Синдромът „Емиграция”: Политици „лаят” за Брюксел, керванът вие към Европа

Как на Запад познават идването на пролетта? По пристигащите работници от източните части на Европа. Синдромът „Емиграция”-пролет пукна, нашенецът хукна. Хиляди родопчани отново преминаха в атака на „оня” свят, хиляди дори не са се връщали. Цели села остават пусти заради първия звънец на гурбетчиите. Ежегодно, наред със старите бачкатори, вълната на заминаващи се увеличава. Все нови и нови млади люде, току завършили образованието си, поемат по пътя зад граница. Имаме хора за всичко-земеделци, строители, учени, тарикати, ошлайфани в търсенето на препитание и пълни аджамии. Всичко необходимо за поредния пробив в Европа. 

***

„Тръгваме на път отново със свити сърца. У дома е прекрасно, но след кратката почивка пак иде ред на жестоката действителност. А тя е, че в Родината няма възможности, няма начин за оцеляване, освен в крайна мизерия. Навън винаги си чужд, винаги е гледано на теб като на втора ръка човек, но пък е начинът, за да осмислиш дните и бъдещето на семейството си. А той винаги е равнозначен на изкарването на пари”, смята Даниел. Работи от години на временна работа в Германия. Свършва единия си договор, почива малко у дома и заминава към следващия обект. Работата по него може да продължи с месеци, може и две седмици. Нищо не се знае, но е готов и винаги на линия, когато се свържат с него. Направил е достатъчно връзки и контакти. Търсен е от работодателите си. Всъщност дори не познава истинските шефове. Работи за бригадири, обикновено от България, набиращи бачкатори за строителни фирми. На немски знае толкова, колкото да си купи хляб и бира в магазина или да се пазари за проститутка. Това изобщо не му пречи.

***

„Преди 15 години единствената законна работа във Великобритания за българи и румънци бе в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Сега е по-различно. И въпреки това, Островът е пълен с източноевропейци, като например от прибалтийските държави и Полша. Повече дори от България и Румъния”.

Това разказва Георги. 35-годишният мъж от Кърджали отдавна е стегнал куфарите за Острова. Той не е типичният гурбетчия. Не е заминал, за да мие чинии в ресторантите за бързо хранене на поданиците на кралицата, дошли за „обед" от всички краища на „империята". Той учи мениджмънт. В свободното си време работи, а в още по-свободните си мигове-бачка двойно. Просто защото животът у дома така го е научил. „Ако не успееш да постигнеш нещо, трябва да се сърдиш единствено на самия себе си. Значи не си се постарал достатъчно. Ако и това не помогне, тогава е ясно, че не си се постарал достатъчно. Гледах родителите си в България. Усилията, които полагат, за да имат дори минималното. Това ми бе примерът. Човек трябва да даде всичко от себе си", казва Георги.

Майка му също е в чужбина, но в друга държава. Сестра му и тя. Единствено баща му е в България. За него социалните мрежи са част от семейството-контактът с най-близките хора. „Тежко е, самотата понякога обзема, но целият свят е такъв, може и да е сбъркан, но това е положението", смята той. Приема нещата каквито са. Без сълзи и сополи. „Не дойдох тук да бърша праха от витрините на възстари индийци, които с умиление си спомнят своите първи мигове на „Острова на кралицата”. Нито пък да мия чинии в закусвалня. Във всеки изминал ден аз желая да надграждам себе си. Да постигам поне по една малка победа. Така започнах от първия ми ден тук. Сега работя едно, утре друго. Уча и ще просперирам, защото тук няма начин учените хора да не преуспеят в един момент”, категоричен е Георги.

***

Стотици бусове, автобуси и леки коли се отправят по пътя на надеждата и жадуваното щастие. Гурбетът като ежедневие. Хиляди родопчани стягат куфари в търсене на семейните сгоди. Само месец по-късно паричните преводи към дома ще започнат да предизвикват усмивките и у дома. Няма значение какво ще им се случи и на какво ще ги подложи поредното изпитание, за тях това е единственият шанс, за да вървят с високо вдигнати глави когато се приберат. Защото тогава те вече няма да са само Драган, Хасан, Светлин, те ще са дюлгери, земеделци, учещи, с недотам високо самочувствие, но пък с пълен джоб. Те ще са спасители. И не само в очите на близките си.

24smolian.com

На снимките:

-На път-спане на земята във ферибота, на границата

-На нивата на Запад