Тома Белев, МОСВ: Санкции за замърсителя, но и ще възстановява щетите!

Лесовъд по образование, по призвание-природозащитник. Това е Тома Белев, новият заместник министър на едно от най-важните ведомства-това на околната среда и водите. Част от „родопския екип“, който пое МОСВ. В него влизат маданчанин и двама кърджалийци. Целите-как да опазим природата и да печелим от нея, без да я „раняваме“.

Разговор за замърсителите, които „минават между капките“, за санкциите, които ще се налагат, в интервю на Тома Белев специално за 24smolian.com:

 -Основен поминък в Родопите са горското стопанство, рудодобивът, текстилната, хранително-вкусовата промишленост и туризмът - как вървят ръка за ръка, къде ще са приоритетите в контекста на опазване на околната среда?

-Зелената сделка, която е политическата програма на Европейския съюз през следващото десетилетие, създава много възможности за устойчиво развитие на тези сектори, осигурява голям финансов ресурс, но и създава големи предизвикателства.

Вашите читатели си спомнят как у нас десетилетие се натякваше как Натура 2000 била прекалено голяма и заемала една трета от България. Е, сега това е национална цел за всички страни членки и ние в България сме я постигнали вече. Друга цел е опазването на девствените гори на Европа. И при нея България има вече успехи – 10% от нашите гори в Натура 2000 са защитени още от 2016 г. като гори във фаза на старост и тази инициатива  даже донесе на страната ни през миналата година Европейската награда Натура 2000. Все още обаче не сме идентифицирали и защитили всички девствени гори извън мрежата Натура и това ще е национална задача за следващите години. ЕС си поставя за цел възстановяване и опазване на 25 000 километра реки. В България, за разлика от други държави членки, нямаме действия за защита и възстановяване на реки и ще трябва да се научим да го правим. И защо това да не е например в Родопите? Ние тук имаме много красиви и почти незасегнати речни участъци, край част от тях имаме даже туристическа инфраструктура и те са много подходящи за подобна инициатива.

Европейският зелен пакт залага развитието на Съюза към чист въздух, чиста вода, здрави почви и биологично разнообразие, санирани енергийно ефективни сгради, здравословна храна на достъпни цени, повече обществен транспорт, по-чиста енергия и авангардни иновации в областта на чистите технологии, по-трайни продукти, които могат да бъдат ремонтирани, рециклирани и повторно използвани, ориентирани към бъдещето работни места и обучение за придобиване на уменията, необходими за прехода и устойчива и конкурентоспособна в световен мащаб промишленост. Тези цели са постижими в икономиката на Родопите и ние имаме добри примери и в горското стопанство, рудодобива, хранителната промишленост и туризма, с които може да се гордеем. Сега е момента, когато има налични средства, тези примери да се разпространят и техният опит да се разпростре в целите отрасли.

 

-През годините се прокрадваше мнението, че големите компании винаги „минават между капките“, когато трябва да бъдат санкционирани за причинено замърсяване. Какво смятате по този въпрос?

-Разликата с предишното управление в областта на околната среда е върховенството на закона, т.е. закони, които важат за всички – и за Иван, и за Хасан, и за Авраам, и за малки, и за големи, и за държавата. Колкото си по-голям в икономиката, толкова по-голяма отговорност имаш, това важи и за големите компании.

Мисля, че всъщност големият проблем не е в това, че големите компании са минавали „между капките“ досега, а това, че всички са минавали между тях – имаме си закони, но част от тях много рядко са прилагани. Например законът за отговорността за причинени екологични щети, който е в основата на европейския принцип „Замърсителят плаща“, не е приложен нито веднъж от приемането му през 2008 г. Това означава, че са налагани санкции за замърсяване и нарушения, но нито един замърсител не е платил за отстраняване на щетите от неговото замърсяване или увреждане, а това, повярвайте ми, е многократно по-скъпо от санкциите. И това ще се промени – в споразумението за съвместно управление се съгласихме, че контролните органи ще трябва с всяко административно наказателно производство за околна среда служебно да се произнасят дали има екологични щети и освен глоби и санкции, причинителят да трябва да отстрани последиците от нарушението си.

 

-Опасните пестициди, съхранявани в Смолянско. Каква е тяхната съдба към момента? 15 тона имаше край село Търън…

-В национален мащаб 4/5 от количествата стари и опасни пестициди в публичните хранилища бяха унищожени в чужбина през последните седем години благодарение на финансовата помощ на Конфедерация Швейцария. Тази година ще се договаря новата българо-швейцарска програма и унищожаването на пестицидите е възможна опция, но при съвместно финансиране на дейността. Независимо от източника на средствата обаче, тези опасни отрови ще трябва да бъдат унищожени и това ще е един от нашите приоритети.

 

-Как могат да се ограничат наводненията-наистина почистване на речните корита, намаляване сечта в горите?

-Във Вашия въпрос е и отговорът. Няма по-добър начин на предпазване от наводнения от залесени водосбори и проточни речни корита. Но трябва да направя една уговорка – до момента прочистването на коритата се използваше за безплатна експлоатация на баластра и добив на дървесина и това доведе до доста разрушена инфраструктура. Заради преексплоатация на пясък и баластра се оголиха основите на мостове, смъкна се подпочвеното ниво на водата в крайбрежните райони и това доведе до слягане на земи и увреждания на сгради. Изсичането на крайречна дървесна растителност, вместо почистване на падналите или изкоренени дървета, отприщи ерозия и някои пътища и защитени съоръжение бяха унищожени от реките защото липсваше защитата на дърветата и тяхната коренова система. Т.е. под формата на защитни дейности всъщност на доста места се вършеха увреждащи и застрашаващи мероприятия. В момента тече политическа дискусия дали областните управи са най-добрият организатор за  мерките против наводненията или с това трябва да се заемат специализирани държавни предприятия като Напоителни системи или държавните горски предприятия. В момента тече и процес по изготвяне на  плановете за управление на риска от наводнения и апелирам всеки, който се интересува от темата, да се включи в него със становище.

 

-Какво е мястото на обществеността в управлението на околната среда?

-Европейските политики за околна среда от самото създаване на Съюза са основани на информиране и включването на гражданите. Всъщност, не мисля, че има друга политика, която да гарантира толкова дълбоко гражданското участие. Няма процедура по околна среда, в която гражданите да не могат да си кажат мнението и да изискат то да бъде отчетено. Толкова са много възможностите, че човек трудно може да проследи и да участва във всички, които касаят най-близката му среда за обитание. Това пренасищане понякога довежда до отказ от участие. Като общински съветник и лесовъд отидох на обсъждането на горскостопанския план на общинските гори на София – в залата бяхме двама участници и шест от екипа на плана. Явно е, че човек не може да следи всички регистри и страници на институциите, които го канят „Участвайте, участвайте, участвайте“. В програмата ни е включена задачата да се организират регистрите на процедурите така, че да може да се направи предварителна заявка за интерес по ключова дума и географска област, по която системата да изпраща на електронната ви поща информация за откритите процедури. Например да заявя, че се интересувам от процедурите за горите в община Доспат, строителството в село Павелско и управлението на водите на Чая и да получавам информация на пощата си, когато започне някаква процедура по тези теми и на тези места. Подобна система работи в дирекция „Архитектура и градоустройство“ в София и е много полезна в морето от информация и възможности.

24smolian.com