Понякога е много весело в Родопите. Уникална планина с още по-уникални образи из нея. Дори и добитъкът, който на свобода се разхожда из градовете. Забавно става и от употребата на високоградусови напитки, а изпълненията след тях - за Гинес.

Тук дори и хайваните могат да се алкохолизират. Като едни магарета, които закусват с джибри в квартал на един родопски град. Местен жител ги изхвърлил встрани от контейнер, предлагайки празнична софра на добичетата…

 

Ронкане, после стискане, усукване, неистови усилия…

 

… да се изцеди и последната капка. Ръцете болят, но волята е непреклонна по дългия път към… казана.

Какво ли не се причинява на гроздовите зърна преди да се превърнат в ракия. А каква мъка е след това. Запечена, през тънката тръба, докато шурне в кофата с истинския градус, който ще кали душата на нашенеца.

Джибрите отдавна паднаха и окрилиха мечтите на отрудения родопчанин. Изтискват се и поемат по сокака на „спасението“…

 


В страната каквото и да се случи,

 

то нашенци ще го изтърпят. Научно доказано във времето. Прагът на търпимост е обратно пропорционален на размера на заплати и пенсии. Достига височината на планина от фекалии, образувана от неистовото напъване на всички сортове политици в опитите им за реформи. И ефектът е нулев. Защото дори тя да надмине Мусала, търпението на нашенеца ще е достатъчно, за да хване най-здравата коричка, а след това измитането ще е невъзможно. Но пък ще си имаме още един връх за гордост, отглеждан с овча любвеобилност.

Всякакви експерименти, били те политически или социално-икономически, биват преглъщани от нашенеца. Перестройки много, но продължава да държи. Консервирал е търпението си като буркан с туршия. Ала инак мрази всичко-от комшиите, през политиците та до чешмяната вода. Преглъща ги на хапки с домашна ракия, а високият градус винаги го държи в боеспособно положение, поне в кръчмата, вилата, пред телевизора.

 

***

 

Нашенецът е като онзи ирландец от вица, който се удавил в казана с бира в пивоварната, ама… три пъти излизал преди това да пикае. Родният казан е меден и никой не иска да го напусне. Той го отбранява от всички злини. Избива микробите и хигиенизира всяка ежедневна порция мизерия, която присъства в битието му. Казанът е крепост. Течността от него излиза с мъка и се поглъща с радост. Тя разпалва духа му, гневи го, извайва поведението му като скулптор…

Нашенецът може да изтърпи всичко, но без ракия и казани, народът просто ще… въстане.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

 

Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I