Фейсбук не решава проблеми, просто сеир в кокошарника

Соц. мрежите – Арменският поп на Марк

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Марк Зукърбърг бил господарят на соц. мрежите.

Голям праз!

А едно улично куче се „изтропа“ в центъра на оживено кръстовище в областен родопски град. Приклекна и пусна фекалиите в малка дупка в асфалта.

Общото между животното и милиардера е, че запълват празни ниши. И снимките от тази дейност могат да обиколят де що има награбил телефон индивид.

Което по своята същина няма кой знае какъв смисъл. Нито дупките ще се запълнят, нито кучето ще си намери дом. Само сеир. И това, че може някой „фактчекър“ да счете, че имало някакво нарушение на порядките на „общността“ и да блокира нещо си. 

Така де, може да сметне, че се нарушава личното пространство и правото на тоалетна на кучето.

 

Смелчаците не са във фейса, там е гестапото

 

То и без това с що-годе такива работи се занимава геспапото на соц.мрежите.

Иначе това е мястото за недоволство. Сякаш се решават проблеми там. Смелчаците не са във фейсбук, те са другаде. Останалото си е сеир кутийка с елемент на блокиране.

Открит бунт в такова общество срещу каквото и да е било е немислим.

Дреме му на Марк Зукърбърг за групите на недоволството в мрежата му.

В този ред на мисли, едно куче може се превърна в един вид флаш моб на мълчалив протест. Сякаш казва: Няма приют, бездомен съм и да ви се*а на дупките“.

Така си се*ат милиони хора из цял свят. От сутрин до вечер с измамното втълпяване, че като ги видят и в другия край на света нещо в живота им би се променило. Да бе! И мармотът със станиола тъй си мисли.

 

Просто една сводка от настроенията

 

Фейсбук си е просто една сводка на настроенията в обществото. Нищо повече.

Става потребителят, едното око залепнало, другото едва определя посоката. Краката се влачат. Главата е загубила представа за болшинството букви в азбуката. Премлясва и бърше залепнала слюнка от устата. Мъчи се да рече нещо, но в 6 часа излиза просто „Ммм, лла, ва“, някакво друго сумтене. Следва прозявка и почти отлепване на другия клепач. Сядане на тоалетната чиния и… дзверене в телефона.

Напъва да хлъзне обработените непотребности за организма, а през това време пръстите вече шарят по екрана. Гледа кой какво е споделил във фейсбук. Къде се е налял, къде е целувал, плюл, бърсал, откъде какво е откраднал като чужда мисъл, че да го сподели с умиление.

Невероятно! Напъва и зяпа вече с пробуден и прехласнат поглед. Гледа рози и поредното изплагиатствано послание за ЧРД, докато ноздрите се изпълват с метаморфозата на снощната манджа. И започва да търси също някое послание, за да зарадва именик, рожденик, леля, стринка, бивше гадже, авер с нещо за многократна употреба от каталога „Аз съм робот, едно пожелание не мога да измисля“.

И като изходи ходенето, продължава.

 

Цял ден в мрежите на „прозореца за света“.

 

Общество, което моделира мнение по този начин. За по-лесно, споделя чуждо. Масов отказ от собствената мисъл. Дори политиката влезе в канала на всеобщото изхождане.

Социалните мрежи се превръщат в изповедалня …

„Малко са активните граждански организации, които работят не само за реализиране на различни проекти, но имат за цел да утвърждават гражданското общество, да участват при създаването на местни политики и вземат участие в контрола по тяхното изпълнение. Наблюдава се ниска активност от страна на гражданите и гражданските организации при провеждане на обществени обсъждания. Изглежда, че гражданите са загубили вяра, че нещо зависи от тях. През последните години те са най-активни в социалните мрежи. Включват се по-активно, когато се провеждат благотворителни инициативи и кампании“.

Анализ при представяне на доклад за индекса на гражданско участие в една родопска община.

Тоест, потокът от размисли в социалните мрежи не води до успех.

Промяната на политическите нагласи се сбъдва единствено в столицата, по „благоволение“ умозрителните способности на тамошното общество. Всичко извън София е дефинирано от пиари с контролирана информация. А социалните мрежи се превръщат в изповедалня, която да прати обществената енергия по гравитачната отходна система, след което да пусне водата от казанчето. Фейсбук не решава проблеми. Силата за това е в медиите. Които, извън подчинената им позиция в голяма част от случаите, трябва да реновират тежестта си пред обществото. Това става само чрез истината. Но не тази, преработената, изнасилвана във времето, а другата, позабравената.

Във Фейсбук важните теми потъват сред блатото от обяви за ремонт на покриви, хамалски услуги и търсене на загубени домашни любимци. Тежестта зависи от истината и важните теми за обществото.

Социалните мрежи канализират чувствата и ги жигосват с хейт, лайк и други тъпи чуждици. Действат успокоително. Празниш се по темата и лягаш спокойно. А проблемът остава.