600 лева в кръчма, но друго си е „държавен метач“

Ниски заплати, липса на стимул, кадри няма

Николай Михайлов/24smolian.com/Общество

Безсмъртният Елин Пелин казва: „Трезвият български народ пие и чака, забравил какво чака“. Чака да стане милионер от игрите на щастието, чака без да работи да получава голяма заплата, чака някой друг да му изчисти снега пред къщата, визуализира богатство от книгите за личностно развитие,  изобщо чака някой друг да му свърши работата. Чакането е съпроводено с недоволство срещу всичко. Недоволни сме от миналото, недоволни сме от промените, от съседа, от инфраструктурата, от управляващите, от здравната каса, от полицията, от себе си. Може би има защо да сме недоволни. Държавата ни съвсем не е пример за подражание, но когато има нещо, от което си недоволен - пребори го, промени го, направи го по-добро. Но, не, има друг вариант как да прецакаш държавата,системата или как да мечтаеш да станеш богат.

„От държавната работа по-хубаво няма“

Собственици на заведения в Смолян търсят работници за кухня и обслужващ персонал, но няма желаещи. Заплати от 600 лв. не удовлетворяват хората, пък и няма далавера нещо да забършат. За хората без препитание най-желани си остават програмите за временна заетост. Те са желани и от тарикатите, които са свикнали да не полагат много труд.  Относително е колко работа ще свършиш, но пък заплатата ще си я вземеш. Ако няма кой да ги контролира, никаква работа няма да свършат, коментират родопчани.

Позната ви е и фразата: „От държавната работа по-хубаво няма“. Работиш, не работиш –заплатата ти е гарантирана. Отговорността за несвършената работа се размива и така ти си човекът.

Една дама чела някаква статия, че ако гледаш само в земята ще намериш пари. Те били там на земята, ама ние не сме ги виждали, пишело в статията. Та тя от няколко дни гледа само в земята като върви, но още не може да види пари.

И така си живеем в очакване на пари от лотарията, от някакво чудо да се  случи без ние да положим усилия. Това не става, трябва работа, инициативност и умения. Но по-лесно е да живееш в заблуждения и да чакаш от небето да ти падне или пък да надхитриш всички.

 

Реалности и статистика

 

Статистиката си е статистика, но реалността е друга. Затова и с право хората недоволстват, защото ежедневно се сблъскват с реалността. Картелни споразумения между фирми, издевателства над работещи в частния сектор,  има свободни работни места, но няма кадри, а кадри няма заради ниското заплащане. Така е от години и може би нищо няма да се промени, защото хората напускат региона и търсят препитание в големите градове и чужбина.   

Работодателите пък алармират постоянно, че в Смолян има глад за специалисти от сферата на машиностроенето. Липсват специализирани кадри, които да работят и в малкото предприятия тук. Обявите дори са разплепени по смолянските спирки. Други работодатели осигуряват транспорт на работниците си, които  ежедневно пътуват от други градове и села на областта, за да работят при тях. Служители пътуват от Мадан, Доспат и много села от областта.  Усилено обаче се разпространява твърдението , че въпросните фирми в сферата на машиностроенето дават малки заплати и кой специалист ще работи за толкова ниско възнаграждение. Хората си коментират, че помежду им има картелно споразумение за заплащането. Например чужда фирма искала стартова заплата 1000 лв., но смолянска с подобна дейност веднага се намесила и осуетиела намеренията им. Защото всички добри кадри ще отидат в чуждата фирма, а като са почти уеднаквени заплатите, работниците ще си „натискат парцалите”, както се казва, и ще работят. Специалистите  обаче, които работят в тези фирми, го опровергават.  Според тях това е стартовата заплата и ако работиш съвестно те издигат на нова позиция в процеса на производството и заплатата се увеличава. Факт е обаче, че и от години тези фирми търсят кадри, независимо, че и след като те назначат пак те обучават. Факт е и, че и хората започват работа и напускат. Причината е в ниското заплащане.  

