Страстите съвременни: По-добре без храна, отколкото без телефон!

Модерна приказка – дядо вади внучка от нета, нов прочит на известната приказка „Дядо и ряпа“. Този пост обикаля социалните мрежи и колкото да ни е смешно, толкова е и тъжно. Не само децата са ни обсебени от интернет, а и възрастните.Живеем повече онлайн, отколкото офлайн.

Смартфонът стана най-желан и удобен за комуникация. С него можеш да бъдеш навсякъде и по всяко време да се информираш какво се случва, кой ти е писал. „Не мога да си представя живота без мобилния телефон”, споделя тийнейджърка.

 Перипетиите на тийнейджърката

 „Наскоро изтеглих едно приложение и смартфонът ми спря да работи заради вирус. Бях на море в Лозенец и изпаднах в ужас дали ще намеря специалист, който да ми го оправи. В Смолян е лесно, но в това село едва ли има специалисти. Буквално изпаднах в истерия, започнах да плача. Приятелите ми ме успокоиха, че ще се обадят на родителите ми, защото ще се притеснят като телефонът ми дава, че е изключен. Честно казано това не ме притесни толкова колкото, че няма да ползвам фейса, инстаграм, вайбър и месинджър. Зарязах всички и тръгнах от магазин на магазин и от заведение в заведение да питам дали някой може да ми оправи телефона. Нищо друго не ме интересуваше. След около два часа намерих човек, който се обади на друг и каза програма, с която да се изчисти вируса и телефонът да започне да  работи. 50 лв. ми струваше това, но с удоволствие и без да се замисля ги дадох. Важното беше, че имам работещо устройство, а това че парите ми бяха изчислени ден за ден не ме интересуваше, щях да се лиша от храна и цигари, но важното беше, че смартфонът ми работи“, сподели тийнейджърката.

Може би много от нас ще се познаят във въпросния случай и никой няма да „осъди“ младата дама. Дори за миг не можем да си представим живота си без технологиите. Доста често казваме „искам някъде, където няма интернет, няма да влизам два часа в мрежата“, но не можем да издържим и пак влизаме. 

 Идиотски постъпки

 Всички сме чували, особено в последно време, за някои игри и приложения, които тласкат децата да правят неща, завършващи с фатален край за тях. В Тик-ток имаше опасна игра, караща хлапета да лягат на пешеходна пътека, за да се изпробвали бързината и реакцията на шофьорите. Страшно е да си го помислиш само, но някои деца го бяха направили и се намеси полицията.

За тях не е малък рискът в интернет пространството – там има хора с нечисти намерения, чиято цел е да се възползват както от децата, така и от всеки, който попадне в капана им.

Вследствие на дигитализацията сме свидетели и участници в огромни промени, които засягат всяка част от нашия живот.

Понякога сме толкова уморени или обсебени от ежедневните трудности и проблеми, че търсим минута спокойствие – да останем насаме със себе си. В такива моменти сме склонни да „връчим” телефон или таблет на детето, за да си осигурим спокойствието. Установявайки, че този „трик” работи, все по-често пристъпваме към него, докато един ден разбираме, че детето е „обсебено” от телефона или таблета. Родители на малки деца казват „работи с телефона перфектно, все едно е родено с възможности да разпознава веднага технологиите“. 

И възрастни, и деца, без да се усещаме сме буквално зомбирани, гледайки телефоните си.

Обичайна е гледката, когато влезеш в заведение и видиш всички гледат и чатят по смартфоните си. Уж са заедно, ама не. Всеки се е вглъбил и не общува с човека, с когото уж е излезнал да се види. Същото е по-спирки, на опашки, по обществени места, по домовете ни, навсякъде. 

 

Ние сме само в мрежата, не можем без нея.

 Така сме се зарибили да бъдем информирани нонстоп, че правейки нещо хвърляме един поглед и на телефона. Интернет промени и продължава да променя живота ни.

Не можем да живеем вече и без Фейсбук. Той ни промени така, както променя голямата любов. И вече не сме същите. Приемаме непознати за приятели, споделяме с тях лични неща, обикваме ги, липсват ни, чакаме съобщенията им и електронните им целувки и си пийваме питие или кафе в зависимост от часа. Но сами, пред екрана. Смеем се сами, плачем сами. После блокираме „приятеля", който ни е наранил или ядосал, без никога да сме го виждали. А нищо не губим, просто се разочароваме. Много често пък заради неповторимата романтика онлайн, много дами споделят, че не искат среща на живо, защото пак ще се стигне до битовизма и мъжът пак ще ги разочарова. По-добре малко романтика и разтоварване в мрежата, защото другото – битовото си чака.

Мъже пък споделят, че се спестяват пари от чата при свалка с дами онлайн. Не плащат вечери, подаръци, стаи за хотели, а пращат наволя снимки, емотикони с целувки и др., за да облъчат жената отсреща. Не липсват и разочарования. Има такива, които слагат превъзходни снимки, крият годините си, пола, семейното си положение и зарибяват наивници или наивнички.

В социалната мрежа вървят дискусии, вихрят се словесни войни, споделят се радости и неволи. Всички политици вече си имат личен или служебен профил, който използват за източник на официални съобщения.

Във фейсбук търсим изчезнали хора, събираме средства за благотворителност, купуваме, продаваме, споделяме щастливи и нещастни събития, предупреждаваме за опасни стоки. По даден проблем се правят най-различни групи, търсейки  съмишленици.   

Най-лесно може да ти се отговори на сигнала или питането, ако го напишеш на профилите на кмет, областен или друг началник, който е отговорен за даден проблем.

 Подават се сигнали, мнения, препоръки и снимков материал.

 С помощта на социалните мрежи намерихме изгубени във времето приятели, намерихме нови и непознати, срещнахме любовта, информирахме се за неправдите по цял свят и най-важното, комуникираме помежду си, също така се „опарихме” от афиширани снимки, статуси, измами и др. Пак наскоро беше оповестено, че семейства се развеждат заради Фейсбук, стават и убийства заради непоказани съобщения от жените на мъжете си. 

Часовете, прекарани в интернет, натоварват изключително много нашата психика и мозъка ни, предупреждават психолозите. Това се отразява на паметта ни и биха могли да се получат много сериозни проблеми. Ако се забележат, би трябвало да се направи консултация със специалист. Интернет е едновременно нещо хубаво и нещо опасно.

 Той е опасен

 от гледна точка на това, че можем да загубим представа за реалността и това, което наистина се случва около нас. Много е важно да запазим вътрешната си критичност към всичко, което се случва. Хората вече почти не звънят по телефона, а използват чатовете в социалните мрежи. Има голяма вероятност киберзависимите да не осъзнават, че са пристрастени, защото вече всички хора го правят и това се е превърнало в нещо нормално.

Бедни сме, за да си позволим екскурзии, посещения на екзотични места, да съберем близки или любими на вечеря, но пък за 10-15 лв. на месец имаш интернет нонстоп. Никой не знае какво е в къщата ти, имаш ли храна, сам ли си или не – в мрежата предлагаш най-доброто от себе си и за миг се чувстваш значим, че коментираш, че някой ти отговаря. Психиатри казват, че от постовете на един човек веднага могат да направят анализ на неговата душевност. Може би не е необходимо да си и психиатър вече, за да разбереш всеки как се чувства, какво му липсва, от какво се възмущава.

Интернет е сбор от самота, но и илюзия, с която живееш известно време. Така казват хората и бързат да влезнат в мрежата, защото животът онлайн продължава и няма да спре.

Николай Михайлов, 24smolian.com