Онлайн обучение: Тичане в хола по физическо и… „Блокирах учителката“

-Дъще, как върви онлайн обучението?

- Не знам! Аз моята учителка я блокирах.

-Сине, защо тичаш из стаите.

-Имаме физическо онлайн.

Подобни постове ще срещнете в изобилие в социалната мрежа. Темата с дистанционното обучение отново стана актуална след лятната ваканция и започналия учебен процес. Едно е ясно-пандемията от Ковид-19 няма намерение да приключва, а напротив, задълбочава се. Ясно е и друго-дистанционното обучение все повече ще се налага  и ще става все по-предпочитано. Тенденцията е при установени случаи с коронавирус цели класове да минават на дистационна форма, както се и случва вече. За ужас на учениците и грипните ваканции вече няма да са ваканции, а ще се учи онлайн. Смолянчанин сподели, че и в университетите доста преподаватели предпочитат онлайн лекциите. Дъщеря му повече време е в Смолян отколкото в Пловдивския университет, където учи. Тя била тъжна, че не е сред състудентите си и не в Пловдив, а в Смолян. „Почти 80 на сто от този семестър на дъщеря ми протича онлайн. Не й е лесно, споделя, че не е същото като при прекия контакт с преподавателите. Аз пък трябва да осигуря, като родител, мощен лаптоп и бърз интернет“, споделя родителят.

 

Доста студенти пък приветстват онлайн обучението,

 

защото и изпитите пртичат по същия начин. Споделят, че си намират специалисти по дадените изпити и им изпращат тестовете, те им ги решават, умишлено допускат някоя грешка, после препращат на преподавателите тестовете и хоп-изпитът е изкаран. И при онлайн платформите до тях стои човек, който им подсказва и така минават без да си дават много зор. 

Майка на дете със специални образователни потребности е в ужас от онлайн формата.

 

Проблемите за родители

 

„Синът ми има проблем с концентрацията и за него няма никакъв смисъл от това обучение. Той ми споделя, че нищо не запомня. Често закъснявам за работа, защото влизаме в платформата, той сам не може, но като тръгна на работа не мога да му помагам. Ако спре случайно пък токът, той не може пак да си влезе в платформата пък и да влезе, какъв смисъл като нищо не запомня? За тези дечица хич не е подходящо това обучение. Иначе ползваме ресурсно обучение в Смолян, от което сме много доволни, защото учителка специално се занимава с него по повечето предмети. Сега като има онлайн обучение аз трябва да поема нейната функция. Трудно е и работа, и ангажименти вкъщи, а и на детето трябва да помагам. Този вирус обърна живота ни и наистина нищо не е вече същото“, разказва майката.

Спорен е въпросът и какво онлайн обучение водят децата от малцинствата или от по-малките села. Дали всички имат интернет и лаптопи, защото от телефона не е същото. Има и бедни родители, които нямат средства да плащат интернет, а да купуват лаптопи е изключено.     

„Според мен дистанционната форма е възможна за училищата, но за децата не толкова. Нашата образователна система вече има готовност за нея. Но как ще се приложи дистанционно обучение на ученици в по-малки населени места, където интернетът е слаб, а материалната база не чак толкова добра и как ще реализират преподаване на учебен материал учителите по физическо или изобразително изкуство? А как си представяте онлайн обучение на дете в първи клас, това е мисия невъзможна?“, коментира учителка и допълва, че темата е важна за всички нас и педагози, и родители, и ученици.

 

Загуба на знания, на социалния контакт

 

Родители и ученици също са раздвоени по въпроса дали дистанционното обучение трябва да продължи да се използва като част от учебния процес.

Родители, които са за онлайн обучението изразяват мнение, че не е полезно децата да стоят дълго време с маска, а и не е гаранция, че това би ги предпазило от вируса. Ученици, които са напред в информационните технологии приветстват дистанционната форма. Но най-големият минус е, че децата не могат да общуват помежду си и с учителя. Няма я играта на двора и шумните междучасия. Това е и болката на учениците. Специалистите смятат, че дистанционното обучение не може да замести реалното, но може да го допълни и да даде нови възможности за развитието на обучението.

Във време, в което звънецът не се чува, а голямото междучасие е може би малко по-голямо от обичайното, е нормално да се питаме как учениците могат да останат мотивирани. Ако в този период бъдат затрупани с голям обем материал могат да се демотивират или да изпитат желание да зарежат подготовката напълно.

В настоящите извънредни условия трябва да се примирим, че дистанционното обучение ще е далеч от идеално. Едно е ясно, то ще си остане предизвикателство за ученици, студенти, преподаватели и родители. Ясно е и друго, може би ще дойде време, когато вече няма да се посещават класните стаи и няма да се чува училищният звънец.

Николай Михайлов