именно от Българския червен кръст, който да отговаря на българската наредба. Това обаче е ключовият момент - становището се отнася до липсата на сертификат от БЧК, а не до категоричното заключение, че квалификацията, придобита в друга държава - членка на ЕС, е невалидна или незаконна.

Никъде в отговора на Червения кръст не се съдържа твърдение, че дипломата, издадена в Гърция, не може да бъде призната по принцип. Напротив - от нормативната рамка, на която самият БЧК се позовава, е видно, че съществува възможност водноспасителна дейност да се извършва и от лица, преминали обучение в друга държава, при наличие на определени условия и след съответната процедура.

Тук логично възниква най-същественият въпрос: защо тази проверка не е направена при самото назначаване, а едва след повече от година работа, след стотици проведени тренировки и ежедневен контакт с деца? Ако квалификацията е била проблем, той е съществувал още от първия ден. Ако не е била проблем, какво се е променило впоследствие - самата диплома или отношението към човека, който я притежава?

От отговора на БЧК става ясно още, че контролът върху годността на водните спасители е периодичен и се осъществява ежегодно. Това означава, че системата предполага текущо наблюдение, а не внезапно „откриване“ на несъответствия със задна дата. Остава неясно обаче дали първоначалната проверка при назначаването е била формална, или пък впоследствие е било взето административно решение, продиктувано от други съображения.

Друг важен момент е, че Българският червен кръст ясно заявява - той не се произнася по трудово-правни спорове и не дава указания за прекратяване на трудови правоотношения. Това означава, че становището на БЧК не може автоматично да служи като основание за отстраняване от работа, още по-малко без участието на компетентен орган по признаване на квалификации.

Всичко това води до един неизбежен извод - проблемът не изглежда да е в самата диплома, а в начина, по който институциите са упражнили или не са упражнили правомощията си навреме. Ако една квалификация е била достатъчна, за да се работи с деца повече от година, защо изведнъж е станала „недостатъчна“? И кой носи отговорност за това, че този въпрос не е бил решен още в началото?

В крайна сметка, зад всички административни процедури и становища стоят десетки деца, които са тренирали, изграждали са навици и доверие към своя треньор. И ако действително е имало риск, той е трябвало да бъде предотвратен още при назначаването. Ако не е имало риск, защо той се създава постфактум чрез противоречиви тълкувания?

Така Златоград - градът, който обича да се нарича „златен“, изпраща 2025 година с още един скандал и още едно „златно“ решение, което вместо яснота оставя след себе си съмнения, разделение и усещане за несправедливост.