Как се спират по 2000 икономически бежанци от Родопите годишно?!

Наближава предизборната кампания за местния вот. Кандидатите за кметове и общински съветници пак  ще засегнат темата с обезлюдяването на Родопите, липсата на препитание и инвестиции. Ще има и обещания за светло бъдеще, на което малцина ще се вържат. Това, което се случва в Родопите, е характерно за много градове в страната. Нали искахме да влезем в Европейския съюз, да пътуваме, да работим, да търсим по-добро бъдеще и това е резултатът, коментират родопчани. Те се дразнят, че кандидат-мераклиите за власт се опитват да впрегнат тази тема в тяхна полза и да очернят опонента си.

Бивш кмет в Родопите от времето на соца е категоричен, че Постановление №43 на МС е било уникално за времето си и признато като стратегия дори и на Запад. Преференции за хората, които живеят в планинските райони, по-високи заплати, по-евтини жилища, създаване на инфраструктура в селата и градовете. Местната и централната власт работят на парче, четири години мандат и толкова. Гледат дотам, а не в перспектива, посочва с болка бившият кмет от едно друго време. Наистина трябва специална държавна политика за Родопите, защото само с красива природа и чист въздух не става.

Хората трябва да получават стабилни доходи и да имат работа.

Всичко се върши на парче и само на думи. От години  бизнесът в Смолян се оплаква, че няма кадри за дадени позиции. В същото време същият този бизнес дава по 500  лв. заплати. Популизъм. Дори съмнения за картелни споразумения относно размера на възнагражденията. Това е обществена тайна и постоянно се говори за това от много години. Нечестно спрямо хората, а иначе е много загрижени за бъдещето на Смолян. 

Освен туризма, хората в Родопите разчитат и на инвеститори, които да съживят икономиката в региона и да разкрият нови работни места. Това е и надежда да спре миграцията и младите хора да остават тук, а не да се изнасят масово на гурбет в чужбина и в големите градове на България. Затова и всеки инвеститор, проявяващ желание да установи производство тук, се посреща като месия.  Пътната инфраструктура обаче спъва туризма и чуждите инвестиции. През областта не преминават автомагистрали и първокласни пътища, няма и железопътен транспорт. Все пак гъстотата на пътната мрежа е близка до средните нива за страната и през годините се подобрява.

Проучване сред фирмите показва, че инфраструктурата се разглежда като основна пречка пред развитието на техния бизнес.

Анкетите сред гражданите също показват инфраструктурата като аспект от живота в областта, от който повечето анкетирани са много недоволни. Липсата на пътища от висок клас на практика ограничава възможностите за развитие, правейки областта по-малко привлекателна за чуждестранни инвеститори, и затруднява развитието на туризма.

Местната власт е изправена пред предизвикателствата на пътната инфраструктура и търси варианти за инвестиции, защото това ще доведе до задържане на хората в планината, разкриване на работни места, което пък ще накара и централната власт да влага средства в инфраструктурата. Разбира се не на последно място е и кандидатстването по европейски програми и проекти в тази област, защото те са  фактора за развитието  в публичната сфера. В Смолянско не се наблюдава сериозен приток на чуждестранни инвестиции. Кметовете  се стараят да не повишават местните налози, за да не изгонят и малкото инвеститори, които са в Родопите, а и заради високата безработица и ниските доходи на хората. 

Местните управници на родопските общини, които имат курорти на своя територия, настояват да получават концесии, а не само да  влагат средства в тях.

Общините Девин, Баните и Златоград използват минералната вода за развитието си. Към туризма са основните надежди на хората и очакванията са нов тласък да даде отварянето на пътя през границата с Гърция при Рудозем.

Хората от Родопите искат да има стабилна икономика и работни места, затова и скептично се отнасят към проявилите интерес за дадени инвестиции. В същото време големите мащабни проекти се реализират с години, не стават веднага. По-добре е обаче да има надежда, че нещо ще се случи в региона, отколкото да отчитаме статистиката, че около 2000 души на години напускат Смолянска област. 

Местната власт  трябва да използва всички ресурси и да бъде по-гъвкава, за да привлича чужди и наши инвеститори, защото интересът към Родопите е голям. Даденостите, които имаме, трябва да се използват. 

Перспектива за млади и по –възрастни родопчани е туризмът, включително и този по селата, защото те са желано място за чужденци и хора от цяла България. Надеждите на родителите са, че децата им ще наследят къщите, които са превърнати в хотелски бази. Доста младежи са останали в Смолян по тази причина.

Завършили са висше образование, владеят по два-три западни езика.

Намерили са си работа в  администрацията и помагат в семейния бизнес. Действително и по  различните туристически атракции, скали, пещери, крепости, местности са  необходими хора владеещи чужди езици и екскурзоводи.

Има какво да се желае и какво да се направи, за да  се задържат хората в  Родопите. Единици ентусиасти се мъчат да правят нещо, за да върнат живота в селата. На идеите на младите хора тромавата бюрократична машина по администрациите обяснява как не може да стане, а не какво трябва да се направи, за да се получи. Докато не се събудим от летаргичния сън, че животът в Родопите е на изживяване няма да се оправим. Да се впрегнат  депутати и всички, от които зависи развитието на този край. Има и европейски програми за младежката заетост и програмата за Развитие на планинските райони, в която за съжаление Смолян не попадна, отново заради недомислието на  политиците. Възможностите не са много за хората останали тук. Време няма и трябва да се действа, защото Родопите ще станат пусти – красива природа и обезлюдени къщи. Тогава няма и за какво да обикалят и кой да агитират мераклиите за всякаква власт в страната.

Николай Михайлов, 24smolian.com