„Потребителската кошница“ се побира в един джоб

24smolian.com/Общество/Регион

Правителството падна, вотът на недоверие мина. Какво ще промени това живота на родопчанина? По всичко личи, че пак ще има избори. За близо три години през  какво ли не преминахме. Тотално затваряне по къщите, загуба на близки и работни места, мизерия, има ковид, няма ковид, несигурност относно ваксините, онлайн обучение на студенти и ученици, чудовищна инфлация и разбира се кредити и други сметки, които не чакат. Потребителската кошница е вече толкова малка, че може да се побере в един джоб, с тъжна ирония коментират хората. Цените на основните хранителни продукти всеки ден са различни, а заплатите не мърдат. Увеличена е минималната, но инфлацията отдавна я е „изяла“. Същото е и с пенсиите. На фона на всичко това ни занимават с политически и любовни интриги по върховете.

 

От ден за ден

 

Казано накратко, пак ще се занимаваме с оцеляването ни. Ние все оцеляваме, целият ни живот е оцеляване от зима до зима, от година до година, а сега от ден за ден.  Така сме свикнали, а и не реагираме по никакъв начин. Единствено в социалната мрежа псуваме политиците, коментираме и ако някой чете коментарите има чувството, че скоро ще избухне гражданско недоволство. Но не е така, след като си начешат крастата, както се казва, с виртуални опоненти и след една ракия вкъщи пак се връщат към реалността- сметки, кредити, войната в Украйна, скъпото гориво, ковида. Нищо чудно през есента да ни спретнат някой нов щам, за да е пълна лудницата, коментират хората. 

 

„Дъното сме ние“

 

Разделени сме тотално, а и не виждаме изход. Едни подкрепят правителството, други –не. Карат се в социалните мрежи, обиждат се и толкова. Други са категорични, че няма лидери, нови лица, в които да припознаят читави хора, които да ни управляват.

„И да има избори горе-долу резултатите ще са същите и пак нищо. Всеки народ заслужава управниците си. Те са отражение на народа, който ги е избрал. Затова не мога да си обясня възмущението на някои, че специално тези управляващи са дъното, до което сме стигнали. Дъното сме ние, избирателите и тези, които не гласуват. Тотална простотия, некадърност и шуробаджанащина цари навсякъде. Нямам надежда, че в България нещо може да се промени към по-добро и да изберем правителство, което наистина да мисли за хората“, коментира 38-годишен мъж обстановката в държавата.

„Абе, един кандидат-депутат не видях да се вози на автобус, да влезе в магазин, да види как хората си броят стотинките за хляб и мляко, да отиде на касите в Пощата, когато се плаща токът, особено зимните месеци, и да види лицата на хората в прединфарктно състояние. За тях, ние, простолюдието, сме важни само като има избори. Популисти. И да гласувам, и да не гласувам, нищо няма да се промени”, гневно коментира  62-годишна жена.      

 

Скандалите между политиците не секват,

 

но хората знаят, че те сами трябва да търсят варианти. Скандалите не плащат сметките, не пълнят хладилника, затова всеки сам трябва да се оправя. Политиците ни са за многократна употреба. Дори няма как да броим техните превъплъщения и „употреби” в името на властта. В медиите продължават да се изявяват  лица и гласове на хора, използвани активно както в годините на развития социализъм, така и през демокрацията. Тези хора са готови в името на властта и парите да бъдат употребявани от всеки, който ги наеме. Видяхме и как се пазаруват депутати. Най-странното е, че „напазаруваните“ използват децата си. Искали да ги погледнат честно в очите. Пълен цинизъм. Това тотално отврати още повече хората. Може би и това е дъното на политическата ни система.

Повечето от хората търсят варианти да подпомогнат продънените си семейни бюджети като работят сезонна работа по морето, но заради скъпотията и отворените граници се очаква не много силен сезон. Други сериозно замислят да отидат в чужбина.

„България е прекрасна страна, но не може да случи на управници, които да не крадат и да мислят за хората. Предполагах, че за децата ми животът ще бъде по-хубав, но сега тотално съм разочарована и ще ходя с тях в чужбина да работим. Няма смисъл да се мъчим тук. Като нямаш елементарни средства за издръжка ставаш агресивен, злобен и си го изкарваш на най-близките хора“, споделя родопчанка, която стяга куфарите за гурбет в чужбина. 

И така оцеляването продължава в условията на несигурна политическа обстановка, война, безпаричие, несигурност  и чудовищна инфлация. И който оцелее, оцелее…

Николай Михайлов, 24smolian.com