Група от няколко пи*легари се качи в автобус и съблече фланелката с инициали на
футболен отбор от гърба на момче. Пред очите на всички пътници. Никой не посмял
да гъкне, единствено някаква жена изразила недоволство, а когато групата си
тръгнала, дала якето на детето си на голото момче.
Това разрази истински бунт на недоволството в социалните
мрежи и медиите.
Гняв срещу постъпката, но не и ярост срещу мълчанието…
***
Родните ученици тръпнат в очакване на Деня на розовата
фланелка, за да си спретнат някакъв флашмоб и да рекат „Не на тормоза в
училище!“. Дали те или даскалите им, е спорен въпрос. Но факт, след който се
изливат из медиите едни снимки на деца в розово облекло.
Идеята за този ден се пръкнала в Канада, където едно дете
отишло на школо с розова фланелка, пък станало обект на подигравки. На
следващия ден ученици в същото даскало влезли в час, също в розово. В знак на
солидарност и някакъв розов протест срещу тормоза.
Тази история се предава всяка година с всяка училищна
информация от Родопите как е минал Денят на розовата фланелка.
Много си падаме по разни дни на нещото си. Умираме от кеф
децата да се облекат като клоуни на Хелоуин, да веят празни тикви; пък като
направят възстановка на баварско предколедно настроение „с греяно вино и
щрудели“ в междучасието…
***
Насилието винаги е съществувало, от зората на човечеството.
И ще приключи заедно с него. Няма изкореняване. Вътрешният плевел, чиято тор е
най-различна.
По-страшно е самото мълчание, тогава, когато трябва да се
действа. Страхът пред налагане на справедливост. Това е част от почвата, в
която насилието се чувства най-комфортно.
Пълен автобус с хора и нито един да не се опълчи на група
хлапета?
Постоянен скок на цените и никакъв елемент от стадото да не
нададе вой?
Ширеща се тотална наглост от страна на шепата силни срещу
морето от слаби и… пак нищо?
Това е по-страшното. Злото може да вирее само когато добрите
не правят нищо.
Не се чудете защо всеки негодяй, издигнал се до някакво
по-високо политическо ниво, започва да се чувства като богоизбран. Защо
наглостта му се изписва на сурата. Щото няма кой да му люсне един в муцуната.
Защото мълчанието и снишаването са отдавна част от политиката на съзнанието.
***
Знаете ли колко добре щяхме да сме ако бяхме общество на
вълци, а не стадо тревопасни? При тези страхотни хищници на върха на йерархията
е най-силният и най-умният. Водачът може да бъде изместен само от още
по-качествен продукт на глутницата. Вълците никога не изоставят малките си,
винаги се грижат за старите и немощни индивиди. Вълкът следва природата си
въпреки всичко и въпреки всички. Той прави винаги това, което е правилно, без
капка страх.
Замислете се сега какво сме ние, и не ли обратното на
глутницата?
***
Нямаме нужда от розови фланелки заради снимките. Има нужда
от това да се рече „Край!“ на мълчанието. Има нужда да се крещи срещу всяка
несправедливост. Независимо дали тя е в автобуса, на улицата, в кабинета, на
„жълтите павета“.
Всичко останало е просто съпричастност към всеобщия страх, и
то за пред камерите, телефоните, фотоапаратите.
Бъдете вълци, не овце.
24smolian.com
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I