Предпразнична дилема: Да оправим главата или да направим главите?

Тръбата бавно се затопля. Ароматът първи стъписва ноздрите, разтваря ги, за да усетят реколтата. Обонянието няма особено време за анализ и характеристика, защото тя потича. Тънка струйка се излива уморено в кофата. Първакът тръгва след час и нещо пламъци. Преизподнята на джибрите, катарзисът на спирт и душевност. Квинтесенцията на почти година труд.

Иначе казано-варенето на ракията. Последната фаза на трудовия сезон за нашенеца…

 

Улавият Хамлет и улавият нашенец

 

„Да бъдеш или не“ звучи като „Ще пиеш или да“. Демек, отказ няма. Правила, етикет, поведение, манталитет. Общото между датския принц и нашенеца е, че и двамата се правят на улави. Но по различни причини. Общо взето докато добият смелост. Единият да си го върне на чичо си, вторият „просто“ докато надвие заобикалящия го свят. Първият вижда духове, за да „влезе в час“, вторият след като вече е праснал няколко часа в питиета с авери. Има нещо гнило в Дания, както и из нашенско. В липсата и урожая от джибри. „Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол“. Теорията на един професионалист в сферата като Хемингуей не бива да бъде поставяна под съмнение. Доброто възпитание поне не го предполага. А при нас „биен елеве*“ елементи по тази тема колкото си искаш.

Но доброто „възпитание в духа на традициите“ води и до онези малки житейски кръстопътища, битийни ситуации, които дават подправките на живота. Малките детайли, които крещят „Живи сте, можете!“. Чрез тях чувстваме, гневим, обичаме, страдаме, радваме се…

 

Годината в един миг

 

Настава време за варене на ракията. След това навлизаме в празничния декември. След нова година, махмурлията януари, постмахмурлията февруари и къмто месец март нашенци ще влязат в обичайния коловоз, лангъркайки се към бленуваното лято, което пък ща окончае въздишките и носталгията по зимата с „баси жегите нетърпими“.

Калейдоскопът на човечеството. Кой както го разбира.

 

Да оправим главата или да направим главите?

 

Но да се върнем към настоящето.

Малка житейска драма. Предпразнична.

Дама, позволила си да се хлъзне леко по уклона на „отчаяните съпруги“. Извън съдържанието на клюкарския сериал, жената просто иска да заложи на красотата.

„Имам час в събота при фризьорката ми. Трябва да гледаш детето“, изрича с едва скрита емоция в гласа съпругата. Погледът й е вперен в тенджерата с почти завираща вода, поставена върху котлона. Очите й се пълнят със сълзи. Бърше ги с ръкав и продължава да реже лука.

„К`о? Кога?“, пита мъжът й, току-що излязъл от банята и все още подръгващ се с едната ръка по гърба.

„В 10 часа“, отговаря жената с насълзения поглед. Гласът отеква из коридора и смразява ушите.

Блицкриг:

-Ама аз съм запазил казан за тогава, за да варя ракията, ма!

-Е, и аз имам час. От седмици чакам.

-Колко време ще те правят, т`ва де, таковата, главата?

-Около 3-4 часа, имам вежди, кичури, това-онова…

-К`ви четири часа, ве, аз за толкова един казан ракия ще сваря! Чуваш ли се какво говориш?!

-Аз кога да си оправя косата?

-Това ли е по-важно или ракията?!

 

Красотата или високият градус

 

Туй е животът, би казал улавият датски принц. Квинтесенцията за него е прахът, но из нашите ширини други мотиви водят философията на индивидите. Пък и „спиртът, който сме изпили, не ще ни позволи да се разложим“. Така, че и темата за пръстта даде фира…

Естествено всичко приключва с консенсус. Просто сменят датите за „глава и коса“.

Мир и разбирателство да има. Европейска работа. И то без, забележете, да има родител 1 и родител 2.

 

Какво е ракия без духа от бидона?

 

Какво е Хамлет без духа на баща си? Нищо, неосъзнал се меланхоличен наследник. А какво е ракия без духа от бидона? Загуба на време или просто алкохолизъм.

Има един продукт, без който българската трапеза през зимата категорично не може! Нещо, което нашенци приготвят от „време оно“. Използва се за салата, за готвене, за силен имунитет, а сокът от него лекува и махмурлук. Да, доброто старо кисело зеле…

Дойде ли Димитровден, всеки започва да вади бидони и да подготвя зелките, които задължително трябва да са български от сорта “Кьосе“ или „Балкан“.

 

Слушай спецовете

 

Най-използваната рецепта е 400 гр. едра сол на 10 литра вода, кочан царевица, хрян и според видния специалист по хранене проф. Байкова - никакъв оцет, за да се запазят полезните млечнокисели бактерии, т.е. естествените пробиотици. Затова киселото мляко плюс киселото зеле са много добри имунопротектори и повишават имунната защита. А във време на пандемия, каквото е днешното…

 

Простите британци просто завиждат

 

Нищо, че през ноември 2019-та британски учени си позволиха да заклеймят традиционния за нашите ширини продукт. Тогава те излязоха със становище, че киселото зеле, киceлoтo млякo, квaceният хляб и други типични бългaрcки прoдукти били вредни, защото ферментиралите храни и напитки можели да предизвикат неприятни странични ефекти и да улеснят размножаването на резистентни на антибиотици бактерии. Проучванията им обаче бързо потънаха във времето, а нашенци продължиха да си кладят зеле. Преди да изникнат подобни абсурдни твърдения, историята е доказала ползите от зелето, расула. За киселото мляко да не говорим.

Отдавна се знае, че зелето и неговият сок имат антисептични и противодействащи на заболяванията свойства, поради наличието на специфични съединения, които активно стимулират храносмилателната система и помагат на тялото да се детоксикира.

 

Зелевият сок помага

 

в лечението на пептични язви, тъй като съдържа аминокиселини. Знае се и че консумацията на зелев сок помага в битката с различни видове рак, а това е благодарение на съединението сулфорафан. Богат е и на полифеноли, освен това се справя чудесно с лечението на астма и бронхит. Подсилва лечебната способност на дихателните пътища, прочиствайки организма от шлаки и токсични отлагания в него. В киселото зеле има и много тартронова киселина, която възпрепятства натрупването на излишно тегло. Съдържа: магнезий, калий, калций, както и известно количество натрий.

И още ред, ред ползи, а най-известната като че ли е борбата с махмурлука. Така, че стане ли ви зелето, хапвайте и пийте расул, в разумни количества разбира се, тъй като в него има и доста сол.

Малките детайли от големия живот.

Наздраве и бъдете здрави!

„Родопи voice“

 

*Bien élevés-добре възпитани (фр)

 

На снимките:

-От багажника на село

-Край казана

-И крайна фаза