Общество в шише: Купува дрога от храма, пие водка докато върви

-Бачкаш ли, скапаняк?

-Дааа, к`во да пра`я…

Чат между двама млади мъже. След като си тръгва от работа, бачкащият решава да изпие пътьом две бири. После си купува бутилка водка и тръгва към дома си. Отбива се и до местна джамия. Край храма по пейките по цял ден висели „безработни роми“, които продавали канабис. Почти през ден си купувал от тях. Взел си две „топчета“ за 30 лева и продължил. Върви и си пие в движение от бутилката. Когато я преполовил го спрели полицаи. „Бях вече толкова пиян, че си изтървах тревата“, разказва мъжът по-късно в съда. Както и какви ги върши след работа.

Случка от град в Родопите. Един малък пример за тоталната деградация на едно общество. Хора на помощи продават дрога край храм, бачкатор пък дори няма търпение да се прибере и да седне на маса като „бял човек“, а се налива с алкохол вървейки. Като се прибере ще се и надруса. Този път обаче полицаите му развалили програмата…

 

В безтегловност

 

Общество в безтегловност. Някакъв свободен полет към бездната, но в забавен кадър. За да не се почувства скоростта. До това положение стигнахме със задружни усилия. Счупихме всички стълбове на нормалността и всичко се стовари върху главите ни. Някои дори не го усетиха. Чу се само ударът на кухо. В редките моменти на прозрение може би ще осъзнаят, че пътят свършва, в скалата. Но и това е въпрос на сажди, които ще останат след пожара на деградацията.

Защитни реакции това общество няма. То е с разбит имунитет, а никой не се оглежда за ваксини.

И поради тази причина абсурдите стават ежедневие.

„Въпросния ден носех марихуаната за лична употреба. Слагах я в листче, имам предвид листче за пушене – добавя се тютюн и картонче, свива се и се пуши. От едно топче правех една цигара. 1 грам слагах. Това е доста силно, ама... Имало е случаи да деля и този грам на няколко цигари…“, обяснява се в съда младият мъж.

„Бачкаш ли, скапаняк?“.

 

***

Пазарен ден в едно родопско село. Народ колкото си искаш. Търговците мрънкат, че няма оборот. Хората недоволни-всичко е поскъпнало. Начумерени физиономии.

Калабалък на унилите лица, извадка от класацията за щастие. Попитани какво им липсва, отговорът е-пари.

Мангизите като осъзнаване на битието. Навред собственици на нискоинтелектуална собственост. Все са важни парите. Те определят щастието и нещастието.

Не подредбата на приоритетите. А най-важният е май семейството, нали?

В същото това село разказват за десетки загинали гурбетчии. Работещи до откат и починали при инциденти на работните места. После роднините да му мислят как да връщат телата.

И като се замислим за ежедневието на нашенци. То не е по-различно от това на крайния продукт на стремленията им. Тоест, зависи от мястото и питиетата. Богаташите го правят със скъпа марка в ръце и с хубав изглед, а бедняците на съвсем различни, странни места. Ефектът обаче е един и същ. Както и махмурлукът…

 

***

Ранна утрин в родопския град. Пред входа на жилищен блок е намерено тялото на мъж, в безпомощно състояние. Потрошен зверски. Дори и свестен, той е неадекватен и не може да обясни точно какво му се е случило.

Пък то е следното.

Трима авери се събират вечерта в жилище на третия етаж в блока. Започва се едно здраво пиене, до откат. Двама заспиват, пък третият тръгва нанякъде. Обаче ги заключва отвън.

В един момент бъдещият потрошен се събужда и решава, че е време да си тръгне. Не може обаче да отвори вратата. Търси други изходи и достига до терасата. Спиртът е издухал от главата спомена, че се намира на третия етаж и… Човекът просто пада върху плочките.

Спящият горе и той не успял да обясни как точно е преминала вечерта.

Социум, който опира до няколко души, другари по чашка, а вечерите с пиячка до ушите е превърната в ежедневие.

Пробойните в душевността пораждат и дупки в обществото. Странни решения, плод на недоимък, недообразованост и липса на всякакви стремления.

 

След работа – в хоремага

 

Кварталните магазини в родопските градове са се превърнали в хоремаци. Магазин, ресторант, има време и за хотел. Маси край тях, пък може и направо върху празни каси. Всяка вечер са пълни с народ. Хора, които все още не са се прибрали в домовете си след работа. Първо се отбиват там. Бира, патрончета, нарязан салам в опаковъчна хартия. Или пък направо нагризан кренвирш в едната ръка. И разговори. Докато затвори търговският обект. Едва след това прибиране и… каквото там се случва при жените. На другия ден на работа и след нея-същото.

 

Пък може и…

 

Съседи се събират в мазе, напиват се здравата, а после никой не помни как се е стигнало до рана по лицето и кръв навсякъде. Двамата авери така и не успели да дадат смислено обяснение на отзовали се на сигнал полицейски служители. В него се посочвало за наръган човек в близост до блок в родопски град. Пристигналите на място униформени заварили двама клатушкащи се мъже до панелната кооперация. Единият подпирал другия, чието лице било обляно в кръв, имал и прорезна рана.

Двамата обяснили, че се събрали в мазето, за да… пият. Раненият бил откаран в Спешна помощ, а собственикът на избата показал на полицаите мястото си за питеен отдих и вероятно-бягство от жените. В мазето имало маса, върху нея малко ножче, както и множество следи от кръв.

Имало и трети авер, но си тръгнал по-рано.

Такава е тя, нашенската. Дори мазето се оказва кръчма.

 

Пиян и улично куче – вечна дружба

 

Сигнал до Спешна помощ заради припаднал мъж на малка уличка в града. Медиците идват и… не могат да доближат човека в безпомощно състояние. До него се е сгушило огромно улично куче. И екипът не смее да припари. В този момент зверски пияният се разбужда и пробва да стане. Безуспешно. Песът до него стои и го гледа с любов. Пак пробва, пак не става. Накрая просто прегръща кучето и се унася в алкохолна дрямка с него.

Надушват се самотниците, за които улицата вече е всичко.

 

През деня в завода, вечер – с хероина

 

Цял ден бичи в завода, а вечер… Вечер просто прави още пари. Като продава хероин. Случка от родопския град. Млад мъж си заработва с дрога, а предприятието, в което е служител, се хвали с едни от най-високите заплати.

Само хвалби.

Дилърът на най-страшната дрога дори не си прави труда да върти сделките някъде на по-такова място. Напротив. Мързи го да излезе и вика клиентите си да му дойдат на вратата. Дори им звънял, за да ги провери, дали не са свършили предишното количество. Напомня. Бизнесмен.

И така, докато не бе спипан, а цялата му дейност бе подробно споделена от него пред съда.

Заводът остана без още един служител. Затворът пък се сдоби с още един обитател.

 

***

„Завършил съм 12 клас. „Туризъм“, обяснява онзи с водката. Който смъква половин бутилка само докато се прибере до дома си.

Общество в шише с черен етикет. 32-годишно. Точно толкова време трябваше, за да отлежи истинската деградация.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Няма спасение дори с медици

-Така се бачка по пазарите, дори на колене

-Други в творческа възраст