Политика, демография, а в селата: How are you, бабо?!

„България предприема комплексни и цялостни мерки за посрещане на демографските предизвикателства в контекста на изпълнението на целите на Стратегия „Европа 2020”. Те се отнасят в стратегически план до реформиране и адаптиране на всички сектори, социални политики и на социалните системи към общите за европейските държави демографски промени...“

Звучи като ала-бала, нали? Думите са на вицепремиера по икономическата и демографската политика.

 

Малко от реалността

 

„В селото ни останаха 250 жители. Това са постоянно живеещите. Около 50 души имаме зад граница. В страни от Западна Европа. Идват си през лятото за един месец и през зимата за толкова. После пак заминават. Тогава се пълни с деца. Радостно е“.

Думите са на кмета на едно родопско село, в периферията. На няколко километра от границата с Гърция. Двулентов път води до там, но граничен пункт няма. Най-вероятно и няма да бъде изграден. Мечтата на местните от десетилетия. Защото селото ще се отвори. Но към момента, просто път към нищото.

Децата на гурбетчиите, които се връщат два пъти годишно, говорят на английски. Превръщат населеното място в едно истинско евроселце. Но за кратко. След това поемат по пътя си през границата. Но онзи, който води към отворените ГКПП.

„Говорят езици, главно на английски, но родителит ги учат на български. От време на време казват по някоя дума, за да шашнат старите. Учат зад граница. Тъжно е, че ги няма, но родителите им избраха по-добрия живот. Повече пари, повече възможности. И така. Ще се връщат още, докато децата не пораснат. После едва ли те самите ще дойдат“, споделят местните.

 

Останалите „живи“

 

Същото се случва в почти всички все още „живи“ села в планината.

„Имаме ток, имаме вода, имаме дърва. Който тръгне обаче, не се връща”-краткият обзор в едно-единствено изречение на битието по селата, направен от управник на населено място с 300 жители в Родопите. Средно по пет семейства напускат населеното място в рамките на година, за същия период от време нови 20 местни жители са станали гастарбайтери, твърди местният кмет.

„Мъжете работят в строителството, жените се занимават с други дейности, децата са записани в училища. Връщат се много рядко. Само за Нова година, байряма, това е”, пък казва кметът на съседното село.

 

Ремонти на къщи и погасяване на кредити

 

Освен да ремонтират и строят къщи, като се завърнат, основна цел на гурбетчиите е да погасяват кредитите си. Младо семейство от Родопите вече трета година е в Лондон и се хвали, че е успяло да погаси заема си от 40 хиляди лв., взет за строеж на къща. Ще поработят още, за да си изкарат пари, защото искат като се роди детето им да не се чудят как да го гледат, а да имат заделени средства.

Село Касъка е едно от местата, където гурбетчиите се връщат и харчат парите си. Добрият стандарт е осигурен от гастарбайтерите, а жителите имат претенции, че живеят като европейци…

 

 „Ферми“ от нашенци зад граница

 

Близо 70% от 600-те работника в английската ферма Оукдън фарм в Кент са родопчани, което прави почти 400 човека от всички, посочва мениджърът на фермата. Родопчанин, родом от Доспатско. По-голямата част от работещите са записани по препоръка на свои приятели и роднини, които вече са работили във фермата.

Най-трудно за гурбетчиите е преди самото заминаване, когато трябва да се разделят със семействата и децата си за период от 6 месеца. Иначе са свикнали на селскостопанска работа и тя не може да ги уплаши, напротив – мотивира ги да показват по-добри резултати, а и със сигурност доброто възнаграждение ги стимулира…

 

По-зле от 1951-ва година?!

 

8 805 души са напуснали страната от началото на тази година до първите дни на декември. Това отчита Департаментът по икономически и социални въпроси към ООН.

За същия период в България са се родили 60 670 деца. Починалите за това време обаче са 97 303. Популацията в страната ни е формирана с обратен знак, след който е цифрата от 45 438.

По брой на населението през 2020-та сме по-зле отколкото през 1951-ва година, когато в България е имало малко над 7 000 000 души. Според информационния брояч и анализ на ООН, страната ни към момента е с население от 6 880 058 души. Най-голям пик по този показател е бил през 86-а година на миналия век, когато населението на България достига близо 9 млн. души…

 

Пътят

 

Дете, отгледано от бабата. Възрастният родител обаче заминава с него в търсене на по-висок жизнен стандарт във Франция. Баба и внуче вече са установени в Орлеан, където пък живее синът на жената от Кърджалийско. Социалните още през 2016 година са настанили детето в семейството на бабата, поради невъзможност на майката да полага грижи за него….

Една история от Родопите, а такива вече са безброй. Хиляди семейства живеят разделени заради гурбета, стотици пък се изнесоха от региона към Западна Европа.

 

Една полурухнала сграда

 

В нея срещаме магаре. Влязло на сянка. Един от малцината останали местни жители в родопското село, нейде хвърлено из баирите край Момчилград, казва, че това е сградата на училището. По негово време е било школо. Сега са само останки. Около двадесетина деца са били в единствената класна стая. Спомня си строгостта на учителката. Сега вече няма никого. Само спомени. Хората отдавна са заминали, някъде надалеч. Изброява различни държави. На третата спира. „Много са“, казва и слага края на разговора. Той е останал. С него споменът за много деца ще изчезне. Завинаги.

 

Малко политика

 

„България е първата държава-членка на Европейския съюз с разработени и приети от Министерския съвет дългосрочни, комплексни стратегически документи в отговор на демографските промени, а именно – две издания на Национална стратегия за демографско развитие на населението…“.

Пак думи на онзи вицепремиер, дето отговаря да не изчезнем от територията на страната съвсем. Пак ала-бала. Щяло да има „две издания“ на нещо си. И това ще реши проблемите?

Един съвет. Направете ги тези издания в някое от тези села. Произволно. Отворете картата, харесайте по име и се тупнете всички на изданието на мегдана в селото. Огледайте се, чуйте хората и ще разберете доста, доста неща. Само дето може да попаднете и на напълно обезлюдено село.

Всичко останало е ала-бала.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Йълмаз все едно казва: „Сам съм, но не ми пука! Сам съм, но притежавам цялата планина и свобода“

-Ремонт на покрива на бащината къща след гурбет

-Път към границата, но ГКПП няма. Път за никъде