Куражлия на градус тегли каруца с тежка орисия

Гроздоберът приключи. Вниманието бе концентрирано върху финалната фаза на селскостопанския сезон. „Гроздовото зърно на тортата“ ще бъде поставено с варенето на ракията. Но за това е още рано. Беритбата и поставянето на джибрите за нашенци е сравнимо с чаената церемония в Далечния изток. Служи за помирение, ритуал при вземане на важни решения, изобщо едно друго ниво на душевност и разум. Разбира се, само като цялостна концентрация върху процеса, не към ефекта върху душевността. Той иде на по-късен етап. И по-скоро притъпява сетивността, но изостря други, на подсъзнателно ниво нещица извътре, разчопля скритото в скрина на душицата, така пазено от чуждия свят същество, което от време на време има нужда да изкрещи.

Гроздоберът е подготовка за битката. Производство като на еликсира на галите, в онази френска анимация, която ще даде силата.

Без ракия и казани, народът ще въстане. Мъдрост от по-нови времена. Високият градус винаги вдига летвата на смелостта. На гордия дух, който инак е смачкан и не прилича на себе си. Но след третата чаша, юмрукът може да пробие и най-злощастното битие. Разбирайте-масата. Защото от Ботевата „Механа“, та до наши дни, куражът все се подгрява със сока на ферментирали плодове.

Никак не буди учудване, че честването на бележитите и героични дати, все се свързва с плюскане и напиване. Гюрултия след втората ракия, може и по някое текме след петата.

После настава тишината. Съдник е махмурлукът, а обвиняемият започва да тегли препълнената каруца на собствената орисия отново. По очуканите друмища на битието си.

Четете по-късно темата на 24smolian.com:

-Мнението е кастрирано, главоболието сигурно

Пастирът е евнух, овцата с махмурлук