 

15 лева надница за 10 часа работа

 

На доста заведения в областния град се поставени обяви, че търсят работник –кухня и сервитьори. Разговаряйки с хората, единствената причина да има такова текучество е ниското заплащане, затова и не се задържали много. Соня  споделя, че надницата й на ден като готвачка е била в 15 лв. в смолянско заведение , а понякога се налага да работи и по 9, и по 10 часа, затова е напуснала. Частниците си гледат само тях си, не ги интересува болен ли си, а и това заплащане е смешно. Има клиенти, има поръчки, а те вечно казват, че нямат пари. „Моя колежка в София взима 50 лв. надница на ден за същата работа“, казва Соня.

Големите заплати в Пампорово са мит през зимния сезон, твърдят работещи в курорта. Мая е била три поредни сезона сервитьорка, без почивен ден, и взимала по 400 лв. на месец. Тази зима отново е била поканена на работа, но е отказала. „Тази експлоатация на труда на хората мога да я определя като див капитализъм, нямаш време дори до тоалетна да отидеш. Изискванията към работата ти растат, нямаш право и по джиесема  да говориш и то за 400 лв. ”, оплаква се Малина.  

Бюрото по труда постоянно пуска обяви, от които се вижда, че най-много кадри се търсят в сферата на туризма, строителството и още шофьори, огняри, дърводелци, шивачки, а преди започването на учебната година – учители по различни предмети.  За повечето от позициите се посочва основно и средно образование. Явно много мераклии няма за тези работни места.

От държавната работа по-хубаво няма, коментира 43-годишният Росен. Там си е регламентирано работно време, отпуски, извънреден труд, заплати. При частника не е така. При него имаш само задължения, но не и права. Трябва да мълчиш, да приемаш всичко и да нямаш право на никакво мнение.  Иначе те сочи с пръст и казва, знаеш ли колко чакат, за да заемат твоето място, споделя препатилият мъж, който работи в  магазин за хранителни стоки. Той допълва, че постоянно им се удържа от заплатите за застояла стока или стоки, които са с изтекъл срок на годност и не са ги премахнали навреме.

 

Да си плащаш за работа

 

„Дошло е време да си плащаме, че ходим на работа. Никъде го няма това в Европа, няма такива мизерни заплати и пенсии. Гадове!”, възмущава се 37-годишният Владимир. Според него в чужбина няма такава експлоатация каквато в България. Мъжът е работил в Мюнхен за четири месеца в логистичен склад и се подготвя пак да ходи. Според него след като ти свърши работното време и останеш да работиш, надницата на час е двойна, в почивните дни също, а в България работиш, от теб да мине. Регламентирани са почивки за обяд и по време на работа. Плащат ти седмично, а в България преди да си взел мизерната заплата е вече изхарчена, дори и не стига. Редно е да се плаща на седмица, посочва гурбетчията. Той е категоричен, че няма по-голяма експлоатация на труда, както е в България.  

 „Нашите бизнесмени плащат мизерни заплати, не назначават работници над  40 г.и няма желаещи млади хора да им работят без пари”, коментира 43-годишен смолянчанин.

„Специалист съм по информационни технологии и ми предлагат да започна работа в държавна структура за 550 лв. заплата. Абсурд, в София ще взимам от 2 до 3  бона, защото знам, че съм добър. Махам се от Смолян”, категоричен е 29-годишният Михаил.

„Изходът е в чужбина, уреждам се, завърших курс по козметика и заминавам за Лондон при една моя приятелка. Не ми трябва стаж, не ми трябват осигуровки, моята баба взима 195 лв. пенсия с 35 години стаж. Това е безумие”, възмущава се бъдеща емигрантка.

Политиците продължават да твърдят, че ще увеличат доходите на хората. Докато не се вземат мерки за повишаване жизнения стандарт, младите, а и по-възрастните  ще напускат страната и родните си градове. Ще останат само статистиките колко са напуснали, колко са без работа и толкова. В този глобален свят всеки има избор и го прави според разбиранията си, според риска и най-важното, за да живее по-добре.    

Примерите са безбройни, а схемата е тотално объркана. Докато има картелни споразумения, докато хората получават ниско заплащане и се издевателства над работещите, изходът ще е Терминал 2 или по големите градове, което още повече ще засили обезлюдаването на планината.