„Той ме бие, защото ме обича!“: Домашното насилие и „богатите“ клюкарки

„Той ме бие, защото ме обича!“. Тъпоумното обяснение пред собствената подчинена съвест на насилието у дома.

Сега едно друго:

„Над една трета от българите са ставали свидетели на домашно насилие, пандемията е повишила случаите. Икономическият и социален съвет организира онлайн дискусия за превенция и борба с насилието над жени на тема***. Дискусията се осъществи по предложение на женските организации, които членуват в съвета. Това са…“

И следва половин страница изброяване на всякакви членове, организации, сдружения. Обикновено с по 10 души в тях. Я ги има, я ги няма на събрания.

Такъв напън в последно време, не е истина.

 

Като за кебапчета на предизборен митинг

 

Загриженост отвсякъде. Фондации, организации, центрове за изследвания и прочие.

Толкова много НПО за лапачка не помни историята. Надминаха и партизаните след 9-и.

„Новото нормално“ след COVID-19 и отражението му върху живота и работата на жените“ беше темата… Общият извод от проучването е, че се наблюдава повишаване на случаите на домашно насилие вследствие на пандемията…“

Добър ден за последното. За предните, сори, ама само изброяване на сдружения и тем подобни. Нито един пример. Нито една цифра. Толкова много напъни за изтъкване, за преразказ имената на участващи, а нищо конкретно. Извинявайте, но звучи несериозно. Който и журналист да „барнете“, ще ви изброи поне десет ужасяващи случаи на домашно насилие и последиците от това. Истински. Отразявани и вклинявайки се в съзнанието на описващия ги.

А, какво правите вие, сдружения, организации, НПО, НСО, НБО или както там се наричате? Форуми разни?

Колко се свързаха с вас по телефоните, на колко помогнахте?

Защото, прощавайте, но всичко изглежда като оправдание на едни средства, които се леят като ручей, ама… на Пена пак й зашиха шамарите.

 

Важно им е да ги видят

 

„От година и половина в министерство  на правосъдието отлежава проект за промени в закона за домашното насилие“, обясни на форум Диана Ковачева, омбудсман на Република България. Според нея подобни дискусии са от изключително значение за решаване на проблемите и предложи да бъде подготвена и изпратена декларация към новите управляващи“.

Цитат от друг подобен форум.

Във всички такива мероприятия присъстват едни много имена. На всички участници в събитието, шефове, координатори и тем подобни. И нито един пример, нито една цифра. Нито един, на когото е помогнато. И все тези форуми с неистово желание за отразяване.

Защо? Жертвите или „форумните защитници“ са важни?

Неправителствени организации с неясно финансиране. Бол.

 

Като комшийките клюкарки, дето имената им най-важни

 

Един пример от планината. Едно дете било насилвано от години. Баща му се възползвал, когато то идвало до дома му за издръжката. Комшиите поназнайвали, ама си мълчали. И когато става нетърпимо и родителят е арестуван, всички се оказват съучастници. Но преди това-мълчание. Щото „да не излагали региона, общността“. После една клюкарка рекла в репортажа „Името правилно да ми запишете“.

Та, работата на организацийките е същата. Имената важни, медийното отразяване също. Пък същността, жертвите… Тях, без тях. Те са просто мотив за финансиране.

Така излиза.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com